Вашингтон. В течение на цялата си история САЩ можеха да водят война от безопасно разстояние. От повече от два века на континенталната част на САЩ не е имало нито едно голямо международно сражение, а задморските им територии не са преживявали сериозни нападения от времената на Втората световна война, когато японците бомбардираха Пърл Харбър. В последните десетилетия американските бази зад граница дори не са се сблъсквали съществени военни заплахи, пише авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса.
Този безпрецедентен имунитет позволява на Америка да води война по специален начин: тя нанася масирани удари от почти неуязвими и географски отдалечени места. По време на последните войни в Афганистан, Ирак, Либия и Сърбия, например, американските военни използваха безопасни бази и тилово обезпечение, простиращи се от територията на САЩ до вражеските граници. От тези многобройни и безопасни места военните можеха да избират времето и мястото на сражението, изхождайки от стратегически съображения, и да нанасят въздушни и ракетни удари с голяма ефективност. Благодарение на това непосредственият изход от войната никога не е предизвиквал съмнение (което не може да се каже за последствията).
Но във войните на бъдещето новите технологии ще позволят на конкурентните на Америка велики държави, каквито са Китай и Русия, да осъществяват точни и разрушителни нападения над американските военни бази и мрежата за тилово обезпечение, включително намиращите се на територията на САЩ. Постиженията в области, като авиокосмическата промишленост, роботиката, машинното обучение, 3D печатът и наноматериалите ще позволят производството на ракети и смъртоносни безпилотни апарати от нов клас, които летят незабележимо, преодоляват големи разстояния и ограничават големи съсредоточения на войска. В същото време разходите са само малка част от тези, които трябва да се отделят за традиционните пилотируеми видове въоръжение.
В новите хиперзвукови ракети, например, скоростта и обсегът на балистичната ракета се съчетава с маневреността и точността на крилатите ракети. Дроновете и подводните снаряди преодоляват океански разстояния. Създадените алгоритми позволяват да се координират действията на рояк от 1000 и повече дронове. 3D принтерите за печат на детайли от въглеродни влакна могат да правят по 1000 фюзелажа за дронове на ден на цена по-малко от 10 долара на единица. А благодарение на наноматериалите тези безпилотни апарати могат да бъдат снабдени с такива бойни заряди, които са два пъти по-мощни от конвенционалните експлозиви.
Заради широкото разпространение на тези технологии, настоящите американски способи за водене на война остаряват. Създавайки големи и постоянно увеличаващи се арсенали от ракети с голям обсег и бойни дронове, Китай и Русия постепенно лишават въоръжените сили на САЩ от оперативно пространство и безопасни убежища. С техниката от миналите поколения, за да се нанесе удар по американските бази трябваше да се правят дръзки и смели атаки, които обикновено бяха прекалено слаби и спорадични, за да отслабят сериозно бойната мощ на САЩ, или да се нанесат ракетно-ядрени удари, които единствено биха предизвикали също толкова мощен удар на възмездието. Към днешна дата Китай и Русия могат да изстрелят буря от неядрени ракети и еднотипни дронове, които ще нанесат сериозни щети на американските системи, ще унищожат американските огневи средства още в базите, ще нарушат работата на комуникационните връзки и ще разрушат жизнено важни складове с гориво и боеприпаси.
На американските военни ще им е трудно да реагират на тези нападения, защото не са готови за тях. На повечето бази има много малко или никакви системи за противоракетна отбрана и защитени бомбоубежища. Бойните самолети и корабите често стоят под открито небе един до друг. Връзката между централните управления и военнослужещите на бойното поле често се осъществява чрез спътници, които летят по предсказуеми орбити, както и по подводни кабели, чиито карти са на разположение в открито източници. Американските кораби за тилово обезпечаване – това са основно невъоръжени съдове, голяма част от които ще бъдат изведени от експлоатация в течение на близките 15 години. В морето е невъзможно е да се попълнят запасите от бойни и материални средства на надводните кораби и подводниците и затова по време на войната корабите за тилово обезпечаване ще трябва да правят непреривни рейсове между театъра на военните действия и малкото пристанища на територията на САЩ и техните съюзници.
