Проф. Вихрен Бузов, експерт по кризи на сигурността: Нараства опасността от нова война на Балканите
28 Април 2017 | 19:32 | Радио "Фокус"
Фокус: Проф. Бузов, над 100 души са ранени по време на безредиците в Македония снощи. Как ще коментирате недоволството за избора на Талат Джефери за председател на събранието? Това ли е главната причина за ситуацията и реакцията на гражданите?
Проф. Вихрен Бузов: Сегашната ескалация на кризата в Македония е заложена още в Охридския договор и в постоянния натиск, който Запада осъществява върху Македония без да зачита изобщо нейния суверенитет, който в момента е насочен към реализирането на т.нар. „албанска платформа“, изработена в кабинета на албанския премиер. Тя има за крайна цел федерализация на Македония. Можем да кажем, че ако този проект се осъществи, македонското „буре с барут“ ще избухне отново, както преди години безредиците, които бяха частично стопирани с Охридския договор. Отговорността носи не само сегашното ръководство на Европейския съюз, което след като превърна Балканите в лагер за мигранти и санитарен кордон, който трябва да приеме стотици хиляди мигранти от разбунените региони на Северна Африка и Близкия Изток, сега има всички рискове да върне отново войната на Балканите, която предизвика този взрив в Македония, който най-вероятно ще запали и Косово. Очаква се догодина босненските сърби да направят референдум за присъединяване към Сърбия и така постепенно тази глобална конфронтация между САЩ и Русия да се завърне отново на Балканите и този път с много по-голяма сила. Аз лично се притеснявам от тези процеси и бих искал да кажа, че България трябва да защитава позициите си за единството на Македония, тъй като ние имаме исторически интереси. Не трябва да се налагат силови решения, а да се чуе гласа на македонския народ, което означава нови избори. Трябва да се избягват подобни безредици, нарушения на обществения ред и излизане извън границите на конституционния ред, тъй като това неизбежно ще доведе до още по-голяма детонация.
Фокус: Вие споменахте Босна и Херцеговина и Косово. Това са държави, в които има силно изразени етнически конфликти. В тази връзка можем ли да кажем, че ситуацията от снощи е на етническа основа или по-скоро на политическа?
Проф. Вихрен Бузов: Абсолютно е на етническа основа. Тук ВМРО-ДПМНЕ също управляваше с една албанска партия – Демократична партия на албанците на Арбен Джафери, която се представи по-лошо на тези избори. Част от проблема е именно това нейно представяне, което ги лиши от мнозинство, съвместно с ВМРО-ДПМНЕ. Иначе те имаха конструктивна роля в обществения живот на Албания. Сега на преден план излязоха другите две партии на албанците, едната, от които е бившата терористична организация Армия за национално освобождение (АНО) на Али Ахмети, който е извършил откровено казано провокация в македонския парламент с изпълнение на албанския химн и партията „Беса“, която е политически проект на управляващата в Турция партия, подобна на нашия ДОСТ. Всъщност те са „фитилчето“, което заедно с предателството на Социалдемократическия съюз на Зоран Заев, който е готов заради властта да загърби националните интереси и единственото на Македония, ще запали македонските отношения. Така че етническите са смесени с чисто политическите интереси и то с глобално-политически, защото ЕС натиска за смяна на властта в Македония, тъй като предишното правителство неглижира санкциите срещу Русия, обвърза се с турски поток, с китайския пояс на коприната, тоест целта е да се ударят тези глобални геостратегически проекти, които би трябвало да преминат през територията на Македония. Така че наслагването на геополитически конфликти върху етнически и върху чисто вътрешнополитически за отношенията в Македония, доведе до тази нова ескалация.
Фокус: Според вас спонтанно ли е възникнало това недоволство или е било предварително планирано? От седмици гражданите протестират срещу албанската платформа и опитите на социалдемократите да съставят коалиция с три от четирите албански партии. Това има ли нещо общо?
Проф. Вихрен Бузов: Най-вероятно провокацията да се изпълни албанския химн и да се говори на албански е била планирана и целта е била да се предизвика това недоволство, за да се търси на всяка цена ескалация, която да доведе до още по-активна намеса на ЕС за налагане на желания от тях режим в Македония. Това е голяма грешка дори и зад нея да стоят невинни политически цели да се чуе мнението на албанския народ. Това ще доведе до нова ескалация и до засилване на напрежението. Единственият изход от сегашната криза е да се проведат нови избори, на които евентуално отново да се премерят силите и да се търси едно правителство на националното съгласие. В никакъв случай това не бива да доведе до федерализацията на Македония. Отделянето на албански анклави в Македония е път към тяхното присъединяване към Албания и Косово и към детонирането на мира на Балканите. Що се отнася до сегашното ръководство на ЕС, то най-добре е да хвърли в кофата за боклук тяхната стратегия за сигурност, която още от 2013 година казва, че Балканите са омиротворени след Косовската война през 1999 година. Оказва се, че не са омиротворени и опасността от нова война на Балканите нараства.
Фокус: Вие изтъкнахте като основен изход от ситуацията нови избори, но до тогава трябва да се спазят редица процедури. Каква ще е съдбата на Македония до тогава?
Проф. Вихрен Бузов: До тогава президентът трябва да наложи преходно правителство дори с цената на въвеждането на извънредно положение, тъй като е очевидно, че парламента е разбит. Там е сформирано по изкуствен начин мнозинство. Трябва да се формира преходно правителство, което под ръководството на президента трябва да проведе нови избори.
Фокус: В заключение – според Вас кризата в Македония би ли се отразила на вътрешната или външната политика на България и каква трябва да бъде нашата реакция?
Проф. Вихрен Бузов: Разбира се. Освен носталгични интереси, свързани с това, че Македония е част от нашата история, ние имаме и обща граница и всеки един конфликт там, който може да доведе до бежанци и катастрофални последици, ще се отрази на България. Този конфликт ще се отрази и на Балканите като цяло. Главната опасност за мира на Балканите са проектите за „Велика Албания“, които за съжаление се поддържат от Запада, от САЩ и от ЕС. Това е и главният „фитил“, който води до ескалация на конфликтите.
Рени ПЪРВАНОВА
© 2021 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях