О. р. полковник Уилард Снайдер, член на Бюрото на Международната комисия по военна история, член на Българската комисия по военна история, президент на Фондация „Брайдентал – Снайдер“ и ръководител на Националния музей на военновъздушните части на САЩ, в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Полк. Снайдер, точно преди година Вие бяхте отличен с наградния знак „За принос към Министерството на отбраната“, заради приноса Ви за популяризирането на българската военна история. Кое събитие от българската военна история е оставило у Вас най-голямо впечатление?
Уилард Снайдер: Българската история е толкова богата. Смятам, че това което наистина ме впечатли, са куражът и героизмът на българите при битката при Шипченския проход. Тогава шансовете са срещу българите – не са имали боеприпаси, дрехи, запаси, но въпреки това те не само удържат противника, но и постигат победа. Това е истински тест за кураж и героизъм и те го преминават. Това довежда и до възстановяването на България.
Фокус: Какви са Вашите наблюдения за сегашното състояние на Българската армия и как виждате нейното бъдеще?
Уилард Снайдер: Българската армия сега е част от НАТО и трябва да се приравни към стандартите за оборудване на Алианса. Тя все още ползва много руска военна техника, което е добре, но не е НАТО-вско, което означава, че боеприпасите и резервните части не са сменяеми и това създава много проблеми. Друг момент е комуникационната подготовка и сходството в езика. По време на действието на Варшавския договор е използван руски език, а сега – английски и хората в армията трябва да разбират много добре езика. Едно от нещата, които виждам днес в България, е че към този момент няма това, което ние бихме нарекли Национална гвардия или резерва, която да е добре оборудвана и подготвена. Много по-евтино е да управляваш резервисти на разположение за активна служба, отколкото постоянна армия. Разбирам, че има проблеми и парите са един от тях. Има резервисти, които ако бъдат извикани за активна служба, ще имат проблеми с работодателите си, които изведнъж ще ги изгубят. Така че, ако си в резерва и изведнъж те извикат по служба за месец, работодателят ти няма да е доволен, но от друга страна как може да си добре подготвен, ако не участваш. Това е един от проблемите при развиването на добър резерв. Това е едно от предизвикателствата, с които трябва да се справите, но то не стои като проблем само пред България.
Фокус: В момента сме свидетели на обтегната международна обстановка, как оценявате опасността от това напрежението, което наблюдаваме в различни точки на света, да прерасне в голям военен конфликт и според Вас научени ли са уроците от големите войни през миналия век?
Уилард Снайдер: Не смятам, че при една война има печеливш. Дори тези които побеждават, не печелят, защото те дават огромни човешки жертви и понасят сериозни финансови и имуществени щети. Може и да са победили, но всъщност това е пирова победа.
Попитахте ме дали виждам опасност от голям военен конфликт и отговорът ми е категорично да. В момента има временно примирие в Сирия, за което се договориха участници в преговорите в Астана. САЩ не беше между тях, ние желаем успех, но не сме сигурни, че е това е възможно. Сирия продължава да е кървяща рана. Ами Китай? Има конфликт между Китай и Япония, между Китай и Филипините – има толкова много проблеми там. Освен това Венецуела е изпаднала в хаос. Монархията не проработи, комунистическата система се провали – не работи. Голям проблем. Дали може да ескалира? Разбира се! Ами Украйна, Балтийските страни – Естония, Литва и Латвия? Ако Русия настъпи към тях, какво ще последва? Какво ще кажете за Северна Корея с нейните ракети и ядрени оръжия или Иран, развиващ ядрени оръжия, или Пакистан и Индия. Всичко това са потенциални конфликти, свързани с ядрени сили. За да отговоря на въпроса Ви дали виждам риск от разрастването им – о, да. И това не е нещо, което можем да контролираме. Ако Пакистан и Индия започнат да си „разменят“ ядрени удари никой няма да пита нас – нито България, нито НАТО – просто ще го направят. При някои от случаите имаме влияние, при други – по-малко.
Фокус: Как оценявате българо-американското сътрудничество в областта на отбраната и в каква насока може да бъде разширено то?
Уилард Снайдер: Новите изтребителите F-35 дойдоха в България. Считам, че е от съществено значение България да е в добри отношения с Русия и със Запада. Не разполагате с армия, за да приемете Русия или някой друг от подобен калибър за противник, затова е задължително да се разбирате. Ситуацията е малко по-различна с някои други страни. Смятам, че трябва да сте в състояние да се защитавате, точно както прави Швейцария - може да се нахвърлите на Швейцария, но това ще ви коства много. Точно такава трябва да бъде и България: „Може да сме малки, но ще е трудно да се справите с нас. Наистина ли искате да изхабите всички тези ресурси, за да се нахвърлите на България?“. В такава позиция трябва да сте. Мисля, че присъединяването на България в НАТО е добре за нея. Не смятам, че може да сте напълно независими. Според мен, НАТО е организация, в която е необходимо да участвате. И трябва армията ви да бъде приведена в съответствие с НАТО-вските сили повече, отколкото към момента. В рамките на нашето сътрудничество тук бе Националната гвардия на щата Тенеси и тези съвместни практики трябва да бъдат увеличени. Националната гвардия в САЩ има уникални задачи, които според мен могат да бъдат възприети в България. Както казах по-рано, Националната гвардия изисква доста по-малко средства, отколкото поддържането на действаща армия, освен това е на разположение, когато полицията не може да овладее ситуацията.
Фокус: Преди дни България отбеляза 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската армия. Какво ще пожелаете на българските военни по този повод?
Уилард Снайдер: Искам да им пожелая да продължат да вървят по пътя на успеха. Българската армия има основание да се гордее, и се надявам и занапред да е така. Бих искал да видя младите българи заинтересувани от това да защитават страната си. Имате нужда от армия за самозащита, не от такава, която да изпращате навън или да се замествате в конфликти с други страни. Историческите музеи могат да вдъхновят и окуражат младите в това отношение. Тъй като голяма част от историята, всъщност е военна история. Да се надяваме, че посещавайки музеите, наблюдавайки военните паради, четейки в книгите, българите ще проявят интерес към това да участват в армията.
Весела ПЕТРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---