Красимир Узунов - президент на Агенция и Радио "Фокус", в интервю за предаването "Час по България" по телевизия СКАТ

Водещ: Днес е 2 юни. Това е един ден, който до голяма степен е уникален за световната култура. Аз не знам друг народ, освен нашия, да има такъв ден, в който да тачи паметта на падналите за своята свобода и за своето национално обединение. Ние свързваме този ден, разбира се, преди всичко с Ботевата чета, с гибелта на Ботев, която между другото е на 1 юни, не на 2-ри, но по стара традиция, на практика следващите години след освобождението от турско робство, отначало в Търново започва да се отбелязва паметта на Ботев от неговите четници, оцелели в цялата тази голгота на националната революция, след това се превръща, разбира се, в празник на цялата нация. Но аз още веднъж настоявам, както и друг път сме го правили това от този екран на телевизия СКАТ, че това е ден за всички паднали, както за Ботев и неговите четници, така и за другите ни герои на национално-освободителната борба, включително не само срещу турското робство, но и срещу поробените ни братя в Македония, в Тракия, в Добруджа, в Поморавието – там, където има българска душа, която не е усетила вкуса на свободата. Нашите деди са знаели много добре, че на 19 февруари, или 3 март, едни българи са получили свобода, обаче други не са. Неслучайно в учебниците на нашите деди уроците по география започват с неосвободени български земи и в това няма нищо конфронтационно срещу никого. Просто младите хора знаят още от първите отделения на своето образование, че има българи, които нямат това щастие да бъдат свободни. Тази седмица на 2017 г. премина по един по-интересен и по-различен начин от друг път и, разбира се, и много по-стойностен мога да кажа, тъй като беше направена една връзка между гибелта на нашите герои по време по освободителните ни революционни действия и героите от Първата световна война, и то с една знакова личност: подполковник приживе, полковник посмъртно Борис Дрангов – учителят на българското войнство. И това предаване ще го посветим, разбира се, на 2 юни именно на Дрангов и неговата школа, на практика на нашата армия, нашите войници, офицери, подофицери в Първата световна война, въобще войните за национално обединение. Тъй като пък подполковник Дрангов е живата връзка между поколенията. Разбира се, не само той, но той е най-яркото олицетворение, може би най-знаковата фигура. Затова наш гост, както сами се досещате, е г-н Красимир Узунов. Добър вечер.
Красимир Узунов: Добър вечер.
Водещ: Който е автор на тази книга – много солидна, изключително коректна като научни сведения, като анализи, като всичко останало, както и в предишните му книги, но и която има един много ярък публицистичен и литературен същевременно текст, който ни хваща за гърлото, както между другото е и в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, която представяхме. В последните две години Красимир Узунов направи три сериозни труда. Те, разбира се, са писани – особено тази за Дрангов – години наред. Ето я „Епопеята на Добруджа“ – спомняте си я, есента на миналата година я представяхме. Така че ви поздравявам за новата книга, която е между другото най-старата като замисъл и като…
Красимир Узунов: Благодаря. Като ангажимент.
Водещ: Като ангажимент. Децата и възрастните, въобще всички патриоти в Лудогорието, като се започне от Тутракан и се мине през Исперих, Разград, Попово и се стигне до Керчан баир близо до Попово, разбира се, всички големи селища наоколо за пореден път, за 32-ри път отбелязаха паметта на другата чета, която минава заедно с Ботевата и за която, за съжаление, много по-малко. Всъщност днес по националните ни медии, единствено по телевизия СКАТ и по Радиоверигата и Агенция „Фокус“ имаше информация за... Аз мога да ви уверя, тъй като имах високата чест да говоря на Керчан баир пред стотиците хора, които бяха там, че както на Околчица имаше стотици българи, така ги имаше и на Керчан баир. Нека да благодарим на д-р Анатоли Кънев и на всички сърцати хора и от региона, и на музея в Попов, специално искам на г-н Пламен Събев, на кметове, на музея в Силистра с директор Николай Тодоров. Мога да говоря до утре за организаторите. Между другото, в този поход „По стъпките на Таньо войвода“ участват българчета както от християнското, така и от мюсюлманското население. Нашата революция и нашите войни за национално обединение бяха – съжалявам за тавтологията – революция морална и с оръжие, с оръжие, но и морална. И това много добре важи и за Дрангов. Неслучайно учителят на войнството, както го наричаме с Красимир Узунов, е наред с всичко останало, един отличен офицер, той е един човек с изключително висок морален статус. Но нека така да започнем нашия разговор, с вашето отношение към личността на Дрангов, тъй като аз, откакто познавам Красимир Узунов, драги зрители, непрекъснато научавам нещо за подполковник Дрангов именно от Красимир Узунов, който има особен пиетет към тази личност, не само към него, разбира се, но особено към Дрангов.
