Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в парламента и бивш началник на отбраната на Република България, в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност ще коментираме заедно с Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в парламента и бивш началник на отбраната на Република България. Добър вечер, господин Попов.
Константин Попов: Добър вечер.
Водещ: Най-напред да чуем вашата оценка за решенията, с които излезе днес Консултативният съвет. Беше ли той конструктивен от ваша гледна точка?
Константин Попов: Очевидно беше конструктивен, очевидно е че се постигнаха добри решения, ако може така да ги наречем, обединиха се позициите около основни проблеми. Според мен се решиха поне два важни въпроса. Това е че и представители от парламента, парламентарните групи и изпълнителната власт се обединиха и надскочиха тяснопартийното си мислене. Вторият момент е, това че има една дългосрочност, една перспектива на базата на изготвени анализи, разчети, планове, които ще бъдат актуализирани за в бъдеще.
Водещ: Както казахте, днес беше демонстрирано единомислие около темата национална сигурност като цяло. Ще се запази ли обаче това единомислие и в парламента?
Константин Попов: Очаквам, разбира се, да има различни мнения и становища, но когато става въпрос за отбрана и национална сигурност, очевидно е че трябва да имаме една основна цел. Това е да градим, да надграждаме. По какъв път, как ще стане, мисля, че и след необходимите разговори, слагане на различни предложения и обсъждането им, ще се намери решение.
Водещ: Още днес, обаче, сякаш започнаха спорове – едновременно ли трябва да се движат всички проекта за трите вида въоръжени сили и може ли този проблем да се реши по начин, който да отговаря на поговорката „И вълкът сит, и агнето цяло“?
Константин Попов: Аз няма да изненадам никой с моето становище, то е много ясно казано още преди доста време, че армията е единна структура и че, разбира се, трябва да се движат и трите проекта едновременно. Какво означава това едновременно е съвсем друг въпрос. Има различни технологии на сключването на договори. Едните договори са междудържавни, другите са по Закона за обществените поръчки, начините на придобиване са различни, темповете на придобиване са различни. И точно тук е голямото предизвикателство така да се синхронизират процесите, че наистина Българската армия като цяло, и в трите вида въоръжени сили, включително и социалните сили, да вървят напред.
Водещ: Допускате ли, обаче, че точно тази тема в парламента ще породи спор кое е по-важно, а и в някаква степен в обществото, защото всеки ще защитава тезата си от своя гледна точка?
Константин Попов: Според мен емоциите са били винаги лош съветник и не би трябвало тук да има лични пристрастия. Пристрастието трябва да бъде насочено в една единствена посока – Българската армия като цяло да бъде градена. Имаме нужда от силна армия, за кой ли път го повтарям.
Водещ: Ще се наложат ли промени и в държавния бюджет тази година, за да се обезпечат решенията на Консултативния съвет?
Константин Попов: Всъщност, това което се предвижда е, че трябва да се разработи национален план за това как трябва да бъде достигнат бюджет по 2% Брутния вътрешен продукт за сферата на отбраната до 2024 г. Между другото всички тези анализи, планове, проекти за промени от нормативната база ще претърпят много… и тук е необходим много тесен синхрон между всички институции – министерства, агенции, парламент. Защото едното зависи от другото. И трябва да се намери общ език, обща тема и общо желание. Сроковете са кратки, предполага се доста интензивна работа.
Водещ: Президентът днес каза, че страната ни е изправена пред нови предизвикателства и от тази гледна точка е необходимо осъвременяване стратегията за национална сигурност. Кои са най-общо съвременните измерения на заплатите за националната ни сигурност?
Константин Попов: Ами първо трябва да подходим от глобален план. Видяхте включително и на срещата на върха на НАТО има различни мнения по подходите, по скоростите, по увеличаване на бюджетите. Така че наистина има различни мнения по какъв начин трябва да се реагира на тези заплахи. Тези заплахи са свързани най-много с тероризъм, но не по-малко трябва да се укрепват и отбранителните способности, подготовка на армията да изпълнява различни видове задачи, включително и кризи от военен характер. Другото важно което е, че трябва да се погледне Европа, какво ще направи Европа за в бъдеще, а за нас е изключително важно да имаме много сериозна оценка каква е картинката в регионален план. Всичко това трябва да залегне в тези анализи и от там нататък да се види кое трябва да се направи първо, кое второ и кое в по-дългосрочен план.
Водещ: От опозицията днес заговориха и за заплати за националната сигурност от вътрешнополитически план, свързан и със здравеопазване, и с образование. Допускате ли това по някакъв начин може да разводни дебата в пленарната зала? Дебат, който най-малкото предстои от гледна точка на необходимостта от промяна на нормативната уредба.
Константин Попов: Да, стратегията за национална сигурност е очевидно, че ще мине през парламента, ще има дебати и в пленарната зала. И тук вече наистина трябва да се намерят съответните правилни решения във формат – отбрана, сигурност и други аспекти, които са свързани със сигурността на страната. Надявам се, че няма да бъдат използвани тези дебати за постигане на тяснопартийни интереси и за привличане на медии и на публика. Трябва да се намерят наистина работещи решения.
Водещ: Липсата на кадрите в армията е един от сериозните проблеми. В какъв аспект той би могъл да намери своето решение освен предложението за по-високи заплати?
Константин Попов: Всъщност ако мога да обобщя малко нещата. Търсят се решения в промени на нормативната база, на базата на извършени анализи, подготовка на планове, но целите са общо взето три – личен състав, грижи за личния състав, второ – интеграция, трето – модернизация. Всичко това е залегнало в решенията на Консултативния съвет по национална сигурност. Що се отнася за личния състав, това е засегнато и наистина ще се търси попълване. Но за да се намерят способни кадри, които наистина да имат възможността да изпълняват задачите си във Въоръжените сили и в другите структури, които са за сигурност. В МВР например този проблем може да се реши с отпускането на допълнително бюджет за допълнително попълване на щата и, разбира се, с мотивация на личния състав. Това кога и как ще стане е важно да бъде оценено от Министерството на отбраната в тясна координация с Министерството на финансите. Да се видят възможностите, но да се види и необходимостта да могат да се попълни армията, въоръжените сили с личен състав.
Водещ: Както и да разглеждаме въпросите те до една или друга степен винаги опират до средства, и то не малко средства. Оптимист ли сте, че България ще успее да изпълни тази стратегия, тези задачи, които си постави от тук нататък по отношение за националната си сигурност, имайки предвид, че така или иначе страната ни не разполага с неограничен ресурс?
Константин Попов: Да, абсолютно точно е казано. В края на краищата армията трябва да разчита на икономическото развитие на държавата, да увеличаване на брутния вътрешен продукт, за да може наистина да има повече бюджет и финанси, които могат да бъдат вложени. И тук е втората част на въпроса – максимално ефективни. Максимално ефективни и всеки лев да носи ефективност.
Водещ: За да не останат всички тези решения, извинете се изкушават да допълня, за да не останат всички тези решения в сферата на пожеланията?
Константин Попов: Да, наистина, ако човек прочете анализи, планове, закони, като че ли ще остане с впечатление, че се работи само на книга. Но хубавото е това, че ако тези планове са реални, ако има това желание, има обединението на държавния елит работи в тази посока, съм сигурен, че ще се намери решение.
Росица АНГЕЛОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---