Вашингтон/Анкара. Санкциите на САЩ, обявени срещу Турция след покупката от страна на Анкара на руските зенитно-ракетни системи С-400, може да тласнат страната още повече към Русия, предупреждава американският експерт Аарон Щайн в статия за френския национален ежедневник Le Monde. Сделката може да попречи на постигането на стратегическите цели на двете страни и да доведе до взаимното им отслабване. Но разполагането на С-400 ще засили военното сътрудничество с Москва.
На 16 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви първата от двете мерки, очаквани във връзка с покупката на Турция на руската система за ПВО С-400: Анкара няма да получи поръчаните 100 изтребители F-35.
Системата С-400 е проектирана да изпълнява много задачи, включително откриване и проследяване на американски стелт самолети. Турция, която инвестира в разработването на изтребител-бомбардировач, поръча сто самолета F-35A от САЩ и планира да придобие още двадесет самолета F-35B за своите ВВС. Турските предприятия произвеждат някои части за F-35, които занапред ще бъдат предлагани от американски или европейски компании. Втората стъпка, която трябва да се предприеме от Вашингтон в близко бъдеще, е налагането на санкции, предвидени в закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“.
Първоначално този закон конкретно срещу Русия заради предполагаемата й намеса в изборния процес в САЩ. Той предвижда налагането на санкции срещу държави или компании, които сключват сделки с фирми, свързани с руското Министерство на отбраната или разузнавателните служби на Кремъл.

Двойно безпокойство

САЩ изправени пред два проблем във връзка с покупката на Турция на С-400. Първо, едновременното разполагане на С-400 и използването на F-35 от Анкара биха позволили на руските технически специалисти, работещи в Турция, да получат достъп до данни, събрани от радара на С-400. И най-вече - да разберат честотата на връщането на ехо от американския F-35, които ще бъдат засичани. Второ, турско-руското споразумение по-общо предполага засилване на руското присъствие в страна от НАТО.
Покупката на С-400 е резултат от многогодишните усилия на Анкара за изграждане на системи за ПВО и ПРО. Заобиколена от непредвидими съседи, Турция граничи с регион, пълен с балистични ракети, чиито власти са доказали готовността си да ги използват. Турция е свикнала да изисква от западните производители на въоръжение споразумения за съвместно производство и трансфер на данни, което им позволява да овладеят технологии, които ще помогнат за стимулиране на националната отбранителна промишленост. Анкара отказа да изрази подобни искания към руската компания „Алмаз-Антей“, която произвежда С-400.
Изглежда, че споразумението между Турция и Русия е резултат от задълбочаване на личните връзки между Ердоган и Путин, двама авторитарни лидери, които се дразнят от американското присъствие в Близкия изток. Путин смята, че формирането на еднополюсен свят и безспорната военна сила на САЩ противоречат на интересите на Русия. Според Ердоган ролята на САЩ в Близкия изток и особено в Сирия подкопава жизненоважните интереси на Турция и пречи на усилията й да превърне страната в регионална сила.
Покупката на С-400, предвид изключването й от програмата за F-35, струва на Турция изключително скъпо. Загубите на турските производители ще възлизат на милиарди долари, а санкциите ще изострят проблемите на вече отслабената турска икономика. Предвид мащаба на санкциите, турската отбранителна промишленост може да бъде парализирана и турско-американското сътрудничество в областта на транспортните хеликоптери и изтребители F-16 може да бъде прекратено преждевременно.

Бъдещето на турските ВВС

В следващите години Турция може да се сблъска със сериозни проблеми със своя флот от F-16, тъй като F-35 трябваше да заменят някои от тях до 2020 г. При липсата на F-35 Анкара може да се изкуши да ускори разработването на свой собствен боен самолет TF/X, въпреки факта, че то зависи от двигателя, произвеждани от американците. Преговорите с британския „Ролс Ройс“ за разработването на конкретен двигател бяха забавени поради разногласия по отношение на обмена на технологии. Турция също може да има затруднения с поддържането на сегашния флот от изтребители поради липсата на резервни части, което ще застраши бъдещето на нейните военновъздушни сили. Това може да я тласне към покупката на руски самолети.
Както за Вашингтон, така и за Анкара сагата около С-400 може да попречи на постигането на стратегическите цели на двете страни и това ще доведе до взаимното им отслабване. Заплахата от санкции не попречи на Турция да закупи С-400, а тяхното разгръщане може да доведе до засилване на военното сътрудничество с Путин. Санкциите ще нанесат сериозни щети на Турция, а отбранителната й индустрия ще претърпи сериозни сътресения. Поради тази сделка Турция ще загуби изтребителите F-35, за развитието на които е похарчила повече от един милиард долара. Това също ще тласне Ердоган още по-близо до Путин. В резултат на тази криза позициите на САЩ и Турция ще бъдат отслабени, докато Русия ще придобие в лицето на Ердоган нов политически партньор, ще увеличи приходите си от отбрана и, може би, ще намери начин да стимулира разкола между Турция и Запада още повече.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---