Красимир Узунов: Дрангов е емблематична фигура наистина за армията. Особено в годините на Първа световна война, както и да смятаме, тогавашната Българската армия, да не говорим за сега, има около 200 полка. Примерно около стотина са Пехотните полкове, оттам нататък започват Маршеви, Етапни, Планинска дивизия, Конни полкове, Полкове на крепостна артилерия, Полкове на полска артилерия, Полкова на планинска артилерия. Така е станало, че за годините на Първата световна война от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. сигурно има едно 400 или 500 офицери, които са били командири на полкове.
Водещ: Имаме над 1 милион души, които са военна нуга, в края на войната.
Красимир Узунов: Минимум 27 000 души са мобилизирани. Тук има много организации, които трябва да се направят в окупираните територии в Сърбия, освободените територии в Македония, охрана на Беломорско крайбрежие, охрана на Черноморско крайбрежие. Т.е. ако си представим една дивизия – една дивизия, Втора тракийски дивизия има четири полка в нормално състояние – това е в мирновременен състав.
Водещ: Някои дивизии са по-големи от днешната ни армия.
Красимир Узунов: 27-ми Чепински полк – Пазарджик, 21-ви Средногорски – Асеновград, 9-ти Пехотен пловдивски – Пловдив, и 28-ми Пехотен Стремски полк в Карлово. В навечерието на войната се мобилизират още два полка – тук в случая са 43-ти и 44-ти полк, които са от 3600 души, докато кадровите полкове са по 5000 души. Към тези 30 000 души трябва да се прибави един артилерийски полк поне, 4 допълващи дружини, които са батальони, които трябва да подготвят хора, по един етапен и по един маршеви полк. Тоест казвам това, защото…
Водещ: Гигантски усилия, да.
Красимир Узунов: … някъде около 700-800 човека сигурно са минали на длъжност „командир на полк“. Има много командири на полкове, които са загинали. Примерно един Климент Джеров – командирът на 21-ви Средногорски полк /…/
Водещ: Личен приятел на Иван Вазов.
Красимир Узунов: … който е убит на 3 декември на Грунишките височини, завоят на Черна. Полковете, които изтегляме от Беломорието – говоря за 39-ти Солунски и 40-ти Беломорски полк – за 3 дни сменят трима командири, и тримата са убити.
Водещ: Да не говорим на ниво дружина, рота, да, да.
Красимир Узунов: Говорим за командири на полкове. 16-17 ноември 1916 г., около полк. Тогава е убит Лазар Василев – командирът на 55-ти полк, този, който е бил на средната височина 1944 на Каймак-Чалан. Тоест в цялата тази плеяда от военачалници, защото няма как да си командир на полк и да не си минал през цялата кариера – началник щаб на бригада, командир на дружина, адютант на полк и т.н…
Водещ: Не може от ефрейтор да станеш генерал, имахме такива случаи в близката ни история.
Красимир Узунов: Няма как да станеш. Всеки редник носи в раницата си маршалски жезъл – ние /…/
Водещ: Да, да, все пак трябва да мине поне през…
Красимир Узунов: Значи тук говорим наистина за кадрови офицери – хора, които са воювали, които са участвали в Балканска война 1912-1913 г., Междусъюзническа война. Ако говорим вече и за Скопската школа, участвали са и в първата война, в първата част на Първата световна война – войната срещу Сърбия, както те я отделят. Това е първата война 1915 г. И в цялата тази плеяда от военачалници, командири на дивизии, Дрангов, за да оцелее като фигура, като име и да се запази толкова, това означава, че при Дрангов има един наистина пиетет към службата. Това е човекът, който издига военната служба в култ. За съжаление, ние в нашите военни училища за пръв път чухме името Дрангов някъде 1982 г. в час по педагогика. Тогава започна едно разкрепостяване. Тогава, между другото, тези години 1982-1984 г. са…
Водещ: Излезе книга за Балканската война от генерал полковник Кирил Косев.
Красимир Узунов: Ген. Кирил Косев, който беше началник на Главно политическо управление. Значи тези години са вече и връщането, когато очевидно партийният връх в България, което е едно и също с държавния по това време, започва да разбира, че няма как да се разбираме безкрайно с Югославия и ние започваме тогава, започват да се търсят контакти и да се пращат близки и роднини на дейци на ВМРО, които да отидат при Иван Михайлов в Рим, за да започнат да установяват връзки и тогава се появява Тома Малечков…
Водещ: Да, да, така беше. С /…/ неговата книга се появи.
