София. Българската същност на Илинденско-Преображенското въстание трябва категорично да бъде призната от тези, които правят всевъзможни еквилибристики и търсят в него някаква самосиндикална македонска ориентация. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Самите документи от времето на въстанието повтарят формата на Априлското въстание. Той коментира и македонските учебници, които изкарват историята около черешовото топче като самобитна случка. През 1903 г. когато вече има модерно оръжие и динамит, да се използват черешови топчета има чисто знакова символика – повтаря се подвига на априлци и се следват заветите на Левски и Ботев, обясни историкът. Проф. Павлов добави, че с оглед на водачите и редовите командири на въстанието, няма такъв, който да не е свързан с България. В Северна Македония се прави едностранчив прочит на събитието, като нещо самодостатъчно. Въстанието в действителност не е само македонско, то е и одринско, дори беломорско, посочи проф. Павлов. Нужна е една преоценка на въстанието, то е въстание не само на поробените българи, но и на българите от България, тъй като помощта им е категорична.
„Ние ще го честваме като общо, като тези събития, които се предвиждат в Договора за добросъседство, но не като събитие от някаква неясна чия универсална общочовешка история, а като събитие от българската история. Тогавашните хора – от поробените земи и от Странджанския край – всички са солидарни с това, че е част от българския стремеж за обединение. Искам да обърна внимание на нещо – Христо Матов, който е една от възловите фигури на това въстание – той през 1896- 1897г. издава вестник „Сан Стефанска България“. Всички те се стремят към национално обединение, но много добре знаят, че никой няма да позволи толкова лесно да се повтори прецедента с Източна Румелия и Княжеството, и затова се търсят по- дипломатически форми, но стремежът е категоричен към обединение“, каза още историкът.
Проф. Павлов заяви, че военните кадри, оръжията и плановете за въстанието, е свързано с българската военна мисъл и българското политическо мислене. В автентичните свидетелства няма никакви данни за отделна македонска тенденция в характера на въстанието, обобщи историкът.
Евелина БРАНИМИРОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---