Повече от седмица след проведения референдум в Турция за конституционни промени, темата продължава да предизвиква широк обществен отзвук и поводи за дискусии, както на територията на южната ни съседка, така и в Европа. Международната европейска институция, ангажирала се с наблюдението на вота, както и Съветът на Европа, изразиха позиция за съмнения за валидността на допитването. Основателни ли са притесненията на международните организации и какво бъдеще очакват отношенията между Европейския съюз и Турция след вота на турските граждани? Тези и още въпроси коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Фокус: Г-н Димов, референдумът в Турция като че ли постави повече въпроси, отколкото да даде отговори. Един от тях е валидността на вота и решението на Изборния съвет бюлетини без печат да участват в преброяването. Мисия от наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също критикува решението, казвайки, че подкопава важни предпазни мерки срещу измамите. Вие как бихте коментирали ситуацията?
Георги Димов: Преди референдума основната въпросителна беше накъде отива Турция, а сега всички вече се питат докъде достигна югоизточната ни съседка. До 16 април все още се прокарваше някакъв лъч на надежда, а след тази дата се случи непоправимото. Турция окончателно е разделена и връщане назад няма. Точно това откроява и главните гледни точки, които и вие анонсирахте. На първо място, това са конституционните промени, като еманация и средство за бетониране на еднолична власт, в лицето на Реджеп Тайип Ердоган. На второ място- законността, легитимността и конституционалността на референдума, а и в крайна сметка, на неговата валидност. Третата гледна точка е именно за дълбокото и необратимо разделение на турското общество, плюс загатнатото от вас осъзнаване на Европа. На четвърто място, разбира се, стои геополитическият вектор, от който няма как да избягаме.
Фокус: Може ли въпросът за легитимността на вота да бъде отнесен до турските съдилища и ако това изобщо се случи, ще има ли изобщо някаква полза, имайки предвид съмнителната независимост на институциите?
Георги Димов: По отношение на легитимността истинската цел беше да се покаже на целия свят, че референдумът е легитимен. Е, видя се, че не е така. Турският народ не е въодушевен, най-меко казано, от наложените му с брутален натиск промени. Има сериозно оспорване на законността и валидността вътре в страната и от международни наблюдатели – съвместната мисия на ОССЕ и Съвета на Европа, а и още от световната общественост: за неподпечатаните пликове и бюлетини, за манипулациите, за неинформирания дебат и въобще за целия изборен процес. Освен това, две политически партии официално оспориха резултата, даже имаха и готовност да напуснат и Меджлиса. Освен това, има основателни възражения и за приемането на поправки в Конституцията с нищожно обикновено мнозинство. А духът на Конституцията и конституционализмът е точно обратен, включително и в самата турска конституция. Там промените се извършват с два вида, но задължително квалифицирано мнозинство. Едното е с 2/3, директно в Меджлиса, а другото е с 3/5 от всички депутати чрез референдум, което упражнение беше проиграно на 16 април. Виждаме обаче, че резултатът е повече от плачевен. Всъщност този плачевен резултат няма как да не ни върне към самата същност на конституционните промени. Те са замислени, за да обслужват и обгрижват безоблачното управление и задържане на всяка цена във властта на сегашния президент Ердоган, точно на него, а не на някой друг, който и да е той. Ето и конкретиката – тя може да се разгледа и като жалони и стожери на неговата еднолична власт. На първо място, това са бъдещите 18-годишни депутати, юпитата, които са отрасли напълно в условията на досегашното 15-годишно еднолично управление – това е неговата преторианска гвардия.
Фокус: Вие сам споменахте, че опозицията, макар и не особено силна към този момент, се а активизирала. Също така в трите най-големи града в Турция референдумът не постигна значителни успехи. Може ли тези фактори да генерират някакви по-различни събития, по-различен изход, въпреки положителния резултат от допитването?
