Историкът проф. Пламен Павлов, в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над Хитлеристка Германия и край на Втората световна война. На 9 май 1945 г. началникът на генералния щаб на Вермахта подписва със СССР германската капитулация. Официално е обявен краят на Втората световна война в Европа. На тази дата, но пет години по-късно, през 1950 г. в Париж френският министър на външните работи прочита декларация, в която се призовава за помирение между Франция и Германия и обединението на европейските нации. Забравени ли са уроците на Втората световна война, разделят ли ни тези две дати – за всичко това ще говорим в следващите минути с историка проф. Пламен Павлов. Има ли, проф. Павлов, противоречие между тези две събития – Деня на победата и Деня на Европа? Разделят ли ни днес в съвременното общество двете дати?
Пламен Павлов: В същността на двата празника, ако може така да ги наречем, няма противоречия, тъй като в крайна сметка, както и вие отбелязахте, се чества краят на Втората световна война в Европа, а не въобще на Втората световна война, тъй като тя продължава в Далечния изток и завършва едва с капитулацията на Япония. Може би днес не е лошо да припомним, че Втората световна война не започва на 22 юни 1941 г., както вярват може би голяма част от хората в Русия и други държави, а немалко и в България така сме обработвани, в този дух – войната започва на 1 септември 1939 г. И когато се говори за Ден на победата, победата над нацизма, над тоталитарната идеология, човеконенавистна, довела до милиони жертви, това, разбира се, е нещо, което няма как да не бъде отбелязвано. От друга страна, обаче, не бива да оправдаваме другата тоталитарна идеология, също така и нейното олицетворение Сталин, който на практика е да не кажа съавтор на войната, но без пакта „Молотов – Рибентроп“, разбира се, нещата биха се развили по съвършено друг начин. Така че, неизвестно защо, на 9 май в руската пропаганда се забравя в крайна сметка, че съветското ръководство и лично Сталин имат немалка вина за тези събития и за милионите жертви по целия свят.
Водещ: Посланикът на Русия днес заяви, че на тези, които се стремят да пренапишат миналото, да изтикат Русия в задния двор на историята, трябва да се напомни, че без руската победа няма да има нито една европейска демокрация, нито Европейския съюз. Имат ли тези събития от Втората световна война необходимост от пренаписване, от нов прочит?
Пламен Павлов: Всъщност какво значи „пренаписване“? Това, което е апел на Негово превъзходителство руския посланик и въобще на руската позиция в тези дни, особено що се отнася до пропагандата, до медиите, до официалните изявления, също е пренаписване, тъй като Втората световна война, разбира се, беше водена по целия свят и в нея милиони жертви дадоха и много други народи. Освен това, когато се говори за Съветския съюз и за Русия, не бива да забравяме, че в Съветския съюз участваха много други народи и страни, които днес са независими. Нима Украйна не е част от тази борба или Беларус, или много други народи, включително и българите от територията на Съветския съюз? Да не говорим, че кримските българи бяха изселени насилствено, обвинени във фашизъм, просто защото България е в блока на Оста, и то не по своя воля. Опитите за пренаписване не са едностранни, те са и от двете страни. От друга страна, има натрупани такива огромни масиви от данни, от информация, които показват, че тази война наистина е нещо чудовищно и никой не иска да омаловажава ролята на Руската армия в крайна сметка за изхода на войната с рухването на Третия райх, но не бива да забравяме все пак усилията и на западните съюзници, и на ленд-лиза (бел. ред. Land-Lease – система за помощ, с която Съединените американски щати предоставят безвъзмездно на съюзниците си по време на Втората световна война – боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др.), който снабдяваше Руската армия с необходимото оръжие, техника, добавки за горива. Т.е. има също един едностранчив подход и аз си мисля, че през 2017 г. да се натяква за този Ден на победата някак си вече започва да нагарча. Така че какво означава пренаписване? По-скоро трябва да се каже цялата истина за тази война и човечеството, и Европа, разбира се, на първо място, да си извадим необходимите изводи това да не се повтаря и да не се прави пропаганда едностранчива и тенденциозна, което го виждаме и днес.
