Мишо Йорданов, военен историк, в интервю за Радио „Фокус“- Шумен по повод 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия

Фокус: Г-н Йорданов, честит празник! Не веднъж сме говори за историята, бойния път и участието на шуменските поделения във войните за национално освобождение и обединение, както и в живота на града, но днес, на Празника на българската армия, разкажете за историята на военните паради, които са се провеждали на 6 май в Шумен.
Мишо Йорданов: 6 май – Празникът на българската армия се е чествал много пищно както в столицата, така и в големите гарнизони, градове, където е имало съсредоточаване и дислоциране на много български полкове. Един от тези градове е Шумен. Тук има всички родове оръжие – пехота, артилерия, кавалерия, инженерни войски, тежка артилерия и всичко това е предпоставка този гарнизон да бъде наречен елитен. 6 май първо се е празнувал като Ден на храбростта, а след това вече и като Ден на храбростта и Ден на българската армия. Традицията е още след Освобождението, като привкусът е повече руски, тъй като учителите на българската войска след Освобождението са руски офицери. Тези празници на войската са съобразявани и с руските ритуали, по време на Александър Първи Батенберг за взаимствани, макар и изменени по съдържание и по названия от традициите на руската армия, след идването на Фердинанд Сакскобурготски на българския престол празниците се изменят и тогава 6 май става един от празниците на храбростта, на кавалерите на Ордена за храброст. Чествал се е и друг празник на българската армия и това е било на 27 ноември, като този празник е ознаменувал деня, в който българската армия самостоятелно, без друга помощ е извоювала първата си победа в Сръбско- българската война, знаете сражението при Сливница. В Шумен празниците започват да се честват по- пищно през 30-те години, особено 1937-38 година, когато са връчени и бойните знамена на новите части. Този празник е описан много добре в спомените на шуменския краевед Недко Попов, в книгата му „Моята главна улица“. Празникът е започвал винаги в навечерието на Гергьовден. На 5 май на площада са извеждани войските от всички родове и там се е провеждала заря проверка, която след 30-те години става неименна част от воинските ритуали при честване на всички национални празници. Недко Попов говори за една атмосфера, която се е запазила в спомените му повече от 60-70 години. Тази заря проверка се е очаквала с голям интерес и от шуменското гражданство, тъй като от година на година илюминациите ставали все по-пищни, все повече части излизали и когато говорим за присъствие на армейски части на площада в Шумен става дума за присъствието на не по-малко от 300-400 души, подредени в карета, всички родове войски. Когато започне четенето на имената, осветлението на площада изгасва, на екран се проектират образите на героите, които се четат за вечерната проверка, а мощни прожектори, може би голяма част от съвременниците са ги виждали на снимки, а и на стари документални филми, това са прожекторите, които следят за самолети в нощното небе и са били на въоръжение в зенитните части, та когато угасне осветлението на площада тези прожектори шарят по цялото гражданство и създават една неописуема атмосфера, заедно с факлоносците, които палят жертвениците. След това следват илюминации, които понякога са продължавали до 7-10 минути. Това е нещо, което шуменци си спомнят с умиление, защото на другия ден под силното впечатление на заря проверката, те отрано излизали на главната улица, за да проследят парада, който се е провеждал. Парадът се е провеждал от сегашния хотел „Мадара“ надолу до Руски паметник. Подреждането на частите е започвало още от 9.00 часа. Водени от своите командири излизат новите знамена. Парадът се открива с почетна рота, която носи знамената, след това командирът на дивизията приема представителни блокове. Първи в парада са пехотинците, т.е. представителните части на Седми Преславски полк, след това минава техника, артилерийските подразделения, с различните калибри оръжия, включително и тежката артилерия, която се влачи, бих казал от гъсенични влекачи. Всичко това е създавало една тръпка у наблюдаващите. Кулминацията на парада е преминаването на кавалеристите от Десети конен полк. Това Недко Попов казва, че е било нещо много красиво като картина, защото ескадроните или почетните роти, представителните роти на този конен полк са били строявани по цвета на конете. Първо минавали белите коне, след това алестите и накрая черните, като опашките им били сплитани много красиво в плитки, валтрапите, които са слагани върху гърбовете на конете, създавали една картина на тържественост, а униформите на кавалеристите с извадени саби са предизвиквали истинска гордост у шуменското население. Парадът в Шумен е продължавал повече от 40-50 минути, тъй като е имало и много части. Една тържественост, грандиозност на парада, една неописуема картина се създава с присъствие и демонстрация на сила, каквато през последните години на парадите ние не можем да усетим. Нямаме тази възможност да извадим толкова много войска и въоръжение, но през 30-те до началото на Втората световна война, парадите в Шумен са били събитие, което дълго се е помнело след Герьовските празници. Тъжен е фактът, че в последно време парадите все повече приличат на тържествени маршове на малко части, които излизат.
Фокус: В последните години на 6 май шуменци отдават почит пред паметната плоча на спасителите на бойни знамена.
Мишо Йорданов: Да, честванията на 6 май са пред Военния клуб, пред паметната плоча на спасителите на бойни знамена и като че ли този паметник най- точно отразява героизма, честта и доблестта на българските войни. На плочата, която изобразява щит са изписани имената на доброволец Димитър Гугов, спасил знамето на Шуменската доброволческа дружина при защитата на Видин през Сръбско-българската война на 15 ноември 1885 г., на редник Иван Тотев Цонев, спасил знамето на 7-и пехотен Преславски полк през Балканската война на 16 октомври 1912 г. и на полковник Марин Тодоров Куцаров, спасил знамето на 19-ти пехотен Шуменски полк през Първата световна война на 6 ноември 1918 г, като имитира неговото изгаряне Не е случаен изразът, че примерът е чест, отдаденост и достойнство, а хората, спасили бойните знамена, действително са носители на тези добродетели и ние трябва да помним и да ги почитаме.
Ивелина ИВАНОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---