Терористичен атентат в Стокхолм и опит за такъв в Осло само в рамките на 3 дни. Докога обществото ще живее в страх и част от ежедневието ли станаха вече подобни събития? Поставена ли е под съмнение ефективността на европейските специални служби? Тези и още въпроси ще коментираме с експерта по сигурност Иван Бояджиев в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Бояджиев, взривно устройство беше намерено и обезвредено за щастие в Осло само дни след като в съседна Швеция имаше атентат. Това ли е новият начин за действие на терористите – залагащи на мощни взривни устройства, целящи създаването на много жертви с един удар?
Иван Бояджиев: Новата тактика на терористите от ИДИЛ, която започна преди няколко месеца, и която те прокламираха, е да се правят на много места по света взривове с не много голяма мощност и с не много големи жертви, или пък да се използват превозни средства, предимно камиони. Те изпълняват тактиката си много добре. Лошото е че вече се разпространиха по цял свят. Това показва, че тяхната идея е всеобхватна и налага джихад в света. Станахме свидетели и на много взривове в Кайро, Египет. Започвайки от тази част на света, минавайки през Осло и Стокхолм, това вече настройва общество към една тежка задача за трудно справяне с настъпващия джихад.
Не трябва обаче да обвиняваме специалните служби, тъй като те добре и съвестно си вършат работата, както показаха и в Стокхолм. Лошото е, че ние винаги вървим една крачка след терористите. Това го казвам от много време и за съжаление е така. Все още ние не можем да минем наравно с джихадистите, тъй като те действат под всякаква форма и всякакви хора. Особено опасна е и мигрантската вълна, която заля Европа. Това е една хранилка за терористи и техните идеи за възстановяване на джихад в света. Хората, съпричастни към тези идеи, се увличат и започват да действат дори без да са членове на ИДИЛ, без да са преминали обучение в редиците им. Ние иронично ги наричаме „любители-джихадисти“, но те са си съвсем сериозни и извършват сериозни действия. Това са дори единаци, които са възбуждани от тази идея да направят зло на хората, на човечеството.
Водещ: Казахте, че не бива да се обвиняват специалните служби, те обаче бяха силно разкритикувани за нападенията за Стокхолм, по-рано в Санкт -Петербург. Как оценявате като цяло подготовката им за адекватни и навременни действия?
Иван Бояджиев: Аз мисля, че подготовката на специалните служби, както в Европа, така и в България, е адекватна и добре се движи. Лошото е, че при подобни инциденти гражданите винаги обвиняват специалните служби за сигурност и негодуват срещу тях. Това наблюдаваме и при терористичните атаки. Когато мине малко време обаче, разбират, че не са прави да обвиняват службите за сигурност, тъй като и тяхната работа не е лека. Трудно се работи с огромна тълпа от нови личност, с нови виждания, които не са мюсюлмани-ислямисти в истинския смисъл на думата. Особено в България, това е много трудно, защото българите сме свикнали да живеем с нашите мюсюлмани, които са съвсем друго тесто хора. Те не са като тези джихадисти, не са с изметнати виждания.
Водещ: В този смисъл, има ли необходимост от промяна в работата на специалните служби, за да могат адекватно да отговорят на новите заплахи, борбата с тероризма?
Иван Бояджиев: В специалните служби нови неща трябва да се създават непрекъснато. Няма нужда да се правят радикални промени, просто трябва да се наслагва и надгражда на това, което е направено досега. Например, ето сега се показва със случая със Стокхолм, че всяко забавяне, както и в България се мотаят разни служби за работа с мигрантите, води до тежки последици. Ако атентаторът беше изселен веднага, след като е установено, че трябва да бъде върнат, откъдето е дошъл, нямаше да се стигне до атентата в Стокхолм. Оправданието беше, че не са успели да го открият след като това е установено. Въпросът е как успяха бързо да го открият вече като убиец, като истински терористи, а не можаха да го направят, когато е трябвало да го изселят. Просто на гражданското общество, на силите на сигурност не им се вярва, че тези хора са стигнали дотам, че не се спират пред нищо само и само да убиват и да въвеждат т.нар. „джихад“, който не е това, което представлява ислямската религия.
