Ген. Кирчо Киров, бивш ръководител на Националната разузнавателна служба, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Служителят на сръбските тайни служби Горан Живалевич, сръбският депутат Мирослав Лазански и македонският му колега Иван Стоилкович са провеждали политика в полза на Никола Груевски и на руското влияние в Западните Балкани. Това твърди сръбска разследваща мрежа. „Крик“ разпространи секретен документ, в който се казва че служителят на БИА е оказвал влияние върху македонския политически живот чрез депутата от Демократичната партия на сърбите в Македония Иван Стоилкович. Разговорите доказват, че дейността на споменатите народни представители и на служителя на сръбските тайни служби е била насочена към цялостно промотиране на Никола Груевски и на руската политика на Балканите, насочена срещу членството на Македония в НАТО. За руско-сръбските връзки и опитите за влияние върху политическата ситуация в съседна Македония и на Балканите ще разговаряме сега с ген. Кирчо Киров, бивш ръководител на Националната разузнавателна служба. Ген. Киров, с вас преди дни коментирахме темата, още когато стана ясно, че сръбски агент, служителят на БИА е присъствал в парламента в Скопие по време на погрома от април. Сега продължава обаче да се разплита случаят. Колко сериозен е опитът на Сърбия да влияе на вътрешнополитическата ситуация в Македония, да се влияе дори върху медиите, да се диктуват новини, както става ясно от изнесените данни?
Ген. Кирчо Киров: Аз нямам никакво съмнение, че релацията Сърбия – Македония е един от каналите, по които се упражнява или се правят усилия да се упражнява руско влияние върху Македония. Разбира се, че е сериозно всичко това, което излиза в медиите, особено на Република Сърбия, защото това е нещо, което предполага по-голяма обективност. Мисля, че наличието на представител на сръбското разузнаване, на Горан Живалевич в такава сакрална нощ, каквато беше нападението над македонския парламент, е твърде показателно. Аз зная добре от своята практика и от всичко, с което съм се сблъсквал в този аспект, че отношенията между сръбските и македонските служби са много тесни и много близки. Познавайки добре и ръководителите на тези служби в годините, в които аз бях директор на българското разузнаване, съм имал и лични впечатления от тези взаимоотношения. Аз не съм изненадан нито от разкритията на списанието „Крик“, нито от фактологията, която се изнася. Познавам добре и Мирослав Лазански. В миналото, още в периода, в който аз работех, в бившата Съюзна република Югославия той беше един от изявяващите се тогава военнополитически коментатори с ясно определена сръбска национална окраска. В този смисъл, появилият се след неговото посещение в Скопие материал „Не даваме Македония“ е твърде показателен както за отношението на Белград към Македония, така и за възможностите да бъде провеждана и руска политика, руски интереси в това направление.
Водещ: Значи говорим не просто за сръбско влияние, а за руско такова и за създаване на някаква сръбско-руска трибуна и ударна сила на руската пропаганда.
Ген. Кирчо Киров: От историята е известно, че Русия и руските интереси на Балканите винаги са предпочитали за свой партньор Сърбия. Това е нещо, с което всички хора, всички експерти, занимаващи се с тази материя, са добре запознати. Очевидно е, че Русия няма интерес Македония да бъде приета в Европейския съюз и в НАТО и това е част от сблъсъка на руските интереси тук в региона на Балканите. Трябва откровено да кажем, че това е сблъсък на руски и на американски интереси, защото американската страна пък същевременно се явява застъпник на интересите на албанския фактор, на албанската етническа общност и на нейните политически действия. В този смисъл, Сърбия се явява най-близкият съюзник на Русия на Балканите и намирам за нещо естествено да бъдат полагани усилия за провеждане на нейните интереси по този канал.
Водещ: В статията, която и вие споменахте, на Мирослав Лазански се говори изцяло в полза на предишното правителство на Македония, говори се, че единствен изход са нови парламентарни избори. Можем ли да кажем, че има интерес политическата криза в Македония да продължава?
Ген. Кирчо Киров: Тезата за нови парламентарни избори, както е известно, беше застъпвана най-силно и най-представително от Никола Груевски, от председателя на ВМРО-ДПМНЕ. В този смисъл, ние виждаме пълно съвпадение на тезата със статията на Мирослав Лазански и аз не виждам нищо изненадващо в тази посока. Разбира се, че успокояването на обстановката в Македония предполага развитие на тази държава, на нашите югозападни съседи, приятели и братовчеди в евроатлантическа посока и това са заявените намерения на бъдещия премиер Зоран Заев. Тези намерения по никакъв начин не съвпадат нито с интересите на Белград, нито с интересите на Москва. За мен е обяснимо да бъдат полагани усилия Македония да не бъде допусната в своето развитие да тръгне по този път. Сърбия се опасява, че ще остане отвсякъде затворена, с едно малко изключение по отношение на границата с Босна и Херцеговина – навсякъде ще бъде затворена от държави-членки на НАТО. Разбира се, че това не отговаря на интересите на Белград.
