The National Interest: Има ли за Русия „червени линии“ в Сирия?
18 Декември 2019 | 16:02 |
Военното участие на Москва в гражданската война в Сирия след официалното искане на сирийския президент Башар Асад започна през септември 2015 г.
Целта да подкрепи Асад и да му помогне да си върне изгубените територии западно от река Ефрат (с изключение на контролираните от Турция градове в региона на Африн) беше постигната, след като във войната се намеси руската авиация, която започна безразборно да бомбардира и унищожава градове под контрола на бунтовниците в региона на Идлиб. В края на 2017 г., в резултат на бомбардировките, бяха унищожени над 96 хил. цели.
По време на двугодишната въздушна кампания участието на руската пехота остана минимално- основно на ниво консултации. В резултат от сключеното споразумение в Сочи обаче ситуацията се промени. В съответствие с петата клауза на споразумението руско-турски и руско-сирийски сили ще извършват съвместни патрули по турската граница. Това означава увеличаване на руското военно присъствие в страната. За първи път руските войски патрулират територии, разположени източно от Ефрат - извън обичайната им оперативна зона. Това е притеснително за Москва.
Ако има нещо, което би могло да притесни руския президент Владимир Путин, това е възраждането на ислямското бунтовническо движение за независимост, особено в Кавказ - регион, доминиран от чеченци, който научи накара Русия да научи урока си през 90-те години.
Оправдавайки безразборните авиационни удари, през 2015 г. Путин заяви, че има много бунтовници в Сирия, които са дошли от бившия СССР.
„Повече от две хиляди бойци, имигранти от бившия Съветски съюз, са в Сирия. Има заплаха, че ще се върнат при нас. Така че, вместо да чакаме те да се върнат при нас, по-добре е да помогнем на Асад да се пребори с тях там, в Сирия“, каза тогава Путин.
През 2017 г. беше изчислено, че техният брой е около четири хиляди. Засиленото присъствие на руска пехота в Сирия неизбежно ще увеличи вероятността от нападения срещу руските войски. Днес, след осемгодишна война в Сирия, сирийските въоръжени сили са изтощени и не могат да възстановят властта на Дамаск в отдалечените райони на страната. Следователно вероятно Москва ще изпрати там допълнителни войски. Това означава, че вероятността руските войски да бъдат атакувани ще бъде още по-голяма. Една спонтанна атака с няколко жертви сред руснаците, е за това ситуацията да започне да се влошава рязко, както беше в Афганистан през 80-те години и в Чечения през 90-те години.
Трябва да се има предвид, че подобно влошаване на ситуацията може да предизвика още един бунт в Русия, където и без това проблемният кавказки регион е експлозивен „котел“, който се контролира от близки приятели на Путин, като президентът на Чеченската република, Рамзан Кадиров. Путин трябва да е наясно с това, защото пехотата, която извършва патрули по турската граница, е съставена от 300 руски военни полицаи от Чечения. И накрая, можем само да гадаем до какво ще доведе подкрепата за шиитския лидер на Сирия Башар Асад от сили от най-радикалния сунитски регион на Русия. Последиците от това все още предстоят.
Все по-активното и непрекъснато участие в гражданската война в Сирия ще означава и увеличаване на финансовата тежест, изтощаваща и без това нестабилната руска икономика. Тъй като нефтените находища на Сирия в района на Дейр ез-Зор вече са под контрола на САЩ, Путин има малко възможности да компенсира разходите си в региона. Той не може да разчита особено на подкрепа от своя съюзник Иран. Техеран харчи около 6 до 8 млрд. долара годишно, за да задържи Асад на власт, въпреки факта, че поради слабата иранска икономика ситуацията вътре в страната се влошава. Доказателство за това са протестите, по време на които иранските протестиращи скандираха за изтегляне на подкрепата на Техеран за правителствените войски в Дамаск.
За да финансира намесата си в Сирия, Москва трябва да намали разходите за образование, здравеопазване и други социални услуги в Русия. Освен в Сирия, Русия от 2008 г. извършва скъпи военни интервенции в Грузия, Украйна и Крим. На полуострова Кремъл е инвестирал над пет млрд. долара в инфраструктура, включително строителство и реконструкцията на пътища, болници и училища. Освен това Путин инвестира във Венецуела, опитвайки се да задържи Николас Мадуро на власт, за да не загуби руските инвестиции в южноамериканската страна, които се оценяват на около 25 млрд. долара.
Тези кампании и стремежи на московските власти не са единственото нещо, което води до значителни разходи за руската икономика. Анализаторите от ”Bloomberg Economics” изчислиха, че поради чуждите санкции, особено тези, свързани с нахлуването в Крим, руската икономика е намаляла с цели 6% през последните пет години.
Всичко това започна да се отразява негативно на „наследството“ на Путин в неговата страна. Отслабващата икономика, корупцията, мрачните демографски реалности и увеличаването на възрастта за пенсиониране подтикнаха руснаците да излязат на протести. Особено странно е, че през септември 2019 г. партията на Путин „Единна Русия“ понесе сериозни загуби при изборите за Московска градска дума. И това се случи, въпреки широкото потискане на опозицията. Проучване, проведено по-рано тази година от Руския държавен център за изследване на общественото мнение, показа, че доверието към Путин е 33%, което е най-ниското ниво му ниво на популярност от 2006 г. насам.
Неотдавнашното изтегляне на американските войски от Североизточна Сирия и запълването на вакуума от пристигането в региона на руските сили затвърдиха идеята, че Путин е „новият шериф в Сирия“. Той ззглежда по-силен от всякога. За съжаление, с този тежък , Русия може би е достигнала границата на възможностите си в Сирия.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Превод и редакция : Теодор Пенев
© 2021 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
НОВИНИТЕ НА ФОКУС
Protothema: Гръцката полиция забрани събирането на над 100 души с изключение на магазини и търговски центрове
27 Януари 2021 | 08:44
Le Soir: AstraZeneca обяви, че изостава от графика за производство на ваксини с два месеца
27 Януари 2021 | 08:37
Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)
27 Януари 2021 | 08:32
The Times: Великобритания прави задължителна карантина в хотел за пристигащите от 30 страни
27 Януари 2021 | 08:30
Die Zeit: Еропа трябва да разреши три големи конфликта със САЩ при Джо Байдън
27 Януари 2021 | 08:20