Водещ: Там ли се къса всъщност веригата, в миграционната политика на страните? В повечето случаи организаторите, участниците на нападенията биват идентифицирани и залавяни бързо, като по-голямата част от тях са дълго време следени от въпросните специални служби. Къде всъщност е проблемът в случая?
Иван Бояджиев: Проблемът всъщност е това, че ние бъркаме нещо в тази идея за социализирането на тези групи. Наблюдавайки мигрантските вълни и тези, които са в България, установявам, че тези хора трудно ще бъдат социализирани. Може би ще трябва да мине половин век и повече. Те не желаят да се социализират. Те просто не желаят да работят с нас и се настройват. Те искат да използват всичко наготово в белия свят. И това е най-лошото. Много от тях действително за учени, но потенциалът им няма да стигне до нас. Предполагам, че в Турция се отсяват инженерите, лекарите, хората с добри професии от мигрантите, а останалите се изпращат към нас и света. Много е сложен въпросът в постановленията за бежанците, които постоянно излизат. Аз не виждам как ще стане това социализиране. А без социализиране, без обучение на тези малки деца, на тези мигранти, ние ще имаме дълги години да си патим.
Водещ: Доколко подобни терористични нападения се влияят от конфликтите в международен план и нестабилната ситуация, която за съжаление наблюдаваме в редица региони?
Иван Бояджиев: Нестабилната ситуация в редица региони подпомага това явление „джихад“. Затова то влияе върху тяхното засилване и отслабване. Сега се наблюдава бум на настъплението на джихада по цял свят. Много хора, от които не си очаквал, че могат да бъдат завладени от тази идея, се подлъгаха и се подвеждат по тях. Ето, оказва се, че има хиляди европейци, които се бият на страната на джихадистите. Лошото е друго- те не само се бият в редиците им, а след това се завръщат обучени при нас, като всеки момент са готови да им бъде подаден сигнал. Проблем е и това, че хора, които не са били обучени от джихадистите и нямат нищо общо с ИДИЛ, се настройват радикално и са готови да извършват терористичен акт, за който няма никакво обяснение.
Водещ: Може ли да се каже, че към момента терористите имат превес, най-вече заради факта, че успешно се всява страх сред населението на почти цяла Европа?
Иван Бояджиев: Поначало терор е латинска дума, която означава „ужас“. Тероризмът е всяване на ужас. За съжаление, те успяват постепенно да всеят страх, въпреки, че гражданите обясняват противното. А и няма как да не се страхуват. Това са неочаквани събития, но въпреки това не трябва да се подаваме на страха. Лошото е, че тук ние разглеждаме от две различни светлини – живота на джихадистите, и живота на хората европейци, на хората като нас. Тях не ги е страх от смъртта, те търсят смъртта. Това е тяхната религия, тяхното кредо. Докато ние, европейците, ни е страх от смъртта. Ние искаме да живеем, ние обичаме живота, не смъртта. И разликата в тези две идеологии, които са коренно различни, засега ги прави тях по-силни от нас. Надявам се, че ще настъпи един преломен момент, когато ние ще започнем благодарение на нашата религия, благодарение на истинската ислямска религия, ще започнем настъпване и ще успеем да се справим с този процес на разпространение на джихад по цял свят.
Водещ: Споменахте, че европейските служби са винаги някак крачка назад зад терористите. Как може да придобием преднина пред терора? Какви мерки е добре да се предприемат в тази насока?
Иван Бояджиев: Мерки се вземат непрекъснато, както в Европа, така и в България. Лошото е, че службите не могат да бъдат винаги на място и няма как до всеки човек да се постави такъв от сигурността. Необходимо е гражданите да бъдат по-бдителни и веднага да съобщават на хората от сигурността за някакви явления. Това не е доносничество, това е просто защита на гражданското общество от попълзновението на терористите. Не трябва да си затваряме очите. Дори и на най-безобидното на пръв поглед събитие в градския транспорт, трябва да се гледа сериозно. В Европа за изоставен багаж на обществено място има сериозни глоби. Това в България не се прави. Важно е да се насочи вниманието на гражданите към тези процеси и да се вземат предварителни мерки. Службите за сигурност не могат да бъдат навсякъде, ако ние не им помагаме.
Виктория МЕСРОБОВИЧ

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---