Красимир Узунов, президент на Информационна агенция и Радио „Фокус“, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.


Водещ: Министърът на Албания Еди Рама и президентът на Косово Хашим Тачи заговориха за обединение между двете страни, ако перспективата за членство в ЕС избледнее и врата на Съюзът остане затворена за Западните Балкани. Това предизвика остра реакция в Сърбия. Според белградско издание идеята за обединение на Албания и Косово може да доведе до Трета Балканска война. Коментар за всичко това търсим в разговор с президента на Информационна агенция и Радио „Фокус“ Красимир Узунов. Господин Узунов, преди време завършихте едно ваше интервю с прогнозата, че рано или късно България ще граничи с Албания. Продължение на тази ваша прогноза ли са изявленията, които идват от Албания и Косово?
Красимир Узунов: Много хубаво щеше да бъде, ако е само прогноза, което да означава, че може да се сбъдне, може и да не се сбъдне. По-лошото е, че нещата вървят към реализиране на една велика албанска идея, тоест ако се върнем към Призренската лига от преди малко повече от 120 години, тенденцията на изживяване на националната идентичност и на националния стремеж на албанците, като една млада нация на Балканите, да живеят в една държава, е абсолютно категоричена. Този процес, вън и независимо от нашите очаквания и прогнози, върви към своята реализация. Защото става въпрос не само за едно най-обикновено интервю на един министър-председател в случая Еди Рама, на който на 18 юни му предстоят избори и би трябвало да говори достатъчно националистично, за да може да хване тази патриотична част от електората в Албания, още повече, че под прозорците му продължава да върви все по-радикализиращ се процес и протест на демократичната опозиция, която е организирала палатков лагер в центъра на Тирана, но това означава и една присъда върху политиката на Европейския съюз (ЕС) на Балканите. Констатацията, която прави и Еди Рама, и президентът на Косово Хашим Тачи, показва, че албанците в двете техни етически държави, не са доволни от погледа на ЕС към проблемите вътре в самото Косово, към отношението към Албания, която вече стана член на НАТО, а това означава, че тя би трябвало все повече да отговаря на условията за членство в ЕС. На трето място никаква визия върху ситуацията в самите Западни Балкани. Пак се връщам на края на войните за Югославското наследство, последната беше с приключване на бомбардировките в Сърбия, намесата на НАТО, и вариантът на гражданска война в Македония. Всичко започна в Словения през 1992 година, мина през голямата война в Босна, мина през операция „Сада“ на хърватската армия, мина през създаването на Босна във варианта, в който има 3 държави. Пъзелът от проблеми или доминото, както пишат сръбските медии, лесно може да бъде бутнато при евентуална промяна на границите. Но тъй като към Западните Балкани не се демонстрира еднакво отношение с останалите проблеми на Европа, тук трябва да отворим и една скоба, че Европа се умори от разширяване, има проблеми с бежанска вълна, с икономика, с Брекзит, с поведението на все по-националистични формации, които ако не идват на власт, то поне са близо до властта. Спомнете си изборите в Холандия, които трудно биха приели едни нови варианти на преселници, това, което се случваше от Босна, това, което се случваше от Косово, когато се караха със самолети, приемаха се, после се връщаха, една част оставаха при тях да живеят. Така че липсата на визия, липсата на последователност, затъването на Западните Балкани в блатото на конфликтите, неминуемо ще води до подобни заплахи. Друг е въпросът дали сега ще се укроти говореното с контратезите на външния министър на Сърбия Ивица Дачич, който казва „ние сме достатъчни силни да се плашим от подобно нещо“, или Александър Вучич, новоизбраният президент и сега премиер все още на Сърбия, който казва „предупреждавам албанските лидери да мерят реториката си“, но тук има и един друг възел: става въпрос за изявлението на Йонуз Муслиу, който на практика би трябвало да се явява гражданин на Сърбия, макар и председател на Албанския национален съвет в Буяновац. Това са три общини в долината на река Морава. Става въпрос за Прешево, Медведжа и Буяновац. Ако се върнем към 2001-2002 година, тогава имаше една Албанска освободителна армия на Прешево, Медведжа и Буяновац, та този председател на Албанския съвет казва: сърбите трябва да са благодарни, че ние не им искаме нищо, защото на нас Еди Рами ни обеща този път да се обединим с Албания. Когато един гражданин на Сърбия говори по този начин, доста съмнително изглежда тезата примерно на сръбския председател на Скубщината, който казва: призоваваме ЕС да се намеси срещу говоренето на двамата албански лидери, които не са в границите на Сърбия и на този, който живее на територията на Сърбия. Да, днес виждам във вестниците в Сърбия призиви той да бъде арестуван, но това може лесно да предизвика друг конфликт в Южна Сърбия.
