Белград. В Югоизточна Европа купуват оръжие, както никога досега. Междувременно напрежението между враждебните настроените една спрямо друга етнически групи нараства. На фона на ситуацията Русия се намесва доколкото е възможно - и по този начин допълнително увеличава потенциала за конфликт в покрайнините на ЕС, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Welt.
На 26 юли Румъния обяви, че е спряла руски трансфер на оръжие за Сърбия по река Дунав. Той се състоеше от десет използвани, но модернизирани БРДМ-2, част от необичаен подаръчен пакет за Сърбия: 30 модернизирани бойни танка Т-72 и 30 бронирани превозни средства. Подарък на руския народ за сръбския.
Действията на Букурещ бяха аргументирани с настоящите санкции на Европейския съюз срещу Русия за присъединяването на Кримския полуостров през 2014 г. След това руснаците предадоха танковете на Сърбия по въздух, използвайки въздушното пространство на Унгария, чийто премиер Виктор Орбан винаги се стреми към добри отношения с руския президент Владимир Путин. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич изрично благодари на Путин на 29 юли за приноса му да „подсили мощта на сръбските въоръжени сили".
Новината подчертава амбициите на Сърбия да модернизира силите си и да изгради своя мощна отбранителна индустрия. Това е експлозивно - защото Сърбия разчита на Русия в това си начинание, а тя е страна, показала в Украйна волята за увеличаване на собствената си сфера на влияние чрез оръжие.

Освен това Сърбия е водила войни срещу Хърватия и Косово при Слободан Милошевич и помага на Белград по време на войната в Босна. На този фон предупреждението на сръбското правителство, че ще нападне Косово, в случай че страната създаде своя собствена армия, звучи особено заплашително. За създаването на армия на Косово бе взето решение през декември миналата година от парламента в Прищина - не на последно място, защото Сърбия се превъоръжава.

Полша е тежката категория в региона

Процесът е част от общото превъоръжаване в Източна Европа. Особено новите членки на ЕС, от Полша и Унгария до България, бързат да модернизират своите безнадеждно остарели арсенали от съветски стил. Всички страни в региона имат дългосрочни програми за въоръжение, в зависимост от страната от 2014 г. или 2017 г. до 2026 г. или дори 2030 г.
Тези страни са членки на НАТО. Те купуват новите си оръжия от САЩ и ЕС. Полша е тежката категория в региона. Страната увеличава масово военните си разходи - през 2017 г. до десет милиарда, 2018 г. дори до дванадесет милиарда долара. Сега е една от малкото страни-членки на НАТО, които изпълняват исканията на САЩ за отбрана в размер на два процента от БВП, поискан от американския президент Доналд Тръмп. До 2030 г. Варшава иска да надмине тази цифра и да похарчи 2,5 процента от своя БВП за въоръжение, особено за закупуване на супермодерните американски изтребители F-35.
Унгария също обмисля закупуването на F-35 и през следващата година отново ще увеличи военния си бюджет с 20%. Популярни са и германските танкове „Леопард“ и хеликоптерите „Еърбъс“. Румъния също е увеличила разходите си за отбрана: само през 2017 г. страната удвои разходите си за отбрана от два на четири милиарда долара. И Хърватия иска да купи американски изтребители F-16 възможно най-скоро, за да замени остарелите си МиГ 21.
Всичко това означава укрепване на НАТО в региона, така че не е изненадващо, че Русия се противопоставя на процеса. Докато в страните от бивша Югославия НАТО се фокусира главно върху Албания, Косово и Хърватия, Русия се съсредоточава върху Сърбия и Република Сръбска. В Косово САЩ разполагат с една от най-големите си военни бази – „Бондстийл“. Русия иска да изгради военна база в Република Сръбска.

Русия подарява на Сърбия танкове и изтребители

Тъй като сърбите са икономически по-слаби от членовете на ЕС в региона, Москва им дава оръжие: освен споменатите по-горе танкове, Белград получи шест бойни самолета МиГ-29, Беларус добави още осем. Последната доставка беше през февруари тази година. Сърбия сега има най-силните военновъздушни сили в региона.
Самолетите и танковете са подаръци, но така или иначе те струват пари. Според съобщения в медиите Белград трябва да плати сам за модернизацията на самолетите. Сумата е 185 милиона долара. Следват системите за противовъздушна отбрана от тип „Бук 2“ и „Бук 3“.
Сърбия харчи най-много пари за покупка на въоръжение от страните от бивша Югославия - през 2017 г. тя отдели 731 милиона долара. Албания остана на второ място със 168 милиона долара. Ако се вземат предвид плановете на Косово да похарчи 98 милиона долара през следващата година за планираната си армия (с числена сила 5000 войници), албанският фактор има сериозна тежест във военния баланс на Балканите.
Новата надпревара във въоржъжението на Балканите е преплетена с политически аргументи. Албания и Косово са взели решение за митнически съюз. В Сърбия това се разглежда като опит да се създаде „Велика Албания“ - термин, с който албанското правителство обича да провокира.
Освен това все още съществува идеята на сръбския президент Вучич и косовския му колега Хашим Тачи да разрешат проблема в двустранните си отношения с размяна на територии. Това от своя страна би могло да доведе до домино ефекти - като разцепление на Босна и Херцеговина. Или дори в Македония, където живеят много албанци.
Именно защото подобни идеи имат голям потенциал за конфликти, ЕС се опитва да заглуши този дебат. В момента темата вече не е на дневен ред. САЩ обаче изглеждат отворени за размяна на територии, ако тя донесе стабилност в дългосрочен план. Опцията все още не е на масата за преговори. Сигурното обаче е, че колкото повече се актуализира, толкова по-голяма ще бъде опасността от политически конфликти стават в региона.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---