Водещ: Част от тази пропаганда ли е т.нар. „Поход на Безсмъртния полк“ – инициатива, която тръгва от Русия през 2002 г.? Но прави впечатление, че тя намира своите последователи в немалко страни.
Пламен Павлов: Да има в Русия такава инициатива и няма нищо лошо. Въпросът е защо тя се появява едва в ХХІ век. Къде беше тази инициатива по-рано? В нея има все пак нещо, което е спуснато отгоре. Това го показва и самото честване. Няма нищо лошо, разбира се, хората да си спомнят за своите загинали близки. Напротив, това е акт на синовна почит, на уважение, на признателност, на историческа памет. От друга страна, обаче, не бива да се изтрива и чуждата историческа памет, тъй като тук има един опит за малко или много брутална намеса в културния живот на други страни. В България това движение също е много популярно, или поне донякъде е популярно, ние виждаме, че то е или в левия спектър, или е свързано с хора бивши съветски граждани в България и то малко или много се направлява отвън. Нека ме простят тези хора, не искам да засягам техните чувства, но има един елемент на натякване: ето, ние сме ви освободили. Кой ни е освободил? Ние бяхме окупирани от Съветската армия. В крайна сметка, самият Съветски съюз така и не призна ролята на България в тази война първо като неутрална страна в голямата част от войната, която не прати нито един човек на Източния фронт, свой войник, от друга страна, спаси своите евреи от старите предели на царството. В крайна сметка, България не беше призната за воюваща страна и досега се третира от същата тази пропаганда като едва ли не съюзник на Хитлер и като едва ли не един от подпалвачите на войната, което е дълбоко невярно. Особеното място на България не може някой да ни го обяснява и в случая той пък да ни пренаписва историята, защото има такива опити. И те се споделят от много хора, които са българи и които може би са наивни или просто са пристрастни. В крайна сметка, когато се говори за история, няма футболна запалянковщина и само нездрави емоции – трябва да има преди всичко обективност и вглеждане в събитията и в тяхната конкретика, в техния дълбок смисъл.
Водещ: Ако излезем от контекста на пропагандата, за която говорим, можем ли да зададем въпроса защо България си няма свой Безсмъртен полк?
Пламен Павлов: Аз мога да ви отговоря с контравъпрос. България си имаше своите аналогични прояви в движението „Бранник“, в тези движения отпреди Втората световна война. Те, разбира се, бяха създадени под влиянието на деветнайсетомайския поврат или преврат и в следващите години, но те имаха едно дълбоко национално съдържание – специално движението „Бранник“. И опитът да бъдат заменени с чавдарчета и пионерчета след 9 септември също до голяма степен копира и собствения български опит, не само софийския, разбира се, с променена идеологическа окраска. Тези хора, които са били преди 9 септември привърженици на едни такива патриотични движения, бяха набедени за фашисти, бяха преследвани техните ръководители, бяха пращани в лагери. Подобна аналогия в България аз не мога да приема като копи-пейст, а по-скоро като едно осъзнаване на падналите ни предци във войните за национално обединение. Ето, примерно излезлите в последно време книги, особено на Красимир Узунов за Каймак-Чалан и „Епопеята на Добруджа“, очакваната му книга за полк. Дрангов – те дават основание и ние виждаме подобни прояви. Аз съм участвал в представянето на тези книги и в Сливен, и в Добрич, и във Велико Търново, и на много други места, и там виждаме едно аналогично движение, без непременно да се веят знамена и да се натяква на някого, че го е спасил от нещо си. Има горчивина за мен в 9 май. Иначе аз споделям и тъгата на руския народ за милионите жертви. Те се дължат в немалка степен и на некадърността и на самото съветско командване – нека и това да го прибавим, на заградителните отряди. Освен това, ако се върнем пак на тези демонстрации днес за 9 май, тези георгиевски лентички, те са използвани от Руската освободителна армия на ген. Власов, която беше на практика против съветската власт. Освен това, самата георгиевска лентичка е символ на Руската империя, на руския харизъм. Днес виждаме как се миксират неща от имперската история на Русия, от съветската епоха и в крайна сметка се вплитат в някаква пропаганда, която за мен е до голяма степен абсурдна. Аз мисля, че Русия е достатъчно голям културен, интелектуален колос, който е дал много на света и има много по-позитивни послания, които може да излъчва Русия, отколкото да се правят паради на 9 май и вече толкова години след войната да се казва как Русия някой щял да я завладее, някой искал да я изтика. Аз мисля, че това са до голяма степен тенденциозни твърдения.