Красимир Узунов: Да, и така нататък. Започнаха да се появяват други неща. И тогава започна да се разкрепостява и да се споменава името на подполковник Борис Дрангов и на подполковник Константин Кирков. Това са първите двама български военни педагози, които наистина имат едни разработки – ние започнахме да ги споменаваме. Тук дума да не става за учене. После дойде избухването на демокрацията и като офицер във вестник „Армия“ се оказа, че отразявам избори в Македония. 10 ноември 1990 г., първи тур, втори тур, ВМРО, „Български летоци“ – това са едни позиви, които пуснаха комунистите на български, за да докажат, че ВМРО е пробългарска партия и който гласува за ВМРО е лошо, защото гласува за българите.
Водещ: За съжаление, в момента македонското ВМРО е всичко друго, но не и…
Красимир Узунов: То е проруско и просръбско.
Водещ: Да, проруско, просръбско, да.
Красимир Узунов: Да, това е създадено от там. Значи при всички положения, както всички неща, които бяха в Източния блок, създаването на т.нар. „опозиционни и демократични партии“ не мина без бабуване на секретните служби и намеса в тяхното кадрово развитие. И някъде 1991 г. в случайни стари вестници, описания Петко Йотов, шеф на музея – Бог да го прости, главния прокурор Иван Татарчев – Бог да го прости…
Водещ: Да. Преди това Ефрем Карамфилов беше писал, тук-таме се появяваше по нещо.
Красимир Узунов: Ефрем Карамфилов е роден за войсководец. Това е една книга, обаче, която е много дозирана, тя е премерена, за бъде пусната.
Водещ: И все пак е събитие да има такава книга, да.
Красимир Узунов: Факт. Спусната е за царски офицер, още повече царски офицер – баща на Кирил Дрангов, който го свързват и с част от смъртните присъди, изпълнени…
Водещ: Нали и с вас говорихме за книгата, по повод книгата „Епопеята на Добруджа“, как искат да променят Генерал Тошево, защото било на фашистки генерал – ген. Тошев, който е всичко друго, но не и…
Красимир Узунов: Да. А и Поручик Чунчево, и тези, които са…
Водещ: И Чунчево, и всички, да.
Красимир Узунов: Гешаново – първият офицер, който загива в боя на 4 септември. Т.е. този ренесанс, връщането към славата на Българската армия такава, каквато е – действителна, даде основания да почне по малко, по малко да излиза нещо от 1944 г. – 50 години забранявано близо.
Водещ: Мога ли само да кажа две думи? Съжалявам, че ви прекъсвам. Красимир Узунов съчетава в себе си – аз няма да се уморя да го повтарям – ерудицията на историка, на аналитика, защото в тази книга, излишно е да ви обяснявам, че в тези над 1000 страници, ако ги сметнем в такъв формат, става дума за огромна информация. Тя е компресирана. Ако използваме някои модерни науки като херменевтиката, тук може да направим една цяла серия. Става дума тук за хиляди личности – за над 1000 школници, за трийсет и няколко офицери, отделно препратки към какви ли не личности. Другото нещо, обаче, е писателският талант на Красимир Узунов. Тази книга се чете изключително… благодатна е за четене, разтърсваща, с публицистичен нерв, и то не такъв, вестникарски, а сериозно нещо. Така че аз много се радвам на тази поредна книга. Дрангов заслужаваше именно такава книга да се появи и неговата вече пълна реабилитация – да бъде с една подобна книга, тя е само началото на една цяла серия, тъй като тук става дума за Скопската школа, за един проект, който е – както е модерно да се казва сега – само няколко месеца, но той фокусира в себе си целия ХХ век, може да се каже. Да.
Красимир Узунов: За Дрангов не може да се пише равнодушно.
Водещ: Е как да се пише равнодушно? Не е възможно.
Красимир Узунов: Аз затова казвам, че Дрангов не става – гледам, опитват се да правят теоретична конференция какво е искал да каже Дрангов. Няма как да стане, Дрангов, каквото е искал, го е казвал.
Водещ: Той си е поет, нека да не забравяме, че той пише и поезия на млади години.
Красимир Узунов: Това е човек, дето толкова подрежда думите, така ги прави, така ги насочва. Гледам записките му. защо се връщам към тази 1991 г. – референдум за независима Македония. Тогава намерих къде е бил гробът. Намерих го по описание. Македонските служби – т.е. сръбските, работиха много успешно. Аз помня, че ходих 11 пъти в Скопие и 11 пъти ми даваха една и съща стая в хотела – 908.
Водещ: Да, много странно, всички други са заети.
Красимир Узунов: Накрая аз питах няма ли някоя друга оборудвана. Няма грижа – отивах си, взимах си 908 стая. Църквата „Свети Димитър“, която търсих, се оказа, че е на същия бряг на Вардар.
Водещ: Както Вазовата стая в Рилския манастир, може да има Узуновата стая в тоя хотел.
