Ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на военното разузнаване и министър на вътрешните работи, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Понеделник следобед в Санкт Петербург. В 14:40 часа избухва взрив във вагон на метрото, намиращ се между станциите „Технологически институт“ и Сенная площадь“, в центъра на града. 12 загиват, други 48 са ранени. Петък по същото време, краят на деловата седмица в Стокхолм. В 14:53 часа камион се врязва в група минувачи в централната част на града, 4 са убити, 15 – ранени. Атентаторите – киргистанец и узбек, предполагаеми симпатизанти на „Ислямска държава“. За уродливите и нови прояви на тероризма предстои да разговаряме с ген. Чавдар Червенков, бивш началник на Военното разузнаване и министър на вътрешните работи в правителството на Ренета Инджова. Какви са изводите след поредните терористични актове, които станаха в рамките на една седмица, буквално между няколко дни?
Чавдар Червенков: Не може да не се свърже това, което стана в Санкт Петербург с вчерашния атентат в Стокхолм и малко по-рано в Лондон, тоест проявите зачестиха и от една страна е много трудно да се направи някакъв определен извод, от друга страна сигурно е по-лесно да се каже, че във всеки момент трябва да бъдем готови за всичко. Тези прояви придобиват такъв характер, че става изключително трудно тяхното предвиждане и предотвратяване. Може да се говори много. Вече няколко дни какво ли не се изговори в публичното пространство, по отношение на характера на атентаторите, на извършителите и това, което се набива на очи, мое мнение, разбира се, че зад тях, въпреки че се търси някаква организация, някакви връзки, много трудно се открива такава организация,. Всъщност връщаме се в един етап на „Ал Кайда“, когато „Ал Кайда“ беше една идея и всеки, трудно ми е да характеризирам тези хора, който си внуши или въобрази нещо, или е обиден от нещо, прегръща идеята и в знак на отмъщение или на проява на свое отношение към държавата, в която се намира, извършва терористичен акт с различен мащаб. Не може да оценяваме атентатите по броя на загиналите, атентатът си е атентат, но спомням си какво се случи във Франция, какви измерения имаха там тези действия, преди това и в Русия, и къде ли не. Така че според мен трябва да бъдем, колкото и да не ми се иска да го кажа, трябва да бъдем постоянно готови за всичко. Службите, естествено, че работят по въпроса, не бих искал да се поставям на тяхното място, но такъв атентат е изключително трудно да се предвиди или предотврати. Един младеж, с миловиден вид, съседите му сигурно ще кажат, че бил много тих, скромен, любезен, поздравявал е, намерил начин, такива възможности в интернет има безброй, как се приготвя в домашни условия бомба или взривно вещество с подръчни средства. И кой може да бръкне в мозъка му, в съзнанието му и да каже какви са били подбудите на извършителя в Санкт Петербург или на този в Стокхолм, какви са били подбудите, кой може да каже – аз не се наемам с такъв анализ. Очевидно социолози, политолози, които непрекъснато ги виждаме на екраните по различни телевизии, може би трябва да се замислят и те за причината. Слушаме какви ли не анализи. Да, връщаме се в 60-те, 70-те години, тероризмът в Европа, който си беше чисто европейски, „Червени бригади“, „Баадер Майнхоф“ и какво ли не още имаше, или Северна Ирландия. Сега тероризмът има вече друг характер, зад него стои ислямският радикализъм. Струва ми се, че трябва да се тръгне от това, не да се гонят последствията, което правим ние в момента, след всеки атентат се затягат мерките за сигурност, видимото присъствие на органите на реда се засилва, въвежда се повече контрол по гари, спирки, летища и т.н. , след 2-3 седмици всичко това полека-лека отшумява до следващия случай. А каква е причината, защо този младеж го е направил, какво го е накарало, дали само войната в Сирия, или има и още нещо. Защото тук, специално за Санкт Петербург усещам, че се появяват едни внушения, участието на Русия в Сирия. Жестоки атентати имаше в Русия въобще преди проблемът „Сирия“ да съществува, значи причината е друга. В тази насока ми се иска да се мисли, да се прави нещо.
