Благоевград. Изключително сложна е била обстановката в Банско преди, по време и след избухването на Илинденско – Преображенското въстание. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Георги Питов, историк и уредник в Музеен комплекс – Банско по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. По думите му Банско още след падането на околията под турско робство, никога не се предава и примирява. „Още през кърджалийските времена, банскалии се организират срещу четите или така наречените разбойнически банди. Има две документирани битки. Едната е на Терзи Никола с Шабан Гега, другата е на Кир Благо Тодев с Индже Юсеин. В общи линии банскалии винаги са действали решително срещу нападенията над града“, каза още Питов. Според него, когато се създават комитети за подготовка на Априлското въстание, Банско взема дейно участие. „Знаете, че въстанието избухва преждевременно, така че Банско не успява да се включи активно. Въпреки това отново имаме много гонения, убийства, изследвания. След това, когато през 1878 година се взема решението на Берлинският конгрес и се подписва Берлинският договор, Банско остава извън границите на свободна България, банскалии пак грабват оръжието в така известното Кресненско – Разложко въстание, освобождават града и тогава се създава така нареченото седемдневно Разложко царство, в което Банско е свободно“, добави Питов. Той заяви, че след това въстанието е разбито с кръв, но въпреки всичко банскалии не се примиряват. „Отново се взима решение за въстание, цялото население се включва – жените шият знамена, децата помагат, сформират се чети, други много често отсядали в района. Така че Банско винаги си е било революционно, никога не е било спокойно. В тази обстановка се стига до Илинденско – Преображенското въстание, което както казахме в Банско избухва на 14 септември“, подчерта Питов. Той посочи, че освен четите, които действат в региона, най-известен по време на Илинденско – Преображенското въстание е подвигът на Радоновата чета, чиято основна задача е била да охранява пътя, за да могат хората да се придвижат към България, защото вече е станало ясно, че въстанието ще бъде потушено с много кръв. „А самата чета, която се е състояла от около 27 човека е била избита. Тук има един интересен момент, свързан с това, че преди Радоновата чета да тръгне да защитава позицията, те са знаели, че няма да се върнат живи. Затова още приживе отиват в църквата, където поп ги опява. Има и един разказ, който е на сестрата на Радон Тодев, в който тя споделя, че турците са ги изкарвали на мегдана на селото, за да могат да се подиграват с тях, да показват избитите четници, но нито една от жените и нито един от жителите не заплакал, с което искали да покажат, че могат да тъгуват, но да не показват на турците, които са се опитвали да се гаврят с тях“, добави Питов. „За периода след края на въстанието също има един много интересен разказ за това как Банско е било спасено от погром след 14 септември. Тогава, освен редовната турска войска и пашата, идващи от към Неврокоп, пристигат и много нередовни – башибозуци, мохамедани-мъже и жени, които са били готови да убиват хора, да ограбват къщи с цел отмъщение, че Банско се включва във въстанието. Тогава банскалии излизат начело с кмета и посрещат пашата с цветя. Тогава този паша, който е от френски произход решава, че градът не трябва да бъде запален и унищожен, а също не позволява да се извършват грабежи и убийства“, коментира Питов.
Ливия НИНОВА



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---