Красимир Узунов: Имах си стая, имах си персонални офицери – всичко е ясно, бях действащ офицер от армията. Беше много интересно, защото този стар каменен мост на Скопие, на който турците му казват „Мурадов мост“, сърбите му казват „Душанов мост“, а ние…
Водещ: Там е набит на кол Карпош войвода – един от големите ни водачи.
Красимир Узунов: Карпош. А ние му казваме „Дрангов мост“.
Водещ: Да, „Дрангов мост“.
Красимир Узунов: От едната страна, от ляво, като застанеш срещу течението, е „Свети Димитър“, където е погребан Дрангов. Отдясно е „Свети Спас“, където е погребан Гоце Делчев…
Водещ: Саркофагът на Гоце Делчев, да.
Красимир Узунов: А те двамата са от един и същи взвод във Военното училище. Те учат заедно с подофицера Тефиков – този, който води операцията на Баница.
Водещ: Хюсеин Тефиков, да.
Красимир Узунов: Хюсеин Тефиков, помак от Родопите, който води като юзбашия операцията по залавянето на Гоце.
Водещ: Като, между впрочем, аз не знам вие дали сте съгласен, но той все пак се опитва да даде шанс на Гоце да се измъкне от селото.
Красимир Узунов: Не, легендата разказва, че когато той разпознава Гоце, той започва да плаче на тялото му.
Водещ: Не знам дали е легенда – вие ще кажете..
Красимир Узунов: /…/
Водещ: … че Тефиков не е виждал, имал е лошо зрение и затова Дрангов и Гоце Делчев стреляли в мишената.
Красимир Узунов: Те са му стреляли в мишената, за да не го изгонят от училището. Те са го гледали. Помачето от Родопите е било…
Водещ: Ами, българче в крайна сметка, да.
Красимир Узунов: Не, ясно, но е било неглижирано от останалите. Докато Гоце Делчев и Дрангов защо са се грижили – защото се деца от поробена Македония.
Водещ: Защото са човеци, да.
Красимир Узунов: Т.е. няма свиждане, няма кой да дойде. Голяма част от офицерския състав, те се главяват на държавна работа, защото няма къде другаде да работят – нормално.
Водещ: Да, така е, така е.
Красимир Узунов: Стават пристави, финансисти, учат, преподаватели в Софийския университет – Балан примерно, и т.н., всички тези хора. И 1991 г. на 8 септември попаднах в църквата „Свети Димитър“, където трябва да е погребан Дрангов. Бях вече виждал някои снимки от погребението. Инкогнито, не познавах още Дранговата фамилия. И един огромен орех – там, където би трябвало да е погребан Дрангов, погребан Доситей. Доситей е едно бедно македонче от едни села около Кичево, който завършва Сремски Карловци и става главатар или поглавар на т.нар. „Македонска църква“. Служи на Сърбия до 1981 г., май, когато умира. Той е погребан на мястото на Дрангов, близо до него.
Водещ: /…/, да, архиепископ.
Красимир Узунов: Отидох и купих свещи в църквата. Нямаше, не беше почнала литургията. Залепих стотина свещи на пода, три изнесох навън. Дойде един поп и ме попита дали аз съм запалил свещите. Казах, че съм аз. Той ме пита какво работя, аз му казах, че работя като новинар. „Ама ти запали свещите?“ Казвам, да. „Ама не си само новинар?“ Не съм. „А какъв ти е чинът?“ Викам, на сръбски се казва „поручник“, на български се казва „старши лейтенант“. „Сине, не се казва „поручник“, казва се „поручик“. 45 чакам български поручик да дойде на гроба на Дрангов“. Свещеникът беше на 88 години.
Водещ: Разтърсващо, да.
Красимир Узунов: Дедо Васил от село Капище, сега квартал. Нищо не може да му се случи, той е покойник. Покани ме там, където пее хорът – една литургия, фантастична. Едни стенописи, едни Аспарух, Борис, Крум – такива македонски имена, страшни – които са били ктитори и дарители на рисунките.
Водещ: На този храм.
Красимир Узунов: Излизам отвън, паля цигара. В тоя момент минава един възрастен човек – огромен, канара. „Има Дрангов, има леб. Празна раница не чува граница“. Викам, откъде го знаеш това нещо, дядо? „Татко ми беше поручик на Дрангов на Беласица“. Викам, как се казваш? „Славе“. Дай си адреса. „Не мой, дечко. За едно писмо от България три години бехме в затвора“. Обърна се и си замина.
Водещ: Да, да, да.
