Агенция "Фокус" публикува четвъртата част от текст на Георги Димов, бивш генералeн консул в Одрин, по повод проведения референдум в Р Турция.

ЧАСТ 1 – ПРЕДИСТОРИЯ И НЕПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ЧАСТ 2 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: Новите увеличени президентски правомощия
ЧАСТ 3 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: избори и депутати

ЧАСТ 4 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: съдебна система

Фиксирани в 5 поправки на 8 члена от конституцията.

Предложение № 1 за чл. 9 от конституцията:

За съдилищата, които всъщност се определят в конституцията като „независими”, се прибавя и изразът „безпристрастни”.

Предложение № 13:

- за чл. 125 от конституцията:

Записано е, че е отворен пътят за съдебен контрол върху всички действия на президента.

- за чл. 125 от конституцията:

Докато не е обявено състояние на война, се преустановява създаването на военни съдилища, с изключение на дисциплинарните съдилища.

- за чл. 125 от конституцията:

Тъй като окончателно се премахват военните съдилища, съставът на Конституционния съд се намалява от 17 на 15 членове. От текста се премахва изразът „един член от военния Върховен касационен съд (ВКС) и един член от военния Върховен административен съд (ВАС)”.
В Конституционния съд (КС) се намалява броят на съдиите, избирани от президента, от 14 на 12 магистрати. Решено е да не се променя квотата на Меджлиса. Както е и понастоящем, той определя трима магистрати за членове на КС.

Предложение № 14 за чл.159 от конституцията:

Названието „Висш съвет на съдиите и прокурорите” се променя на „Съвет на съдиите и прокурорите”, а съставът му се намалява от 22 на 13 души. Редуцира се и броят на отделенията; от три – на две. Четирима членове на съвета са избират от президента; останалите седем – от Меджлиса. Не се променя членството в съвета на министъра на правосъдието и на първия зам.-министър в Министерство на правосъдието.

Предложение № 15 за чл.161 от конституцията:

Решено е президентът да внася в Меджлиса проектобюджета най-малко 25 дни преди новата финансова година, а депутатите да нямат право да внасят приложения за увеличаване на разходите и за намаляване на приходите. Ако в рамките на бюджетния период новият бюджет не влезе в сила, се приема закон за временен бюджет. Ако не може да бъде приет и такъв закон за временен бюджет, е прибавен израза, че до приемането на нов бюджет се прилага бюджетът от предходната година, след нова преценка и увеличение с необходимия процент.

Предложение № 16:

- по т. „Разни”:

В изброените по-горе членове са извършени промени с цел да се осигури хармонизиране на някои членове в конституцията, включително и по-специално тези промени, свързани с преминаване правомощията на правителството към президента.

- за чл.123 от конституцията:

Решено е да се промени израза, определящ правомощията на субекти с юридическа самоличност, както следва: От „единствено със закон, или основавайки се на посочени недвусмислено в закон права”, на „със закон, или с указ на президентството”.

Предложение № 17 за временен чл. 21 в конституцията:
(в ЧАСТ ТРЕТА е посочено заради датата на следващите избори; тук, в ЧАСТ ЧЕТВЪРТА – във връзка с новия състав на ССП)

Следващите президентски и общи избори ще се проведат едновременно на 3 ноември 2019 година. Независимо от това, ако Меджлисът вземе решение за предсрочни избори, и двата вида избори пак ще се проведат в един и същи ден.
30 дни след приемането на този закон (поправките в конституцията), се извършва избор на членовете на новия състав на Съвета на съдиите и прокурорите (ССП), а веднага след влизането му в сила се премахват военните съдилища.

Кратък коментар и разяснения:

Освен „независими”, турските съдилища вече стават и „безпристрастни”. Тук може да се търси връзка и с чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), който предвижда „правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”.
Отделно от това формално е отворен пътят за съдебен контрол върху всички действия на президента. На практика обаче зад промените в конституцията прозира овладяване на цялата съдебна система. Конкретни доказателства и сигнали имаше не само в самото оспорване на гласуването и резултатите от референдума, но и в последвалото поведението на парламентарната опозиция.
След като и опозицията вътре в Турция, и международните наблюдатели, изразиха силни резерви по отношение на легитимността, законността и валидността на референдума от 16 април, в спора се намеси лично и министърът на правосъдието Бекир Боздаг. Интересна и силно показателна е неговата позиция. Той категорично определи като недопустимо искането на опозицията да сезира КС и ВКС за сериозните изборни нарушения; а дори и да има каквото и да е оспорване, според него то моментално следва да се отхвърли от КС и от ВКС. Което на практика се случи точно така.
Ето ги „независимите” и „безпристрастни” турски съдилища. Съобразяват се с указанията на възможния бъдещ председател на ССП. Физически може и да не е той, но министърът на правосъдието, назначен заедно със следващия премиер лично от Ердоган, ще застане начело и пряко ще ръководи висшия орган на гилдията на магистратите в ЮИ ни съседка.
При тази ситуация никак не е изненадващо, че депутати от опозицията отказаха да участват в избора в Меджлиса на новите членове на ССП, който трябва да се извърши в рамките на 30 дни след конституционните промени. На 9 май депутатите от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) и от легалната кюрдска Демократическа партия а народите (ДПН) демонстративно напуснаха специално създадената смесена Правна и конституционна комисия и отказаха да участват в гласуването. От общо 83 кандидати са подбрани 21 магистрати, като сред тях от квотата на Меджлиса ще бъдат посочени 7 магистрати за следващи членове на ССП. Ще бъдат избрани обаче единствено с гласовете на управляващата неформална коалиция на ислямисти и националисти. Останалите четирима членове на ССП се определят от президента, а правосъдният министър и неговият първи заместник влизат по право.

