Смолян. На 17 януари се навършват 140 години от Освободителния поход на ген. Пьотр Черевин и влизането му с Казашката кавалерийска бригада в смолянския квартал "Устово", където е посрещнат от местното население като освободител. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Смолян от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян.
През януари 1878 г. в подстъпите на Родопите се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 януари 1878 г. започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. Боевете при с. Брестник на 4 и 5 януари имат голямо оперативно значение за по-нататъшното развитие на военните действия. Пресечен е пътят на турската армия за отстъпление към равнината. Оттук нататък отстъпващите турски табори се насочват в две основни посоки: източно от Асеновград-Хасково-Кърджали, и втората – по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина.
На 12 януари 1878 г. Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин, в състав от осем сотни, потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово-Рудозем-Златоград-Димотика.
В Павелско русите влизат на 14 януари късно вечерта. Ген. Черевин е приет в къщата на Бялиолу, но решава да продължат още същия ден към Чепеларе. Но на Бухлийца ги настига снежна буря. Черевин се връща в Павелско и през нощта свиква съвет. Решават павелци, хвойненци и малевци да излязат рано сутринта на 16-и с лопата да чистят пътя, затрупан от снежни преспи. Гологлави и въодушевени, с викове „Свубодна България” хората в ранната утрин разчистват снега пред Селище. Колоната минава и по пътя за Чепеларе настига отстъпващия враг.
На 16 януари са в Чепеларе. „По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала – пише Васил Дечов в книгата си „Миналото на Чепеларе” – полека се движела една дълга черна верига, прилична и на реденица от ели, и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руска конна войска…Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление в ограбеното село и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца с кръстене и плачене ( от радост ) въвеждали „братушките” в оголените и полуразрушените къщи, но мъчно им било, че не могли да ги нагостят, защото нищо друго нямало в къщи за ядене, освен овесена и арпова каша”. Населението на с. Забърдо изпраща представители на Заградската чука да гледат кога ще се задават русите. По дадения от тях сигнал мало и голямо се събират да посрещнат „москофа”.
На 17 януари 1878 г. камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. „Радостта беше неописуема – разказва Стою Шишков – миналото се забрави. Това бе за първи път от векове, когато руски крак стъпваше в сърцето на Родопите”. Командващият с щаба си е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците – по къщите на селото. След освобождението на "Устово" се сформира временна българска администрация. На 18 януари конен отряд с 30 конници се отправя за Долно Райково и Смолян.
Руският отряд от "Устово", минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на р. Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Загиват около 300 души и са пленени бойни турски знамена. След 50-километров тежък поход в снежната буря стигат Златоград. В кореспонденцията на грузинския журналист Георгий Гремели, служил като капитан в казашката бригада, преминала през Родопите, се казва: „….. На 19-и наближаваме селото Даръдере и долината на река Даръдере …сред трудностите, преживени от конницата през тази война, най-трудно беше тук. Нямаше и стотина крачки прав път, катерихме се и се спускахме по заледените скатове, на места тъпчихме в преспи …”.
Денят 19 януари 1878 г. остава трайно в народната памет на златоградчани. Идването на руските войски е възпято в народната песен:
„ … Москофън се е настанил
В Шипка и Плевен седене
Очине му са в Едерне
В Едерне и Даръ-дере …”.
Руската армия първоначално прекосява Родопите само по направление Хасково-Кърджали-Момчилград и Асеновград-Смолян-Златоград. Гарнизони тя не оставя в нито едно селище. В по-голямата част от средната и цялата западна част от Родопите руските войски не стъпват. Причините за това са две: Първо – поради развоя на военните действия на изток, и второ – поради зима и трудностите при движение, управление и битово устройване на войската. Това има и съдбоносни последствия за населението на голямата планина.
Изкуствено и несправедливо установената граница съгласно Берлинския договор, която разделя еднородното българско население на две части, довежда до постоянния копнеж и поражда нова борба на хората от двете страни на границата за пълното обединение на Родопската област. Този процес завършва, макар и непълно, с Балканската война.

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---