София. 17/30 юни 1913 година е символ на българската доблест и чест и напълно заслужено е приет за празник на 14 македонски пехотен полк. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът Борислав Дичев за българо-гръцките отношения по време на Междусъюзническата война и съдбата на трета дружина от 14 македонски пехотен полк.

„На 17 юни, тъй като нашите части в Солун няма връзка с българското главно командване, а телеграфните връзки са прекъснати от гърците, те не знаят за започналите сражения в Македония. За започването на тези действия те са уведомени от гръцките власти в Солун, като се предявяват редица унизителни условия. Цели около 2 гръцки дивизии са срещу нашата дружина, която наброява 1200 души. Гърците желаят на всяка цена да ни унижат и предявяват условия да предадем оръжието си. Нашите войници разбират, че става дума за честта на българското оръжие и българския войник, който е свикнал да печели знамена и да пленява чуждо оръжие, но не и да предава своето“, обясни той.


Борислав Дичев разказа още, че така се стига до началото на трагедията, когато след 6 часа сутринта ужасен залпов огън дава началото на една титанична борба. Българската дружина зае ролята на войниците на Леонид, на спартанците, а гърците приеха ролята на пълчищата, на ордите на Ксеркс, добави историкът. Неравната битка продължава през цялата нощ на 17-ти срещу 18-ти, поясни той, като уточни, че едва когато сградите са разрушени, патроните са на привършване, а защитниците са изтощени, се взима решение да сложат оръжие и да спасят от унищожение останалата шепа храбреци, но честта на българския войн е спасена.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---