За справка и сравнение:

В 8-милионна България ВСС се състои от 25 членове; 11 от тях се избират от Народното събрание и то с квалифицирано мнозинство от 2/3, а останалите 11 - от органите на съдебната власт. Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на ВСС, но не участва в гласуването. Главният инспектор също може да присъства, но пак не участва в гласуването.
В 80-милонна Турция ССП вече ще включва едва 13 магистрати. Седем от тях се избират от Меджлиса, но с обикновено мнозинство – в момента и при бойкот от страна на реалната опозиция. Останалите шест (близо половината), реално се определят лично от президента – четирима магистрати и двамата назначени пак лично от него министър и първи зам.-министър (явява се нещо като главен инспектор) на правосъдното министерство. А самият правосъден министър председателства ССП и има решаващ глас по всички обсъждани теми.
Задължително трябва да се отбележи също така моменталното премахване на военните съдилища. Съчетано с категоричната забрана в мирновременна обстановка да се създават нови такива, с изключение на дисциплинарните. Всъщност; ето, точно това е окончателната разправа, пълното подчиняване и завладяване на армията – вече и в чисто юридически план.
Особено характерна и показателна е променената формулировка, касаеща правомощията на субекти с юридическа самоличност, включително и напълно смачканите такава на армейската институция. Понеже в бъдеще в Турция ще господстват не единствено „закони, или основаващи се пряко и недвусмислено на закони права” , а „президентски укази, или закони” (в духа на самите промени на конституцията).
Тоест, обобщено казано, стартира тотално кадруване в цялата държава, включително и чрез съдебната система. Особено показателни в това отношения са и предупрежденията на опозицията вътре сред турските националисти. Народният представител от ПНД Мерал Акшенер, която е бивш вътрешен министър и бивш зам.-председател на Меджлиса, прогнозира превръщането на страната в една партийна държава, ако Ердоган спечели изборите през 2019 година. В изявления от началото на седмицата тя недвусмислено предупреди, че подобна мрачна перспектива означава окончателен край на демокрацията, правото и на самия нормален начин на живот в Турция.
В потвърждение и на нейните думи е и самият предвиден график на дейностите за практическото прилагане на новата конституция. Те ще се извършат на 3 етапа и ще продължат 6 месеца:
Първи етап. Незабавни промени, вече стартирали и свързани със самия силно дискусионен партиен статут на президента. Досегашната конституция от 1982 година предвиждаше държавният глава да преустановява (или „замразява”) членството си в подкрепящата го политическа партия, ако има такава. Сега се допуска президентът да може да е и партиец. На 2 май Ердоган възстанови членството си в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), а на нейния трети извънреден конгрес на 21 май се очаква да я оглави.
Втори етап. Практическо реализиране на променения статут и състав на ССП. Изборът на намалените от 22 на 13 нови висши магистрати, не случайно трябва да приключи в рамките на 30 дни след влизането в сила на конституционните промени. Очевидно доста се бърза; именно в съдебното обезпечаване на новата система на държавно управление.
Трети етап. В рамките на следващите 6 месеца Президентството и Меджлисът трябва да създадат своите нови структури. Министерският съвет вече няма да бъде правителство, излъчвано от Меджлиса. А самото правителство пък няма да може да внася проектозакони в Меджлиса. Целият процес за създаване на закони се пренася изцяло в Меджлиса, което изисква промени във вътрешния правилник. Ще се коригира формата, съставът и принципите за работа на парламентарните комисии.
Кардинално се сменя и самата процедура за обсъждане и приемане на законите. Депутатите ще внасят в председателството на Меджлиса своите предложения за закони, а от там те ще бъдат препращани по компетентност в различните комисии. Премахва се обаче практиката за задължително и решаващо съгласуване на текстовете с държавни служители и експерти в заинтересованите министерства, преди окончателното приемане на проектозаконите. Тоест, водеща роля и отговорност вече ще имат самите народни представители.
Освен това, трябва да се промени и самата днешна структура на Меджлиса, понеже тя не съответства на системата на президентско правителство. Най-малкото е наложителна кардинална редакция на вършения правилник за работа на парламента. Включително и по отношение на статута и наименованието на отделните парламентарни групи (ПГ). Вече няма да има ПГ на управляваща формация, с основна задача да подкрепя правителството; ПГ на основна опозиционна сила, ПГ на опозиционна партия. Те ще се казват доста по-просто и семпло - ПГ на ПСР, ПГ на НРП, ПГ на ПНД, ПГ на ДПН. Това са четирите политически формации в сегашния турски Меджлис.

Точно това схематично, а и откровено казано, е пътната карта на стартиралите в югоизточната ни съседка конституционни промени в 3 стъпки:
- по партийна линия, за гарантиране на нейната ръководна роля ;
- чрез съдебно овладяване, гарантиране и бетониране;
- с окончателна реализация на едноличната власт в държавни и парламентарни структури.

КРАЙ на поредицата от четири части за същността на турския референдум от 16 април.

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---