Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Иванов, утре се навършват 100 години от смъртта на полк. Борис Дрангов. Освен това тази година отбелязваме и 145 години от неговото рождение. В Община Петрич има село, което е кръстено на него – Дрангово, където се намира и военния паметник Дрангова чешма, който е изграден по инициатива на полк. Дрангов. Защо той е важен за Вас и с какво името му се свързва с Петрич?
Сотир Иванов: Наистина през 1916 година е издигната една чешма на падналите юнаци от 5-ти пехотен македонски полк и това всъщност е материалната връзка между населението на Община Петрич и Борис Дрангов, но има и една по-дълбока духовна връзка. Ние всички знаем, че Дрангов е легенда още приживе. Той и неговия съученик във Военното училище – Гоце Делчев и въобще една голяма част от лидерите на България по това време са хора, родени в епохата на възраждането, израснали с идеята за свободата, след това прекрачили в новото време и носили в ръцете си самата свобода. Такива личности като тази плеяда българи, но аз бих акцентирал върху Борис Дрангов почти няма в света. Стара максима е, че когато един човек се справи с едно препятствие, обикновено не се справя с друго и бих Ви посочил много пример за лидери от световния свят като например във Великобритания, един Оливър Кромуел се бори срещу монархическата тирания и печелейки битката става може би в пъти по-голям тиранин от династията Стюартите, но ние дори не може да видим бегла черта подобна в хора, като Борис Дрангов. Борис Дрангов мечтаейки за свободата не се възползва от нея, а я пази. Той е и революционер, и участник в Илинденско – Преображенското въстание, и редови войник, и офицер, и първия военен теоретик по тактика, човек, завършил Генерал щабна академия. Този човек запазва скромност и значение. Освен това Борис Дрангов има много интересни мисли и аз бих препоръчал на всеки една книга, която е излязла преди 101 години в любимото му Скопие, на която самия той е автор – „Помни войната“. Там той казва към себе си: „Стреми се към високото, за себе си мисли само негодника“ и за любимия му български народ има думи като „Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите“, а като описание дава „В тегла, в неволи, камък, човеци не, а пламък, не войни – ураган“. Нали разбирате, че един такъв военачалник, който ръководи един такъв народ е непобедим и легенда приживе не само за своя народ, а и за европейската и световна история. Затова ние сме длъжни да оценяваме това нещо.
Фокус: Как според Вас легените и разказите за полковник Борис Дрангов успяват да оцелеят дори 100 години след неговата смърт, макар да знаем, че приживе той е имал известни проблеми с военните ръководства, защото е следвал максимата, че винаги трябва да защитава своите войници?
Сотир Иванов: Ами Вие сама дадохте отговор на този въпрос – за него свободата е свещена и стой над всичко. Тя е в комуникацията между хората, тя е основа за взимането на решения, основа за провеждането на политика било то военна, гражданска и каквато и да е било. Неслучайно целия елит на България между двете световни войни по някакъв начин е свързан с Дрангов. Не случайно спомена за него е жив, защото когато отидете в село Дрангово, а дори и в самия Петрич – полковник Дрангов е единствената историческа личност за която всеки може да каже: „Моя дядо или пра-дядо го познава“. Всичко това идва от всекидневното общуване, защото когато е бил в Петрич, Дрангов се е грижил както за своите войници, така и за самите местни хора. Както се е грижел за осигуряването на продоволствия за своите юнаци, така е правил и за своите съграждани. Ако има хляб за войниците ще има хляб и за хората в село Дрангово и в Петрич. Неговия личен прием и присъствие са както увличащи и пример за поведение, така и гаранция на българската държава за собственото и население, защото той действа и като гражданин, и като военачалник, и като ръководител. В личността на полковник Борис Дрангов българите виждат онова единство на държава, народ и църква и не случайно, защото той е бил голям християнин. В тази книга която Ви цитирах – „Помни войната“ има и евангелие на Матей и библейски мъдрости, защото всичко това е един светоглед на българите, изграден през възраждането, доказал своята стойност, чистота и значение през новото време, при основаването на новата българска държава – нейната политика, икономика и военна мощ.
Фокус: Казахте, че в Петрич няма човек, който по някакъв начин да не е свързан с полк. Дрангов или да не знае неговото име – значи ли това, че хората са се погрижили да съхранят паметта му дори в трудните години?