Водещ: Може ли да се предполага, че действията на Албания са съгласувани по един или друг начин с Брюксел, каквато теза също се лансира?
Красимир Узунов: Не, това е тезата на сръбските преподаватели, на които някой трябва да им е виновен. Има едно такова изявление на сръбски професор по международно право, който сяда и казва, че албанците никога не знаят нищо случайно, ако не е съгласувано или с международната общност, разбирай Брюксел, или поне трябва да е съгласувано с Вашингтон, тоест те виждат една дълга ръка на Вашингтон в момента, която се мъчи да направи една голяма албанска държава, която да се доминира от САЩ, и която да играе ролята на важния фактор на Западните Балкани, то така е и написано: албанският фактор никога не предприема нищо самостоятелно. Извън тезата за конспирация, от друга страна трябва да се знае, че Русия твърдо подкрепя Сърбия, така че Сърбия определено според мен се готви за война, за военен конфликт било към Босна, било към Косово, и тук въпросът е кой къде ще изпревари, а всичко това е много близо до нашата граница. Защото преди малко повече от 30 години в Сурдулица, което е прилежаща част на така наречената Южна Сърбия, за мен Западните покрайнини, живееха около 60-70% българи, останалите проценти бяха сърби и албанци, към момента населението в Сурдулица е близо 70-75% албанци, а това, което е останало от българи и сърби е в останалите между 25 и 30%. Тоест променя се етническия профил на целия този район по същия начин, по който се променя и в Република Сръбска в Босна, с изселването на сърбите. Така че да не бъда лош пророк, но мисля, че в следващите 10-15 години може би, от другата страна на нашата граница ще има етническо албанско население. Защото в изоставените Западни покрайнини веднъж по политиката на Белград, второ поради нашата незаинтересованост, преселването на хората, които живеят в Западните покрайнини веднъж по посока на Сърбия, втори път по посока на България, създава рядко населени планински и труднодостъпни пасищни райони, което е идеален ареал за развитие на албанската популация. Това удивително напомня планините на Проклетия, на Шар планина и т.н., друг е въпросът, че тезата за албанското единство, създаването на албанската държава, обща държава като алтернатива на ЕС, неминуемо ще постави въпроса и пред Черна гора, защото и там има територия, около Улцин, която е заселена с албанци. Както предвиждат сръбските политици, ако се тръгне на подобна стъпка, Третата Балканска война е неминуема, защото това ще засегне Македония, Гърция и Българи.
Водещ: Вие казахте, че Русия не крие своите геостратегически интереси в региона, ролята на Турция в тази ситуация къде е?
