София. В хода на Балканската война Четвърти пехотен плевенски полк като част от Девета пехотна плевенска дивизия първоначално е насочен към Одрин. В последствие след пет дневен поход е насочен към Чаталджанската позиция и воюва в района на Чаталджа. Това каза в предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, полк. доц. Мануш Христов – преподавател в катедра "Тактика, въоръжение и навигационна подготовка" на ВВВУ „Георги Бенковски“- Долна Митрополия.

„Въпреки покосилата голяма част от състава холера, на 4 ноември 1912г. полкът участва в щурма на позицията. Въпреки че тя завършва с неуспех, Четвърти пехотен плевенски полк е от малкото български части, които успяват да се вклинят в турската отбрана. Определено холерата е една от причините за неуспешния опит за овладяване на Чаталджанската укрепена линия с открита сила, тъй като една голяма част от офицерите и войниците са покосени от холерата. Заразата идва от турските войници и се пренася чрез ранените и убитите на бойното поле“, обясни полк. Мануш Христов.

Той отбеляза, че полкът и дивизията като цяло имат съдбата да посрещнат и друго предизвикателство, а именно газовите атаки на съглашенците в района на Дойранската позиция. Девета пехотна плевенска дивизия успява, обаче да отговори адекватно на това предизвикателство и се противопоставя на опитите на Съглашението да овладее Дойранските позиции, посочи полковникът.
За боен празник на Четвърти пехотен плевенски полк е определен 16 март 1913 г., битката при Акалан, където полкът удържа голяма победа срещу турските войски.
В двете Балкански войни полкът губи 680 души от личния си състав.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---