Красимир Узунов: И питам попа къде е бил погребан Дрангов. Той казва: дошла е тук процесията, през площада, минала е отстрани, тук са го оплакали. Викам, откъде трябва да си взема пръст? Той казва: „От тук трябва да вземеш, защото после трошлякът, който остана, го занесоха на Бутел, на гробищата“. Викам, кога мога да си взема? „Мен като ме нема“. Вечерта прескочих оградата, взех пръст. 1992 г. се запознах с Борис Дрангов – внук. Живееше на „Джовани Горини“ 3 – Бог да го прости, светла му памет. Помня, че го заведох за последно в Македония – не беше ходил 40 години. Отидохме в „Свети Димитър“, запали свещ и се разплака. От него научих много неща, от него получих много неща – книги, бележници. Може би затова сега го разказвам, защото изпълних ангажименти към този човек. Ако не беше бележника на Дрангов от Военното училище, където той пише оценки на юнкерите…
Водещ: Преподавател.
Красимир Узунов: … нямаше да мога да направя това нещо, защото…
Водещ: Да, да, да, да видите цялата завръзка на командирския състав.
Красимир Узунов: … ако трябва да се пише за Дрангов, първо има няколко неща, които трябва да се направят. За съжаление, тия 25 години т.нар. ни „военна научна мисъл“ – била тя историческа и педагогическа, нищо не е направила. Ако имаме Дрангов, ние трябва да съберем всичко – програма за обучение на канонири, млади войници, редници /…/
Водещ: Нека да кажем за тази книга. Години наред…
Красимир Узунов: Те са няколко…
Водещ: … по едно пособие на Дрангов са се обучавали редниците.
Красимир Узунов: Пламене, те са няколко.
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Аз имам при мен трето и четвърто издание, които са издадени в Лом.
Водещ: А има осем издания известни.
Красимир Узунов: Не мога да кажа дали са осем, за мен са повече. Издадени са в Лом 1903 г., третото и четвъртото. На четвъртото издание има неговите зачертавания, примерно при него…
Водещ: Редакция си е правил, да.
Красимир Узунов: Да. Той маха едно стихотворение, слага друго стихотворение. Дрангов е уникален като характер. Аз имам френски негови книги, които са с приписка отстрани. Имам руски книги, които са с приписка отстрани. Имам български книги. Интересни неща – Руско-Японската война 1904 г. Той по същото време е в Санкт Петербург. Имам ръчен атлас – ръчен, ръчен, той е колкото масата, ръчен, той е с толкова дебела корица. Подписано е всичко, Санкт Петербург, полковник Борис Дрангов. Уникален е.
Водещ: Само да кажем на тези зрители, които не знаят, че полковник Дрангов – посмъртно полковник, може и генерал, това в случая няма никакво значение – той е учителят на войската, на войнството, абсолютно авторитет №1. Той е и за колегите си, дори има висшестоящи негови началници, които казват, че са мечтали да служат при него.
Красимир Узунов: Когато започва…
Водещ: Но има и Генералщабна академия, това искам да кажа.
Красимир Узунов: … 1895 г. 15-ти випуск, Дрангов е разпределен в 3-ти Конен полк в Пловдив. Очевидно там са някъде между 1885-1889 г., защото сега…
Водещ: Там е Трайко Китанчев, там е Ляпчев, да. Пловдив е много силен център на…
Красимир Узунов: … като свърших книгата, започнах да разглеждам едно друго нещо – един тефтер, който имам, негов при мен. Оказа се, че тефтерът му е от 1895-1896 г. Т.е. там има наброзките на първото „Юнаци, изпълнете клетвата“. Той пише няколко неща. Едното е „Юнаци, изпълнете клетвата“, друго е „Юнаци, изпълнете дълга си“. Това са различни книжки. Едно е програмата за канонири и войници, други е за млади войници.
Водещ: За младите войници, да.
Красимир Узунов: 1908 г. той издава подобни книжки в Шумен, 1910 г. издава в София по времето, когато вече е във Военното училище. Т.е. цялата тая педагогическа…
Водещ: Отделно статии, анализи, да.
Красимир Узунов: Отделно той пише, по това време има един „Военен глас“, който е орден на запасните офицери. Аз имам няколко броя от него, няма Дрангов вътре. Вътре примерно има един Луи Айер, който отговаря…
Водещ: Да, /…/
Красимир Узунов: Луи Айер отговаря на обвинения в злоупотреби на друг офицер – Гологанов, който пише статия срещу него, и Луи Айер отговаря. Т.е. нищо не се е променило като народопсихология. След 1908 г., за да чете лекции като лектор в Школата за запасни подпоручици в Княжево, където началник по това време е полк. Никола Жеков, Дрангов, за да чете тези лекции, това означава, че той има готов материал.
Водещ: Разбира се, да.
Красимир Узунов: Дали е чел от тези книги, дали е писал някои други лекции, не мога да кажа. 1910 г. той е преподавател. Този бележник, който аз имам, е точно на юнкерите, които учат 1910-1911 г. По-късно тук ще ги видим като взводни командири…
Водещ: Като взводни командири в Скопие.