Красимир Узунов: Казах, че Русия не крие предпочитанията си, освен интереса си, тя си е доказала предпочитанията. Предпочитанията са първо към Сърбия, на второ място Западните Балкани към бившето правителството на Груевски, тоест към поведението на ВМРО-ДПМНЕ в Македония и трето, този опит да се наложи вариант за избор на правителство в Черна Гора, Провал и т.н., който в съмнителен стил 17 мига от пролетта, който се разиграваше с пенсионирането на самия Решетников, станал печално известен в България с участието си в политическия живот. Злите езици говорят, че част от причините за пенсионирането му е заради провала на политиката в Черна гора. Тоест определено Русия има стратегически интереси, което се отнася веднага ерго и към поведението на Турция, която гледа на Балканите като на своя прилежаща бивша територия в много от районите има свое национално малцинство, с което работи. Има свои политически партии, които в момента по всякакъв начин, ако не се създават на ново, се мъчат да бъдат овладени от режима на Ердоган, а там, където няма, се работи с някогашните помаци, торбеши, босненци и т.н., което говори за някога насилствено потурчено население на балканските държави. Тоест можем да отидем в сферата на конспирацията на „Зелен диамант“, имаше една такава операция в края на 90-те години, имаше „Дъгата на исляма“, която тръгва от Турция, преминава през Родопите – наша част кърджалийско, смолянско, през Гюмюрджина, Ксанти, преминаваме през Македония, от там отиваме в Косово – Санджак и стигаме до Босна, тоест на целите Балкани, можем да говорим за опитите за възраждане на влияние на някогашната Гюмюрджинака турска република, която Слава Богу е била ликвидирана през 1914 година с операция на Армията, наречена „Реокупация на Беломорието“. Турция влияе категорично: първо икономически, второ икономиката е съчетана с духовенство, защото ако ние се заблуждаваме, че само при нас влиянията се плащат от Турция, наистина се лъжем, защото влиянието, не само турското, но и на салафитите в джамийските настоятелства в Македония – помним окупацията на централната джамия в Скопие, проблемите в Санджак, Нови пазар между мюсюлмани радикални и нерадикализирани, призива на босненските духовни водачи на мюсюлманите да се бойкотира референдумът на 25 септември, който беше предизвикан от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Влияеха през религията, влияеха през политиката, създават се политически партии. Твърди се, че тази партия, която се класира на второ място на изборите между албанските политически партии в Македония – Движението БЕСА, създадено в Тетово, не е без бабуването на турската държава. По същия начин се правят връзки с някои действия на по-радикални партии в Косово, на партии в Албания, категорично на партии в Босна, политически субекти, които се появяват в Санджак, Нови пазар. Освен, че се промени броят на държавите, които съществуват на Балканите – ако до 1989 година тези държави бяха 7 или 8, сега ще са 14-15, което означава тежнения, национални претенции, териториални претенции категорично, една суперсила в региона, каквато е Турция, концентрация на интереси – руски, американски и за съжаление, европейски, които са най-недоказани и са много пожелателни. Веднага можем да дадем пример и с това, което се случва в Македония, където едно заседание на парламента, което трябва да избере свой председател и комисия за определяне на кандидатите, вече продължава мисля че месец и половина. Нищо не се променя – тоест, процедурни хватки, въпроси, реплики, предложения как да се дават бонуси на депутатите, какво да се прави, вътрешни обиди, крамоли, кандидатура дали ще бъде този албанец или онзи, дали този е участвал във войната 2001 година или не е участвал. Половината от депутатите, които са представени в парламента, са участвали от едната страна, другата половина са участвали на другата страна. Не са участвали тези, които не са имали годините по това време.
Водещ: Казахме за острите реакции, които бяха предизвикани в Сърбия от изявленията в Косово и Албания. Останалите балкански страни обаче, включително и Македония, за която говорим, както и Европейският съюз сякаш остават пасивни наблюдатели на тази ситуация?