Водещ: Господин генерал, защо въпреки добре организираните структури на големите държави и техните служби за сигурност, тероризмът изненадва? Кои са слабите места на превенцията срещу него?
Чавдар Червенков: Тук не може да се говори за слаби места, така да ги изброим първо, второ, трето. Едно от предимствата на тези хора, така наречени терористи, дали са организирани в мрежа или са индивидуални играчи и изпълнители, е, че инициативата е от тях. Те решават кога и къде, как можеш да предвидиш това нещо. Тук не става въпрос за организирана военна сила в класическия смисъл на думата, една армия с организация и йерархия, на която ти знаеш, къде е командването, кой е, каква е дислокацията, организацията, въоръжението, следиш я и може да предвидиш някои неща, тук не може нищо да проследиш. Затова говоря аз, че не сме изяснили достатъчно по същество причините, какво кара тези хора, само ислямският радикализъм ли е, озлоблението, завистта към богатия Запад и бедстващия Юг и Югоизток, войните, които се водят там, жертвите, които са давани. Коя е причината – на това трябва да ни отговорят социолози и политолози, а може би и политици.
Водещ: Тези причини имат ли решение?
Чавдар Червенков: Имат решение, трябва да се премахнат причините. Сега конфликтът в Сирия, от която и страна да го гледаме не отива на добре и след последните действия и на САЩ, който повиши напрежението между потенциалните съюзници за решаване въпроса за Сирия. Сега очевидно ябълката на раздора или разковничето, ключето е Башар Асад. Той сигурно много добре разбира, че Западът не го харесва и не го иска и мен това ме навежда на мисълта, че той трябва да бъде много глупав човек, за да употреби химическо оръжие в един такъв момент, като знае, че той сам ще даде повод за какви ли не репресивни действия по отношение на него. Така че там има една голяма въпросителна, нещата са поляризирани, ще го кажа, предлагат ни двоен стандарт. Очевидно Путин е един лош човек, особено след Крим, и трябва да му се приписват всички негативи и проблеми, които се случват по света и из Европа. Обърнете внимание, просто моралът и етиката не го позволяват. Отношението към жертвите на атентата в Санкт Петербург, в някои западни страни се различаваше много от последствията от атентати в други държави.
Водещ: Да, имаше повече съпричастие към другите атентати.
Чавдар Червенков: Какво означава това – има лоши атентати и не толкова лоши атентати. Понеже Путин е един лош човек също, така му се пада. За съжаление, ако си спомняте през 2001 година септември, тук също имаше такива изказвания, когато бяха съборени кулите-близнаци в Ню Йорк, че ето, на лошите американци, така им се пада. Това отношение също трябва да се преосмисли. Тероризмът е еднакво лош и неговите прояви са еднакво лоши, тежки и са насочени срещу цивилизацията, независимо от това дали те са извършени в Русия или в Германия, Великобритания или Швеция, тероризмът е еднакъв навсякъде.
Водещ: Господин генерал, постижимо ли е обединение на цивилизования свят в борбата срещу тероризма, въпреки и последните събития от седмицата, които се случиха в Сирия, напрежение между поредното разслояване между два полюса, напрежението между тях, все пак постижимо ли е обединение?
Чавдар Червенков: Според мен няма алтернатива. Големите, Великите сили, които имат значителни ресурси и инструменти в ръцете си, трябва да седнат и да се разберат, да се решат основните въпроси, след това да делят света на зони, свери на влияние, кой е по-по-най и т.н. Тероризмът е противник на всички, той не прави разлика между Западна и Източна демокрация, или както и да я наречем, както виждате. По отношение на службите въпросът, който ми зададохте преди малко, естествено, че те работят, по-малко глас им се дава, когато се предотвратяват такива случаи, но характерът на този тероризъм е такъв, че някои неща са извън възможностите, извън нормалните възможности и на службите, и на хората.