Сотир Иванов: Това е така, защото Дрангов беше име дори когато, по решение на Коминтерн и за политическо удобство следваше тази част от България наречена Югозападна България или Пиринска Македония да се даде на Социалистическа федеративна република Югославия. Даже това е уникалното в историята, това е българския дух и мога да заявя, че Дрангов се превърна в нещо повече от историческия пример, който е дал, защото когато до 60-те години ти се налага да обясняваш „Защо си българин“, точно такива личности са аргумента за това и може би това е не само част от образованието, но и от възпитанието, което имаме в региона. Казвам, че това е от семейна среда, от общуване между хората, от чисто неформалната човешка топлина и това, което може да чуем на улицата. Този спомен беше съхранен точно там и това е хубавото. Аз все пак се надявам, защото вчера отбелязаха 24-ти май, че когато говорим за култура ще оценим и тези хора каква степен имат, в каква степен са влияели върху формирането на нашата култура и все пак да ги имаме в нашите образователни програми. Нека обърнем внимание на духа, който е карал българите да бъдат това което са по време на войните през първата половина на XX век. Нека забравим за малко фактите, нека вкараме логиката, анализа и да разберем едно поведение, а не просто да го отчитаме като статистика, защото математиката е математика, но движещата сила и енергия за тези събития се нарича „Български дух“. Без да го опознаем, без да го чувстваме, без да сме съпричастни към него, ние по никакъв начин не може да си обясним победите и въобще историята на България. Ние ще станем едни статистици, които просто ще казваме нещо, някой след това ще обърка една цифра и дори няма да ни направи впечатление, защото статистиката не може да обясни духа на българина и енергията която го е движела, както и битката за Каймак-Чалан, където се изправяме срещу 26 нации. Това не може да бъде обяснено по математически начин, това е дух.
Фокус: В началото на нашия разговор споменахте книгата на полковник Дрангов – „Помни войната“. Много от тях се превръщат в завети, които той ни завещава. В тази връзка според Вас в днешно време има ли хора, които биха говорили както говори Дрангов, но не само да говорят, а да правят това, което казват, както прави той?
Сотир Иванов: Като концепция смятам, че да, но сега конкретиката е различна – не се водят войни, България, а и света в началото на XX век са едни, а в началото на XXI век са други, но енергията, желанието за развитие, екипността, съпричасността са всъщност вечните човешки добродетели, които са в основата на еволюцията ни. Тази енергия, която той ни предава, огромна част от анализа, който има са актуални и днес, ще бъдат актуални и утре, и те са важни, за да надмогнем собствения си егоизъм, да опознаем интересите си като общество, да ги анализираме и да се опитаме да направим нещо заедно, да направим следващата стъпка, за да сме полезни за нас и нашите наследници. Смятам, че Дрангов е толкова важен в началото на XX век, колкото и в началото на XXI век, но пак казвам, защото отново сме в контекста на онзи 24 май, който чествахме вчера – имаше една статистика според която 40 % от българите са функционално неграмотни, не защото не могат да четат, а защото не могат да анализират. Ние трябва да се отървем от това наизустяване, трябва да разберем. Точно за това е важен Дрангов – да разберем, защо го правим, защо го искаме, да опознаем нашите интереси и да намерим силата да ги реализираме, а това става чрез анализ и правилна оценка на собствените възможности, чрез търсенето на истински цели, а не суетни и ежедневни, защото на един живот на човек трябва да има тактика, трябва да има визия, трябва да има дългосрочни цели, които да ни обединяват в тяхното преследване и тяхното постигане да бъде важно за нас и за нашите наследници, да бъде важно ако щете за Европа и света. Нашия фрагмент наречен България е също толкова важен, колкото другите. Ние може и да сме „скачени съдове“, но нашето развитие е важно не само за нас, но и за европейската общност и света. Не би следвало да бъде чуждопоклонници и да казваме „Ама защото ни казват така, ние правим това“. Понякога истинското решение е точно тук и ние трябва да го намерим, защото това е нашата отговорност като отделни хора и общество – да имаме самочувствието да кажем: „Това са нашите цели, те са важни“. Така, че хора като Дрангов, като неговия съученик Гоце Делчев, като онази плеяда българи, които извеждат България до върховете на политическата мисъл, до върховете на военното майсторство и въобще всичко онова, което правят през XX век, ние също може да го направим сега. Нека бъдем лидери на собствения си живот – така ще бъдем полезни са себе си, така ще бъдем полезни за нашите партньори.
Ливия НИНОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---