Красимир Узунов: Поручици вече в Скопие. Това е един разкошен випуск. Между другото, юнкер на Дрангов е ген. Васил Бойдев – този, който по милост после го спасява след 1944 г., защото някакъв руски генерал се сетил, че той бил при него 1937 г. и минал…
Водещ: В Македония той беше… да.
Красимир Узунов: Пета армия.
Водещ: Пета армия в Македония, да.
Красимир Узунов: Той накрая умира интерниран в Троян, където жена му преподава френски, а той не знам каква работа се беше… някаква охрана беше работил. Но пише една книга, която е излязла след смъртта му, Васил Бойдев. Там е Тодор Кожухаров от Станимака – министър в две правителства или три, на транспорта и съобщенията, разстрелян на 1 февруари 1945 г. Между другото, военен инвалид от войните. Това е човекът, който при разстрела си казва, че на вдовицата си е оставил 1000 лева, на държавата вече е оставил 30% инвалидност, щом тя иска, ще даде и останалите 70%. И единственото, което иска за последна дума, това е да си командва взвода, защото той е кадрови офицер. 1912 г. той се бие за освобождаването на Централни Родопи – това е Голям, Малък Палас, Алами дере, като командир на планинско оръдие от една планинска батарея. 1913 г. се бие на Криволак срещу сърбите за разгрома на Моравска дивизия. След Каймак-Чалан е ранен на Търнава и там остава инвалид. Уникален като автор. Това са „Военни силуети“, това са „Портрети на моите съвременници“, това е портретът на Дрангов, от него писан, портретът примерно на един артилерист – Никифоров, който е преподавател във Военното училище, портрет на Иван Колев, като генерал и като съвременник. Вътре е Крум Попов, на който имаме улица в момента. Значи вътре има една цяла плеяда от военачалници, на които Дрангов е преподавател, и то преподавател по прикладна тактика, което ще рече директна бойна подготовка.
Водещ: Да, да, точно.
Красимир Узунов: Но и възпитание.
Водещ: И възпитателна.
Красимир Узунов: Защо се хванах със Скопската школа?
Водещ: Може ли само да ви помоля да разтълкувате: „Аз служих при Дрангов“. Това е крилат израз, това не е нещо случайно. Това е някаква мантра за поколения български военни, и не само военни – за хора от интелигенцията, от политическия елит, откъде ли не. „Аз служих при Дрангов“ – ето, казал го е и този българин в Скопие. И е писано по дърветата, по скалите – това не е случайно.
Красимир Узунов: 1912-1913 г. Дрангов е началник щаб на Първа бригада на Първа Софийска дивизия.
Водещ: Не съм виждал някой да пише „Аз служих при Добри Джуров“ – нищо против Добри Джуров – или при някой друг. Да.
Красимир Узунов: Това са Първи и Шести пехотни полкове, софийските полкове. Той участва в боевете Селиолу, Гечкенли, Чаталджа, неуспешната атака. Бие се със сърбите после на Бубляк и Бела паланка. От там са му отношенията с Георги Сапов, който той взима за заместник-началник на школата. 66-ти полк те атакуват заедно Бубляк над Пирот, сега безименен връх. Дрангов преживява изключително тежко неуспеха във войната. От това време са пък едни други негови статии във вестниците „Свободно мнение“, в списанието, в „Народ и армия“ част от текстовете.
Водещ: Конфликтът с ген. Фичев.
Красимир Узунов: Ген. Фичев – тоя конфликт, той е много интересен, защото след разрешаването на тоя конфликт… Конфликтът приключва на 26 януари 1914 г. Пловдивски военен съд излиза с оправдателна присъда за Дрангов. На практика от тази дата офицерите имат право в граждански издания…
Водещ: Да критикуват.
Красимир Узунов: … да пишат под истинските си имена и със своите звания. Това е големият успех, който Дрангов е постигнал. Дрангов служи в два полка по това време – 32-ри…
Водещ: Нека да припомним, че Фичев не е кой да е, Фичев е един от най-големите военни мозъци в тогавашна България.
Красимир Узунов: Началник на генералния щаб. Той е идеалът на Мишо Неделчев. Иван Фичев – наистина потенциален офицер, кадрови офицер с голям потенциал. Дрангов между двете Балкански и Първа световна война служи в два полка – 32-ри Загорски в Нова Загора и 21-ви Средногорски, който е разквартируван от Смолян – Девин до Асеновград. На практика това са му последните мирновременни назначения. По времето, когато се формира т.нар. кадрирана дивизия в Пловдив през септември, на практика това е внучето на Македоно-Одринското опълчение, като…
Водещ: Нека само тук да вметне,м за да не го пропуснем – че той участва в Илинденско-Преображенското въстание, и то с една военна единица, реално погледнато, макар и като чета.
Красимир Узунов: Това е с Владислав Ковачев…
Водещ: Ковачев.