Водещ: Има ли обаче, проф. Павлов, основания за тревога за това, че уроците на Втората световна война не са достатъчно добре научени от съвременна Европа, защото се твърди, че спорадично има възраждане на нацизма и то в страни с развита демокрация?
Пламен Павлов: Много често за нацизъм се обявяват патриотични движения, патриотични нагласи. Аз ни мисля, че самоцелният либерализъм, космополитизъм и нихилизъм – те са не по-малко опасни от крайните национални да речем, особено шовинистични, както при нашите съседи, да речем, нашите съседни държави – навсякъде има шовинизъм, докато при нас не бих казал, че има въобще основа да съществува такъв шовинизъм. По-скоро тук се размахват много често едни програмни плашила. От друга страна, всяка една такава човеконенавистна идеология – както нацизмът, така и комунизмът, би трябвало да бъдат обеца на ухото на европейското общество и на световната общественост. Така че по-скоро тук имаме една продължаваща и до голяма степен вече абсурдна идеологическа война, след като старите идеологии на практика са несъстоятелни вече. Но ако се върнем на българския случай, на вашия предишен въпрос, в България наистина има основание не да се копира руския пропаганден опит, а по-скоро наистина да възстановим нашата традиция и в почит към нашите загинали във войните. Аз например и досега не съм съгласен, че химнът на България „Мила Родино“ трябва да бъде само с един куплет. Третият куплет беше премахнат напълно основателно – там се пееше за Москва, там имаше класов подход, идеология и какво ли не. Във втория куплет обаче се казваше, че са паднали „борци безчет за народа наш любим“. Това е самата истина. Разбира се, аз не казвам, че трябва да бъде абсолютно същия текст, но само с една природна картина на гордата Стара планина, без Вардар, без нашите исторически предели, един химн до голяма степен се превръща просто в една декорация на националните символи. А от друга страна, не бива да се забравя, че за да ни има нас, са паднали стотици хиляди и милиони българи през хилядолетната ни история. И именно това е смисълът да има историческа памет – не само на 9 май, а по-скоро на нашите национални празници. И всъщност то това движение в България го има, така или иначе. Виждаме го и във връзка с Априлското въстание, във връзка с 3 март, с други важни събития. Но наистина трябва да преодолеем тази идеологизация, табутата, наложени от тоталитарната система по-рано и да се върнем към нашите герои от войните за национално обединение и да осмислим наистина нашите реални исторически предели и нашата мисия в този свят.
Водещ: Безсмъртен полк, като събирателен образ на героичното ни минало – може би така да обобщим?
Пламен Павлов: Точно… България заслужава своята Безсмъртна легия на Раковски, своята Безсмъртна комитетска мрежа на Васил Левски, своите полкове от Първата световна война, от Балканските войни. Ако щете, дори и тези герои от Втората световна война, които в крайна сметка също имат принос за освобождаването на Европа от национал-социализма и от фашизма. И те не бива да бъдат използвани идеологически. Знаете, Държавната агенция „Архиви“ вече публикува точни и пълни списъци на нашите жертви от Втората световна война. Те са си, разбира се, в нашия национален пантеон. Така че ние трябва да гледаме от гледна точка на националното, а не някаква чужда идейна платформа или на някакви самоцелни и най-често различни от нашите национални ценности чужди внушения. И затова в училището трябва да има патриотично възпитание, трябва да има родинознание, да се изхвърлят произведения, а по-скоро един модерен балансиран, но и хуманен, но и национален подход всичко това да възпитава бъдещите поколения на България. Ние може би сме единствените, които се предадохме на нихилистичните внушения, идващи отвън, като никой друг всъщност не само от нашите съседи, но и в целия свят не го прави.
Росица АНГЕЛОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---