София. Битката при Шаркьой изиграва ключова роля във финалните акорди на Балканската война. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“ историкът доц. д-р Ангел Джонев. Той обясни, че там действа Македоно-одринското опълчение. След Булаир и Шаркьой остава само да се довършат боевете по превземането на Одрин, каза още той.

„Македоно-одринското опълчение е замислено още в началото на Балканската война, тъй като се появяват много доброволци. На 17 септември 1912 г., когато е обявена мобилизацията, има струпване на хора, предимно от пределите на Османската империя, Македония и Тракия, които не са служили в армията, но искат да се запишат като доброволци. Българската армия има план за създаване на партизански отряди. Това са диверсионни групи, предимно от средите на ВМОРО, които изпълняват своите задачи успешно в стила на противника, даже някои от тях установяват българската власт дни преди да пристигне някоя част от Българската армия“, обясни той.

Доц. д-р Ангел Джонев каза още, че в периода септември – октомври 1912 г. тези доброволци са окомплектовани и изпратени на бойното поле. Първоначално участват на тракийския борен театър, а след това на Мраморно море в битката при Шаркьой. Там отразяват атаката на противника. В периода на Междусъюзническата война са на македонския боен театър, в района на осоговската планина, където спомагат за удържането на противника, особено на сръбските бойни части, в периода юни-юли 1913 г. Около 14 000 души е броят на Македоно-одринското опълчение по това време, каза още той и добави, че след края на Междусъюзническата война опълчението е разпуснато.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---