Насилие и безредици избухнаха в македонския парламент снощи след избирането на албанеца Талат Джафери за негов председател. Близо 200 протестиращи нахлуха в сградата на народното събрание малко след гласуването, което беше съпроводено със скандирания „Преврат“ от депутатите на доскорошната управляваща партия. Какви са основните причини за гражданското недоволство? Ще се отразят ли тези процеси на България? На тези и други въпроси, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, ни отговори експертът по кризи на сигурността проф. Вихрен Бузов.

Фокус: Проф. Бузов, над 100 души са ранени по време на безредиците в Македония снощи. Как ще коментирате недоволството за избора на Талат Джефери за председател на събранието? Това ли е главната причина за ситуацията и реакцията на гражданите?
Проф. Вихрен Бузов: Сегашната ескалация на кризата в Македония е заложена още в Охридския договор и в постоянния натиск, който Запада осъществява върху Македония без да зачита изобщо нейния суверенитет, който в момента е насочен към реализирането на т.нар. „албанска платформа“, изработена в кабинета на албанския премиер. Тя има за крайна цел федерализация на Македония. Можем да кажем, че ако този проект се осъществи, македонското „буре с барут“ ще избухне отново, както преди години безредиците, които бяха частично стопирани с Охридския договор. Отговорността носи не само сегашното ръководство на Европейския съюз, което след като превърна Балканите в лагер за мигранти и санитарен кордон, който трябва да приеме стотици хиляди мигранти от разбунените региони на Северна Африка и Близкия Изток, сега има всички рискове да върне отново войната на Балканите, която предизвика този взрив в Македония, който най-вероятно ще запали и Косово. Очаква се догодина босненските сърби да направят референдум за присъединяване към Сърбия и така постепенно тази глобална конфронтация между САЩ и Русия да се завърне отново на Балканите и този път с много по-голяма сила. Аз лично се притеснявам от тези процеси и бих искал да кажа, че България трябва да защитава позициите си за единството на Македония, тъй като ние имаме исторически интереси. Не трябва да се налагат силови решения, а да се чуе гласа на македонския народ, което означава нови избори. Трябва да се избягват подобни безредици, нарушения на обществения ред и излизане извън границите на конституционния ред, тъй като това неизбежно ще доведе до още по-голяма детонация.
Фокус: Вие споменахте Босна и Херцеговина и Косово. Това са държави, в които има силно изразени етнически конфликти. В тази връзка можем ли да кажем, че ситуацията от снощи е на етническа основа или по-скоро на политическа?
Проф. Вихрен Бузов: Абсолютно е на етническа основа. Тук ВМРО-ДПМНЕ също управляваше с една албанска партия – Демократична партия на албанците на Арбен Джафери, която се представи по-лошо на тези избори. Част от проблема е именно това нейно представяне, което ги лиши от мнозинство, съвместно с ВМРО-ДПМНЕ. Иначе те имаха конструктивна роля в обществения живот на Албания. Сега на преден план излязоха другите две партии на албанците, едната, от които е бившата терористична организация Армия за национално освобождение (АНО) на Али Ахмети, който е извършил откровено казано провокация в македонския парламент с изпълнение на албанския химн и партията „Беса“, която е политически проект на управляващата в Турция партия, подобна на нашия ДОСТ. Всъщност те са „фитилчето“, което заедно с предателството на Социалдемократическия съюз на Зоран Заев, който е готов заради властта да загърби националните интереси и единственото на Македония, ще запали македонските отношения. Така че етническите са смесени с чисто политическите интереси и то с глобално-политически, защото ЕС натиска за смяна на властта в Македония, тъй като предишното правителство неглижира санкциите срещу Русия, обвърза се с турски поток, с китайския пояс на коприната, тоест целта е да се ударят тези глобални геостратегически проекти, които би трябвало да преминат през територията на Македония. Така че наслагването на геополитически конфликти върху етнически и върху чисто вътрешнополитически за отношенията в Македония, доведе до тази нова ескалация.
Фокус: Според вас спонтанно ли е възникнало това недоволство или е било предварително планирано? От седмици гражданите протестират срещу албанската платформа и опитите на социалдемократите да съставят коалиция с три от четирите албански партии. Това има ли нещо общо?
Проф. Вихрен Бузов: Най-вероятно провокацията да се изпълни албанския химн и да се говори на албански е била планирана и целта е била да се предизвика това недоволство, за да се търси на всяка цена ескалация, която да доведе до още по-активна намеса на ЕС за налагане на желания от тях режим в Македония. Това е голяма грешка дори и зад нея да стоят невинни политически цели да се чуе мнението на албанския народ. Това ще доведе до нова ескалация и до засилване на напрежението. Единственият изход от сегашната криза е да се проведат нови избори, на които евентуално отново да се премерят силите и да се търси едно правителство на националното съгласие. В никакъв случай това не бива да доведе до федерализацията на Македония. Отделянето на албански анклави в Македония е път към тяхното присъединяване към Албания и Косово и към детонирането на мира на Балканите. Що се отнася до сегашното ръководство на ЕС, то най-добре е да хвърли в кофата за боклук тяхната стратегия за сигурност, която още от 2013 година казва, че Балканите са омиротворени след Косовската война през 1999 година. Оказва се, че не са омиротворени и опасността от нова война на Балканите нараства.
Фокус: Вие изтъкнахте като основен изход от ситуацията нови избори, но до тогава трябва да се спазят редица процедури. Каква ще е съдбата на Македония до тогава?
Проф. Вихрен Бузов: До тогава президентът трябва да наложи преходно правителство дори с цената на въвеждането на извънредно положение, тъй като е очевидно, че парламента е разбит. Там е сформирано по изкуствен начин мнозинство. Трябва да се формира преходно правителство, което под ръководството на президента трябва да проведе нови избори.
Фокус: В заключение – според Вас кризата в Македония би ли се отразила на вътрешната или външната политика на България и каква трябва да бъде нашата реакция?
Проф. Вихрен Бузов: Разбира се. Освен носталгични интереси, свързани с това, че Македония е част от нашата история, ние имаме и обща граница и всеки един конфликт там, който може да доведе до бежанци и катастрофални последици, ще се отрази на България. Този конфликт ще се отрази и на Балканите като цяло. Главната опасност за мира на Балканите са проектите за „Велика Албания“, които за съжаление се поддържат от Запада, от САЩ и от ЕС. Това е и главният „фитил“, който води до ескалация на конфликтите.
Рени ПЪРВАНОВА

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---