Красимир Узунов: … когато водят четата. Между другото, там има един много интересен момент, когато двамата с Дървингов се срещат оттатък границата, някъде по Гюешево. Дървингов по това време – защото казва, че има офицери, които са били по-висшестоящи…
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Дървингов по това време – то е преди кариерата преди Дрангов, той е бил капитан… Дрангов – напорист поручик от Ломския полк 1903 г. 1900 г. вече е успял да се ожени за дъщерята на стария поборник от Крива паланка Денко Николов. 1903 г. зарязва семейство, зарязва служба, става подвойвода на Владислав Ковачев – Плавица планина, Султан тепе, Кратовско, и среща…
Водещ: Има едно негово писмо до съпругата му, което се родее с писмото на Ботев до Венета.
Красимир Узунов: Те са няколко писма.
Водещ: Да, да.
Красимир Узунов: Едното е 15 август, другото е 3 август.
Водещ: Става дума, че е в същия маниер и не е…
Красимир Узунов: В Кюстендил къщата, която е рецепция на болницата, регистратурата – това е къщата на Виктория, бабата, при която той е отишъл и се е преоблякъл, оставил е униформата и от там е тръгнал. Няма плоча, няма дявол, както няма плоча и на общината, че е била Главна квартира на Българската армия.
Водещ: Да, да, така е, да.
Красимир Узунов: Но това тепърва до 1918 г. може да го направим. И някъде там, около Гюешево, се срещат двамата с Протогеров… с Дървингов и Дървингов казва: „Защо не се прибереш вкъщи?“ Отговорът на Дрангов е: „Македония не е работа само на комитета“, т.е. на Върховния македоно-одрински комитет. „Да, но тя е работа за ергени, не е за женени като тебе“. Той казва: „Македония – трябва всички да се борим за нея“. Той казва: „Ако ти не се прибереш, аз ще те обадя на командатурата да те върнат, да те вържат при жена ти и да си ходиш в Лом, в гарнизона“. Именно Дървингов, както пише Антон Страшимиров във „Войни и освобождение“, когато казва „Видях този висок, кокалест планинец, роден в полите на Шар планина – тук става въпрос за Дрангов – военачалник на Пети пехотен Македонски полк“…
Водещ: Той си има вид на харамия, особено тези снимки от…
Красимир Узунов: … „разговарях с неговия пряк началник. И тогава – казва – при нас, българите, започва да се появява едно нещо – европейско чувство, което е много за насърчаване“. Тогава Дървингов казва – той е началник-щаб на дивизията, на 11-та пехотна Македонска дивизия: „Ще бъда щастлив да служа някога в армия под командването на Дрангов“.
Водещ: Да, това е уникално.
Красимир Узунов: „Това признание – казва – при нас не е много присъщо“. Та, през септември 1915 г., когато формират т.нар. „Кадрова дивизия“, после 11-та пехотна Македонска дивизия, която е приета като част от действащата армия в началото на октомври, 33 475 души. Да, голяма част са от Македония, да, не всички са от Македония. Има от Беломорие, има от Одринско, но…
Водещ: Разбира се, както винаги. В четата на Таньо Стоянов, между другото, също има няколко четници от Македония. Цялата ни военна история е така.
Красимир Узунов: Интересно е това, че… Напълно логично, това е създавано, както е създадено Македоно-Одринското опълчение, където Дървингов заедно с Протогеров, е един от създателите. Т.е. кадърът – младши подофицери, старши подофицери, дори част от ефрейторите – всичко е извадено от действащи полкове. Т.е. затова Пети пехотен Македонски полк, който също заслужава да бъде написан, както е написана Дранговата школа…
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Пети пехотен Македонски полк под командването на Дрангов на практика воюва от 10 октомври, когато влизат вече в Македония – говоря минаването на Велес, където сърбите остават от едната страна на Вардар, пък нашите остават от другата страна на Вардар…
Водещ: То и досега има памет във Велес за тия неща. Аз съм говорил там с хората.
Красимир Узунов: Така. Едни хлапета минават, защото те искат да ги взривят, те минават – сирачета, останали от Илинденското въстание, режат с ножици взривовете, които са инсталирани. След това започват епичните боеве за Криволак – от 17 октомври до 21 ноември, трите неуспешни щурма на Криволак, където стоят две френски и една сръбска дивизия, а са атакувани от 11-та пехотна Македонска, която няма боен опит, заедно със Седма пехотна Рилска. През това време вървят северните група войски, спира на Качаник – сърбите там се бият. Нагоре продължават, Моравската операция, Нишката операция, след това Косово поле.
Водещ: Косовското /…/
Красимир Узунов: Т.е. напрежението върху армията е изключително голямо. И Петър Спасов – има един, той е мой съгражданин явно се оказва, роден е в Пещера – Петър Спасов, който е офицер от Девети Пловдивски полк, юнкер на Дрангов, после взводен командир в Скопска школа. Накрая, това е човекът, в който буквално в ръцете му издъхва Дрангов.