Георги Димов: Естествено, че могат. С тези промени всъщност целта на Ердоган е да се бетонира във властта. След като това вече е извършено, реално няма никаква законова възможност той да бъде свален от власт. Остава единствено незаконната, а тя е само една и минава през гражданска война и преврат. Просто няма друг вариант и спасение. Чрез тези промени вече за него не важи и процедурата импийчмънт. Т.е. Меджлисът не може да го отстрани предсрочно от поста. Освен това, няма и съдебна възможност за това. Висшият съвет на съдиите и прокурорите окончателно е овладян, даже е понижен в ранг. След един месец вече ще се именува просто „Съвет на съдиите и прокурорите“, а пък начело на него ще бъде министърът на правосъдието, назначаван лично от Ердоган, заедно с бъдещия премиер и негов вицепрезидент. Поставяйки към всичко това и възвръщането на лидерската позиция в неговата управляваща в момента партия. Това означава, че той повече няма да търпи никаква конкуренция вътре в партията. Реджеп Ердоган, преди да стане президент, ограничи мандатността до три пъти – точно за да няма заплаха за авторитета му. Сега се наблюдава връщането му на „бял кон“. Няма срокове, няма мандати, няма никакви други възможности да бъде променена самата система. Точно това са жалоните на дълбокото разделение в турското общество. Действително гражданската война вече се очертава като неизбежна. Тя и в момента се води в югоизточен Анадол – срещу кюрдите. Факто е и тероризмът навсякъде. Обаче тоталната гражданска война е нещо съвсем друго. Понеже разграничителната линия минава през цивилизационния избор и всъщност вероятно това ще покаже на цял свят как, защо и по какъв начин може да се води съвременната борба против политическия ислям, който навсякъде по света бълва омраза, налагане на различен стил и начин на живот, цензуриране на съвременните ценности и заменянето им със сурогати от средните векове – някакви допотопни изкопаеми и буквално фосили. Точно в Турция може да се използва като опитно поле за справянето с тази напаст и наглост на тези фосили. Разбира се, веднага трябва и да признаем, че в рамките на Европа първоначално имаше различно и колебливо отношение към референдума.
Фокус: Как прогнозирате да се развият оттук нататък отношенията Турция – Европа, още повече и на фона на евентуален нов референдум за въвеждане на смъртното наказание, който при всички случаи ще нагнети допълнително напрежението?
Георги Димов: Ще започна с втория въпрос. Връщането на смъртното наказание означава автоматично, че Турция е изключена от Съвета на Европа, понеже едно от задължителните условия за членуване в тази организация е да няма смъртно наказание. Трябва обаче да отчитаме колебливото отношение към днешна Турция и от страна на Великобритания, пък дори и от Германия, независимо че бяха нахокани от Ердоган и сочени с пръст като „нацисти“ и „фашисти“. От края на миналата седмица обаче има и лъч надежда –на институционално ниво. Все пак не всичко е предварително обречено и забравено по отношение връзките във формат Европейски съюз – Турция. Особено важна в това отношение е срещата на външните министри на Общността в края на тази седмица – 28-29 април, в Малта. Очаква се да бъде поискано от Европейската комисия да изясни дали Анкара нарушава и не зачита правилата за воденето на преговорите за пълноправно членство и дали е необходимо те да бъдат официално замразени. В тази връзка, преобладаващото предварително мнение е, че съгласно Член 5 от процедурните правила за воденето на тези преговори, те трябва да бъдат преустановени за определен период от време, именно поради системното нарушаване от страна на Турция на правата на човека и на свободата на волеизявленията, както и въобще на принципите на демокрацията. Важно също така да се знае, че пак според този Член 5 за замразяването на преговорите е достатъчно одобрението само на 16 страни-членки на Европейския съюз, чието население е 65% от цялото население на Общността, а не на всичките 28 държави. Освен това се чуват и все по-силни гласове да бъде възстановено наблюдението или мониторинга на Турция от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и се очаква точно днес това да бъде обсъдено, евентуално да се осигури нужното мнозинство и да се вземе съответно решение. Нека да напомня, че Турция беше подложена на подобен мониторинг в периода 1996-2004 г., а след премахването му през 2005 г. бяха възстановени преговорите за пълноправно членство в Европейския съюз. Т.е. това, което искам да загатна, е, че официалното замразяване на преговорите от страна на Европейската комисия и мониторингът по линия на Съвета на Европа са взаимно свързани.
Фокус: Казвате, че могат да бъдат преустановени преговорите за неопределено време. Има ли опасност обаче да бъдат прекратени изцяло, за каквото всъщност призовават и някои европейски лидери?
Георги Димов: Все пак нека да изчакаме срещата на външните министри. Искам да подчертая, че действително това, което се очаква да стане на срещата в Малта в края на тази седмица, е един нов момент в преговорния процес с Турция. В Европейския парламент беше взето подобно решение, но понеже то е взето от евродепутатите, има препоръчителен характер, а пък сега вече се отива на съвсем друго, институционално ниво. Не знаем какво ще бъде решението, но ако външните министри направят такава препоръка към Европейската комисия, аз не се съмнявам, че тя ще се съобрази. По този начин вече замразяването на преговорите ще бъде факт. Както и Вие споменахте, различни страни и лидери защитават тезата въобще да се прекратят преговорите с Турция, окончателно, а не просто да бъдат замразени. Това също е някакъв вариант и аз не бих изключил вероятността да се отиде и в тази посока, имайки предвид нещата, които споменахме и самата обстановка в Турция.
Виктория МЕСРОБОВИЧ

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---