Красимир Узунов: Не е така. Македония има коментари по темата. Македония е много пряко засегната, защото ако се тръгне на обединение на Косово и на Албания, много интересен въпрос е къде трябва да бъде центърът на това обединение – дали трябва да бъде Тирана, или трябва да бъде Косово, което е по-революционно и по-доказано. Докато Албания е по-европейската част на албанската популация. Как ще мине без обединение със Западна Македония? Нека да се върнем към изборите, които така и така не излъчиха победител. Излъчиха ВМРО като победител с двама депутата повече от СДСМ, но ВМРО не можа да направи правителство. Тезите на албанските лидери, и то особено от тази партия, която в момента би трябвало най-много да зависи – Демократичен съюз за интеграция – да се върнем веднага към 2001 година – това е партията на бившите партизански командири от Армията на национално освобождение, ами те казаха, че имат няколко приоритета, и първият приоритет е една голяма магистрала, която да свързва Скопие с Косово, а втората – Кичево с Кафасан. Тоест това е път за обединение на албанските етнически територии. Те го заявиха по време на изборите. Ако тръгне да се обединява Косово и Албания, това означава, че към тях ще се обедини и една част от Македония, както и да изглежда това, и това е Западна Македония. Като се започне от възрожденския български град Струга, селата покрай него, премине се през Долни и Горни Дебър, премине се през Кичево, Заяц, Гостивар, Тетово, левия бряг на Вардар, на Скопие с албанските квартали „Чаир“, „Гази“, „Мало“ и т.н., мине се през Скопското Черногоре, Липковско езеро, където спираха водата по време на войната 2001 година от язовирите, и се стигне до Куманово, където обективно се води престрелка между невъоръжено албанско население и хората на Миялков, който трябваше да отиде да ги ликвидира, ако си спомним стрелбата в Куманово, която отразявахме така напоително. Тоест, дъгата е вътре на самата на граница, Куманово е на 70 км от българската граница. Оттук нататък тази част на Македония би трябвало да отиде към това ново обединение. Затова Македония реагира. В Македония реагират и медии, в Македония реагират и политици, в Македония реагират и дипломати. Мисля, че почнаха да се появяват и гръцки реакции, почва да се появява и някакъв плах интерес към това, което се говори, слава Богу което не е почнало да се случва, в Брюксел. Но брюкселската реакция е наистина много бавна, много затормозена, много чиновническа, и много улисана, примерно как ще свърши първия тур на изборите във Франция и други неща, които тях ги интересуват, а Западните Балкани за съжаление наистина са заден двор на Европа, но пък са под нашите прозорци.
Водещ: Имаше квалификация за реакцията в сръбските медии, че Сърбия реагира прекалено нервно на цялата тази ситуация, но очевидно от казаното – по-скоро реагира реалистично?
Красимир Узунов: Трудно е да се каже. Сърбия е заинтересована страна. На картите, които сърбите изготвят, ако се обърне внимание, албанските претенции се простират не само върху Косово, но и малко по на север от сегашната граница от река Ибър. Територии, които обхващат както Прешевската долина, така района под Ниш. Неслучайно е поставена онази територия, която в Гърция се населява в Северен Пирот – т.нар. „чами“ – етнически албанци. От друга страна не трябва да забравяме, че гърците пък имат претенции за едно гръцко население в района на Гирокастро – от другата страна на границата на Епир. А пък цялата топонимия в района, селата се казват Трапезица, Бунища, Клабущница, говори, че е българска. За съжаление това население, което е живяло там, отдавна се е преселило, но е останала поне топонимията. Но тук сръбската теза е в конфликта да влязат колкото се може повече държави, които могат да бъдат засегнати, за да се създаде общ фронт срещу албанските претенции от една страна, а от друга страна, сърбите трябва да имат оправдания за евентуални последващи действия. Затова и сръбските медии са пълни непрекъснато със съобщения за нападения над сърби в Косовска Митровица, за провокации. При последното нападение, което беше описано, 41-годишния нападнат мъж, казва: „Мен ме нападнаха хора, които видимо говориха на албански език“. Тоест в момента върви пропагандната война. Дано тази война да не стане ефективна и да не води до конфликти, защото през последните 3 месеца отношенията между Косово и Сърбия са изключително напрегнати. Говорим за сръбския влак, който беше изпратен, за задържането на Харадинай във Франция, веднага реакцията на брат му, тъй като Косово е кланово общество, който каза: „Трябва да наложим ембарго на 9-те общини в Косово, в които живеят сърби“. Релацията на Дачич, който каза: „Ние ще използваме сила, за да защитим правата на сърбите“, опитите на Косово да легализира силите за сигурност вече под формата на една законна армия, поръчките, които се дават, за закупуването на оръжие, превъоръжаването на Сърбия, ускорено от Русия. От друга страна, ответните реакция, които Хърватия взима. Западните Балкани наистина са обременени с проблеми. Проблемите са натрупани не с месеци, не с години, с десетилетия, а някъде и със столетия.

Росица АНГЕЛОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---