Водещ: Както казвате и вие, наистина целият този скандал хвърля по някакъв начин сянка върху обсъждането на състава, програмата на новото правителство на Зоран Заев. Всъщност днес трябва да бъде гласувано това ново правителство, но като че ли нямаме към момента категоричната позиция на Македония. Официално към момента няма и данни да е поискано отзоваване на Горан Живалевич от Македония.
Ген. Кирчо Киров: Аз мисля, че и новото правителство на Македония, независимо от заявената ориентация за членство в НАТО и Европейския съюз, също ще продължи да поддържа тесни връзки и контакти с Белград. Обстоятелството, че самият Зоран Заев не предаде голямо значение на присъствието на Горан Живалевич в македонския парламент, е показателно в това отношение. На трябва да си правим илюзия, че и новото правителство ще бъде антисръбски или антируски настроено, но то ще се опита да балансира между интересите на подкрепящия го албански фактор и интересите на голямата част от самото македонско население. От тази гледна точка ще наблюдаваме с интерес неговите първи действия, но обстоятелството, че няма към момента ясно заявена позиция на Македония, се дължи на причината, че Македония е в такова състояние след дългата криза, в която се намираше и от която се опитва сега да се измъкне. Македония нямаше сериозно правителство, добре представено и прието от широките народни маси правителство. Единствено президентът Георге Иванов представляваше държавата в международните отношения, а както е известно, президентът произлиза от средите на ВМРО-ДПМНЕ, с което е близък. Известна е и близостта му с Никола Груевски. Видно е, че ще трябва да изчакаме мъничко и да видим първите стъпки на новото правителство, но те ще бъдат ориентировъчни по отношение на НАТО и Европейския съюз и по отношение на Белград и съседите на Македония въобще.
Водещ: Александър Вучич нарече „срамно“ разкриването на тези разговори, разкриването на тези данни. Очаквана ли е всъщност такава реакция и може ли да продължи нейният отзвук, предвид и официалното встъпване в длъжност на Вучич? Как трябва да коментираме и факта, че македонският посланик в Белград бе повикана вчера в сръбското външно министерство да дава обяснения?
Ген. Кирчо Киров: Повикването на македонския посланик е част от една рутинна процедура, която е в отговор реципрочно на действията на македонското външно министерство, което преди няколко дни също повика посланика на Белград за обяснение. Известно е, че Вучич е председател и представител на сръбска националистическа партия. Неговата партия е част от отцепниците от Радикалната партия, ръководена от екстремния сръбски националист Шешел, и не трябва да се изненадваме от неговите реакции. Аз съм убеден, че Вучич е бил добре информиран и за действията на Живалевич в сръбската държава, която защитава сръбските национални интереси в страната и зад граница. Неговото заявление при появата на съобщение, че Живалевич е пребивавал в Народното събрание на Македония и заявлението на Вучич, че той е изпълнявал там служебните са задължения е твърде показателно в това отношение и кореспондира със заявлението на външния министър Ивица Дачич. Реакцията на Сърбия не е изненадваща. Може би самият Вучич да е бил изненадан от появяването на информация за действията на Живалевич в медиите, може би да е изненадан от критичния тон на разкритията, които самите сръбски средства за масова информация изнасят, но в никакъв случай за познаващите ситуация хора неговите действия и реакции не са изненадващи.
Водещ: Ген. Киров, говорим за руското влияние на Балканите и в края на нашия разговор ви насочвам към изказването на Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, руснаците да не пътуват до Черна Гора. Ще се задълбочава ли този регрес в двустранните отношения, предвид и членството на Черна Гора в НАТО?
Ген. Кирчо Киров: Русия се чувства засегната и обидена от решението на днешното ръководство на Черна Гора за влизане в НАТО. Това са според мен естествени реакции, защото ние разговаряхме с вас, че Черна Гора няма някакво военностратегическо, военнополитическо значение, няма сериозни военни ефективи. Тук е важно да се знае, че Русия, при положение, че Черна Гора влиза в НАТО, се лишава от възможността да използва природните дадености на Черна Гора за нуждите на своя средиземноморски флот. Известни са възможностите, които предоставят черногорските пристанище в района на Бока Которския залив. Това е база на югославския флот още от времето на Тито, строена с големи мащаби, строена с големи възможности. Пребиваването, влизането, приемането на Черна Гора в НАТО лишава Русия от използването на тези бази. В този смисъл, руската страна е нормално да се чувства засегната и да реагира по този начин, като една реципрочна реакция на случващото се в Черна Гора по отношение на Русия. Още повече, че в самата Черна Гора има инвестирани големи руски капитали в туристическия бизнес. Много руски олигарси пребивават в Черна Гора посредством своя собственост и разбира се, че руските национални интереси са засегнати.
Албена ИВАНОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---