Анкара. Турция и Русия трябва да намерят път към споразумение, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса.

Сирийската гражданска война винаги е имала голям потенциал да се влоши във всеки възможен ден. От май 2019 г. режимът на Башар Асад бомбардира последното убежище на сирийската опозиция в северозападната провинция Идлиб. Потенциалът за влошаването се показа в пълен мащаб, когато режимът нападна турските сили, убивайки седем турски войници и лице от турския военен персонал. Тази недекларирана своеобразна война спря малко преди да се разгорещи и вместо това премина в дипломатически спор между двете страни-гаранти на Сочинското споразумение - Турция и Русия. Отмъщението на Анкара за нападението на режима на Асад, включително „неутрализиране“ на 76 правителствени военни, влизащи в Саракиб, заплашващи няколко турски наблюдателни поста, без съмнение ще предизвика нова фаза на военни действия в Идлиб.

Турция и Русия се договориха в края на 2017 г. да работят заедно за справяне с усилващата се хуманитарна криза в Сирия. Като част от сътрудничеството си руските и турските войски решиха да създадат нови демилитаризирани зони в Идлиб в северозападна Сирия, Алепо, Източна Гута и Дума. Скоро след споразумението за сътрудничество сирийските правителствени сили завзеха почти всички тези области с изключение на Идлиб.

Последващо споразумение през септември 2018 г. в Сочи, Русия, бележи най-големия успех на сътрудничеството на Русия и Турция в Сирия. Установи се прекратяване на огъня и буферна зона. Тези постижения се спазваха доскоро, когато сирийският режим, окрилен от руската подкрепа и военната победа в други части на Сирия, започна безскрупулно да нарушава споразумението.

Не е тайна, че Асад иска да възвърне пълния контрол върху Идлиб, както и магистралите М4 и М5, за да свърже Латакия, Алепо и Дамаск; обаче, съгласно споразумението за прекратяване на огъня в Идлиб, тези пътища се контролират от множество сили. Докато поемането на контрол над Саракеб би улеснило контрола над магистралите, това би изложило на риск наблюдателни пунктове на Турция южно от града. Анкара непрекъснато призовава Асад да изтегли силите си обратно на юг в опит да възстанови границите на зоната за деескалация.

Всяко нарушение в този момент би означавало провал за сирийската опозиция, трагичното унищожаване на буферната зона за цивилни, които имат неясно и несигурно бъдеще в случай, че режимът завземе провинцията и нова вълна от бежанци, които се стичат към турската граница. Това също ще доведе до провал и за процесите от Астана и Сочи. Ето защо тази ситуация е толкова важна за Турция.

Идлиб, като последната крепост на опозиционните сили, също има символично значение в мирните преговори в Женева: Който контролира Идлиб, очевидно ще има голямо влияние върху последната дума за бъдещето на Сирия. Идлиб също има голямо значение за режима на Асад, тъй като би заздравил позицията му при преговорите в Женева в момент, когато той поема безумния риск да се сблъска с турските сили в открита война на терен за първи път след началото на гражданската война. Очевидно това би било фатално за споразумението от Сочи.

Ако говорим конкретно, резултатът от атаките на сирийския режим в Идлиб е въпрос на живот или смърт за ролята на опозицията по време на преговорите в Женева. Опозицията ще се бори докрай, за да се опита да избегне отслабването на позициите си по време на последния си шанс при преговори за Идлиб.

Идлиб има население от четири милиона души и постоянните нападения на режима там могат да доведат един милион от тях към относителна безопасност близо до турската граница. Нова вълна бежанци до турската граница е най-голямата грижа на Анкара в момента. Ако режимът на Асад наруши зоната на деескалация и започне нови атаки срещу граждански райони, Идлиб ще стане сцена на нови човешки трагедии.

От 2015 г. Анкара призовава за зони за деескалация,зони за сигурност или зони забранени за полети за бежанци по протежение на 911-километровата си граница със Сирия в отговор на икономическата и политическата тежест от приемането на близо четири милиона сирийски бежанци, които са влезли в страната през последните пет години. Анкара достигна своя административен и институционален капацитет да побере многобройните бежанци и като такава иска да предотврати евентуален нов регионален конфликт, който може да накара повече бежанци да се опитат да влязат в Турция.

Анкара предложи създаването на зона за сигурност в северната част на Идлиб, както и изграждането на малки къщи на юг от турската граница в рамките на дълбочина от 30 километра до 35 километра от територията на Сирия. Той иска подкрепа от международната общност, да бъде в състояние да направи това.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви миналия понеделник, че страните от ЕС и САЩ имат опасения относно хуманитарните проблеми в Идлиб, но не са предприели конкретни действия за тяхното решаване. Въпреки че специалният пратеник на САЩ за Сирия Джеймс Джефри заяви, че насилието в Идлиб повдига призрака на международна криза и държавният секретар на САЩ Майк Помпео осъди атаките на сирийското правителство в Идлиб, потвърждавайки отново подкрепата на страната му за Турция, притесненията се материализират само на думи.

През последните две години сирийската гражданска война е игра на много нива предимно между Русия и Турция. Връзката между двамата ключови играчи се тества всеки път, когато силите на режима създават нова ситуация на място. След нападението на сирийските правителствени сили миналия понеделник всяка от страните заяви, че няма намерение да ескалира конфликта и предприе дипломатически усилия за успокояване на ситуацията чрез непрекъснат диалог между Ердоган и руския президент Владимир Путин. Друг неизбежен аспект на този диалог е, че Турция и Русия трябва да се опитат да формулират нов процес, за да се ориентират в съществуващата ситуация в Идлиб. И двете страни все още не променят позициите си. За да стигнат дотам, първото нещо, което трябва да направят, за да водят този диалог, е да възстановят доверието между страните, което бе разрушено, когато руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че "турските военни части се придвижват в Идлиб без предупреждение", след като сирийските правителствени сили убиха седем турски войници и цивилен. Анкара категорично отрече твърдението, като заяви, че Москва е информирана за турските военни движения.

Турция и Русия споделят много важни инициативи, като например изграждането и експлоатацията на атомната електроцентрала „Акую“, споразумението за ракетната система С-400 и проектите по газопровода „Турски поток“, всички от които правят руско-турските отношения всичко друго, но не и черно-бял въпрос.

Както бе споменато по-горе, като оставим настрана всички конфликтни интереси, единственото функционално сътрудничество в Сирия през последните две години е между Турция и Русия, особено след като САЩ „не спази обещанията си пред съюзника си в НАТО“. Диалогът между Анкара и Москва е всичко, което е останало, и той трябва да продължи заради Сирия. Ако обаче сирийският режим продължава да атакува наблюдателните пунктове на Турция, Анкара няма да се отклони от отмъщението с военна сила. В резултат конфликтът ще бъде решен на терен, вместо на масата. Начертаването на нова пътна карта за мирно разрешаване на конфликта изглежда е единственото решение на нарушеното споразумение в Сочи и неспазването на прекратяването на огъня в Идлиб.

Превод: Юлиян Марков


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---