Водещ: По данни на Европейския център за борба с тероризма, в резултат на войната в Сирия и, разбира се, притискането все повече на „Ислямска държава“, в Европа към момента има близо 4 хиляди завърнали се от бойните полета джихадисти. Това повод за параноя ли е?
Чавдар Червенков: Има различни статистики и по различни методики се броят хората, колко са се върнали и колко са радикализирани, колко имат готовност. Това не бива да бъде повод за параноя. Трябва да бъде повод за трезва оценка и размисъл, защото всъщност тези хора, това е един потенциал. Потенциален извършител на терористичен акт. Особено тези, които са се върнали от бойните полета на Сирия и на другите части на Близкия изток. Защото са до известна степен, до голяма степен, мотивирани и подготвени. Те са боравили с оръжие, с взривни вещества, имат подготовка, може това да не се прояви, но в един момент може да се прояви. Представете си само какъв ресурс е необходим на държавите и на службите, за да може да се контролират тези стотици, хиляди хора. Трудно ми е да си го представя, как това на практика е издържано и какъв ресурс е необходим. Очевидно тука трябва да се намери мястото и на гражданското общество. С един гол призив да се повиши сигурността нищо не означава, ако не се каже на хората, какво точно трябва да се прави и как. Но очевидно е, че животът в бъдеще няма да бъде такъв, какъвто беше безметежен до преди 10-15 години, за съжаление.
Водещ: В края на миналата година в България бе приет закон за противодействие на тероризма. Достатъчен ли е неговият нормативен текст да създаде необходимите предпоставки за преодоляването на такива заплахи за България?
Чавдар Червенков: Законът е добър, имаше критики. Ние не сме го приложили на практика, за да можем да видим дали работи или не работи. Искам да кажа, законът е добър. Това, което предполагам, се прави и ако не, бих препоръчал да се прави и да се следи непрекъснато обстановката в европейските страни по отношение на заплахата. И само когато е необходимо, този закон да се настройва. Защото и характера на, така да го нарека, противника се променя. Т.е. законът не може да бъде еднократен акт, един застинал текст, приет веднъж завинаги. Той трябва да търпи усъвършенстване. Това е, което според мен, трябва да се прави, иначе си отваряме очите и това е.
Водещ: Г-н генерал, ако в света опасността от тероризъм остава, на Балканите имаме и още една заплаха и тя е от радикализация на етническото напрежение в отделните държави. Засилва ли се тя след начина, по който се провежда референдума в Турция, след консолидацията на албанците във всички населени от тях териториални общности в различни държави, след всекидневното припламване на искри между Сърбия и Косово, между Сърбия и Босна?
Чавдар Червенков: Това имах предвид и в началото. Значи, не трябва само да има регистрация, сега примерно разсъждаваме накъде ще тръгне Турция, ако референдума бъде успешен за Ердоган или ако не бъде успешен. Кога в Македония ще има стабилизация, политическа, и ще се състави правителство. Каква политика сега ще провежда Сърбия. Чухме новият президент Вучич, той има едни, така, грандиозни планове за възраждане на старата федерация. Но пак се връщам към това, което говорих в началото. Причините за напрежението трябва да се разкрият и елиминират или минимизират по възможност. Очевидно е, че ние сме осъдени да живеем заедно. Онези времена, когато решаваш въпроса с ликвидиране на част от опонентите, отминаха. Сега не може, не се прави вече. Очевидно трябва да се намери начин за съжителство, което да бъде изгодно и за двете страни, да свалят напрежението. Тук, мисля, че това би могло да бъде значително по-лесно, защото липсва този дразнител, тази разлика в стандарта, която съществува между Европа и Африка, между Изток и Запад, което е, според мен, една от причините за това напрежение, за тези прояви на тероризъм, до известна степен на отмъщение за това, че поради неизвестно какви причини, ето тези хора живеят добре, а ние не, а ние също го заслужаваме. Тук, мисля, че по този въпрос би могло да се намери по-лесно решение, защото живеем в една страна и като хора, които са родени в една и съща страна, по-лесно бихме си изгладили различията. Но, за съжаление, май не вървим нататък, като гледам.
Цоня Събчева

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---