Подобна крещяща уязвимост на САЩ, съчетана с бързите технологични изменения, създава един вид парадокс. САЩ имат най-мощната армия на света, превъзхождаща с много всички останали, но симулационното моделиране на война показва, че тя е напълно беззащитна срещу руските и китайските ракети и дронове.
И този проблем може да се изостри още повече. В опита си да се противопоставят на руските и китайските настъпателни действия срещу силите с предно базиране на САЩ, американските военни все повече се осланят на бойни системи, за чието нормално функциониране са нужни добре защитени бази и мрежи за тилово обезпечение. Например, САЩ изразходват милиарди долари за създаването на новия невидим бомбардировач B-21, за да имат възможност да преодоляват блокираните зони. Тези превъзходни самолети ще влязат на въоръжение след десет години, но вероятно Русия и Китай вече са способни да ги унищожават още на земята. И двете страни разполагат със съвременни крилати ракети в морски контейнери и могат да нанесат удар по авиобазата Уайтман в Мисури, където ще бъдат разположени B-21, от Мексиканския залив. Още един пример. В предстоящите 30 години ВМС на САЩ планират да построят стотици нови бойни кораби и да ги разпределят така, че да действат в малки групи. Бойните действия чрез малки групи ще понижат уязвимостта на САЩ в морето от вражеските системи за блокиране на зони; но очуканите кораби от тиловото обезпечение ще трябва непрестанно да снабдяват стотици кораби на площ от милиони квадратни мили. Междувременно, Китай и Русия вече са разработили планове за нанасяне на удари по снабдителните пътища с ракети и управляеми снаряди.
Време е американските въоръжени сили да започнат да се готвят за война, в която няма да има безопасни убежища. Вместо да чакат началото на войната, а след това да хвърлят в морета и океани незащитени самолетоносачи и танкови бригади, САЩ трябва отрано да разположат ракетни пускови установки и бойни дронове на територията на съюзниците, а във вероятните зони на конфликт да бъдат изпратени търговски кораби. Ако говорим за война срещу Русия и Китай, то такива зони са Балтийско, Източнокитайско и Южнокитайско морета. Тези ракети и дронове ще играят ролята на високотехнологични минни полета. Те могат да унищожават китайските и руските експедиционни сили без да имат нуждата от голям личен състав и сили за обслужване и снабдяване. А за Китай и Русия ще бъде трудно да поразят тези средства. Този подход е основан на фундаменталната асиметрия на военните цели на САЩ и техните противници. За да изпълнят основните си задачи, на Китай и Русия ще им се наложи да завземат територия (например, Тайван и част от Прибалтика), а за САЩ ще бъде достатъчно да попречи на това завземане. Съвременните ракети и дронове са напълно достатъчни за изпълнението на тази задачи.
САЩ разполагат с достатъчно техника и технология, за да даде резултат тази стратегия, но влиятелни сили в страната изразяват съмнения в целесъобразността на прилагането й. Моряците искат големи кораби, а не баржи с ракети. Във ВВС отдават предпочитание на пилотируемите самолети, а не на безпилотните апарати. Военната промишленост иска да създава скъпи платформи за проектиране на сила, а не евтини боеприпаси и много членове на конгреса споделят предпочитанията им, защото сложните оръжейни системи многогодишния производствен цикъл осигуряват работни места в избирателните им окръзи. За да се излезе от тази задънена улица и да се приведат американските способи за водене на война в съответствие с изискванията на новата технологична епоха, се изисква твърдата решимост на Министерството на отбраната и настойчив натиск от страна на образованото общество. Историята показва, че САЩ провеждат капитална реформа на своята военна стратегия и организацията на въоръжените сили само след мощни сътресения. Ако следващото сътресение бъде поражение във война с по-слаб, но по-добре технически подготвен противник, това ще бъде истинска трагедия.

Превод и редакция: Иван Христов

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---