Водещ: Да, когато е тежко ранен.
Красимир Узунов: Той се връща в Девети полк,. После Дрангов идва за командир. Той казва: „Беше много интересно как от тези прости бозаджии той успя да направи войници“. Значи това сам не става.
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Това означава кадърен офицерски състав, младши, и кадърен кадър, младши и старши подофицери, които играят до голяма степен взводни командири. Аз почнах да се занимавам с Пети Македонски полк, но щеше да стане много дебела книгата, ако го бяхме сложили. Там вътре също има много интересни съдби. Взводен командир е офицерски кандидат Йордан Бадев от Битоля.
Водещ: Да, Йордан Бадев е голяма личност.
Красимир Узунов: Негов пряк подчинен е Крум Кюлявков от Кюстендил.
Водещ: Да, Крум Кюлявков – писател, да.
Красимир Узунов: 1945 г., когато е процесът в Народния съд, Кюлявков дава показания срещу Йордан Бадев, който беше убит.
Водещ: Да, това е горчивата ирония на историята.
Красимир Узунов: Аз мисля, че те са имали някакво вземане-даване още в Пети Македонски полк. Примерно два месеца преди Дрангов да сдаде полка, март месец, когато на 12 март завършва 37-ми випуск на Военното училище, при него пристига една много интересна фигура от македонското движение – Перо Шанданов.
Водещ: Да. Също е обект на какви ли не измишльотини все в македонските…
Красимир Узунов: Перо Шанданов пристига като младши офицер…
Водещ: Роднините му са в България на Перо Шанданов.
Красимир Узунов: Той умира като библиотекар на Българската академия на науките.
Водещ: Да, да, точно така, да.
Красимир Узунов: След като е минал през лагери, след като е минал през македонските борби, след като се е скарал с Колишевски.
Водещ: Но съм гледал по една македонска телевизия такъв отвратителен филм за него, където просто една дума вярна нямаше.
Красимир Узунов: Перо Шанданов напуска Македония заради т.нар. „македонски език“…
Водещ: Да, точно така.
Красимир Узунов: След невероятен скандал в АСНОМ с Лазар Колишевски. Той как не го е убил... Може би е бил помъдрял малко, защото на него и на Кирил Дрангов са записани Алеко паша или полк. Василев, или т.н.
Водещ: Да, да, точно така.
Красимир Узунов: Т.е. когато приключват военните действия със Сърбия през 1915 г. – говоря 27-29 ноември.
Водещ: Аз мисля, че може би имаме зрител. Слушаме ви, да.
Гражданин: Добър вечер.
Водещ: Да, добър вечер. Заповядайте, да.
Гражданин: /…/ от Ивайловград. Радвам се, че сте поканили този достоен гост и благодаря, че е издал тази чудесна книга, която аз след два дена ще имам. Много ми е интересно защо години наред се премълчаваше за личността Борис Дрангов. Аз имах възможност да се запозная с г-жа Райна Дрангова. /…/ Дрангов, който е в Америка и първи от рода на подполковник Дрангов. Защо пропагандата години наред, а и сега нищо не се говори за подполковник Борис Дрангов, освен това, което го прави телевизия СКАТ, това, което го правят офицерите от Военната академия…
Водещ: Да, Военна академия трябва да се…
Гражданин: Искам само да изкажа благодарност на Станчо Станчев, на Анатолий Прокопиев – това са едни достойни българи. И специално на г-н Узунов. Това, което те правят да бъде популярна личността на полковник Дрангов. Радвам се, че има такива достойни българи. Всичко добро.
Водещ: Искам специално да посоча името на ген. Груди Ангелов – началникът и ректорът на академията, тъй като там има идея, сега ще се прави паметник. Въобще, Дрангов се завръща, както трябва да бъде.
Красимир Узунов: Ще ги споменем. За забраната за Дрангов има няколко причини. Първо, принадлежност към старите генерали. Оказа се тук, че школник на Дрангов е ген. Иван Кинов. Иван Кинов, като военно подготвен човек, е изключително подготвен.
Водещ: И Фердинанд Козловски също.
Красимир Узунов: Първият българин, завършил в /…/.
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Една от световните академии. Преподавател, генералщабен курс, началник на Генералния щаб 1944-1945 г. Приятел на Трайчо Костов – 1948 г., ОСО. Но 1951 г., когато го връщат във Военна академия – между другото, това е първият началник в академията, който кани царски офицери за преподаватели. Той самият е царски офицер.
Водещ: Което… Да, да, разбирам.
Красимир Узунов: Но това е възпитаник на Дрангов. Втората причина, заради която Дрангов е бил забранен, за мен до голяма степен е Кирил Дрангов. