Вашингтон. Най-важното неща от двугодишните военни учения "Тихоокеанска корона“ е коктейлното парти. Най-големите военноморски учения, които САЩ организират в Хавай, дават на моряците не само възможността да подобрят своите умения с колеги от цял свят – включително да потопят пенсиониран американски кораб, използван като мишена, но освен това им позволява да споят съюзите си в много по-обикновен начин, заедно на борда на някой разрушител, което най-вероятно завършва с афтърпарти в небезизвестните кътчета на Хонолулу. Тази година обаче, ученията които ще се проведат от 17 до 31 август, ще бъдат по-въздържани. Заради увеличаващата се бройка болни от Ковид-19 в Хавай, социалните събития за забранени, а и по-малки страни са се съгласили на участие.

И макар маневрите да са в намален мащаб, залозите са по-високи от всякога, пише британското издание The Economist в материал, представен без редакторска намеса. Отношенията между САЩ и Китай се намират в състояние на свободно падане, военното напрежение между двете страни расте в т.нар. първа островна верига, която се простира от Малайзия на юг до Япония на север. В Южнокитайско море например, Китай имаше търкания с Филипините, Виетнам и Малайзия, преследвайки рибарски лодки и пречейки на проучванията за добив на нефт, като вместо това пращаше свои изследователски кораби в спорните води.

Америка също влезе в огъня доста ентусиазирано. През юли Вашингтон определи като безпочвени и незаконни китайските аспирации към ресурсите по бреговете на Южнокитайско море, изпрати двойка самолетоносачи в региона за пръв път от шест години и проведе общи учения заедно с Япония и Австралия. Китай от своя страна даде отговор и проведе свои учения, потапяйки тренировъчни кораби с повече от 3000 ракети, поне според информацията на държавните медии. Настроението остана трескаво. Миналата седмица Филипините обявиха, че китайските кораби се опитват да провокират местните военноморски сили да „стрелят първи“.

Температурата се покачва и около Тайван – демократичната република, която Китай счита за своя територия. През юли тайвански дипломат влезе в държавния департамент на официално посещение – нещо нечувано, след като САЩ реално скъсаха отношенията с острова през 1979 г. Това е „доста важно“, счита Дрю Томпсън, бивш служител на Пентагона. Това показва, че се извършва промяна в дългогодишната американска политика. А след това, на 10 август, Алекс Азар, американският министър на здравеопазването посети Тайван и се срещна с президента, ставайки най-високопоставения американски представител да извърши официална визита за последните десетилетия.

Веднага след това китайски самолети прекрачиха линията, която формално разделя Тайван от Китай, като това е за трети път в последните 20 години. На 13 август китайската народна армия обяви учения в близост до Тайван, което е отговор на „много грешните сигнали, които САЩ дават на силите, борещи се за независим Тайван“. И на фона на това, Тайван обяви, че ще подсили бюджета си за отбрана с 1,4 млрд. долара, увеличение с над 10% от сегашния бюджет. А на 14 август беше завършена покупката на 66 нови Ф-16 от САЩ, най-голямата подобна сделка за Тайван от 1992 г. насам.

И ако това не е достатъчно, на североизток от Тайван са контролираните от Япония, но искани от Китай острови Сенкаку. Япония обвинява Китай, за все по-честото навлизане в териториалните води на архипелага. Островите са защитени от общ договор межди Япония и САЩ. На 29 юли генерал-лейтенант Кевин Шнайдер, главнокомандващ на американските чати в Япония, заяви, че Америка е „100% готова и решена да помогне на японското правителство със ситуацията около Сенкаку“, обещавайки подкрепа с наблюдението на островите.

С толкова много точки на напрежение, и ерозиращото военно предимство, САЩ разбираемо искат да привлекат нови и стари приятели. Това е част от целта на ученията като „Тихоокеанска корона“. Според Джеймс Ставридис, бивш американски адмирал, такива маневри са символ, че „най-важните армии на големия тихоокеански басейн желаят да споделят тренировки, тактики и технология.“ Освен това служи и като доказателство за едно голямо предимство на САЩ пред Китай – идеята, че Китай ще събере толкова много държави заедно, които на всичкото отгоре имат вътрешни противоречия, е абсурдна.
Превод и редакция: Цанко Цолов

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---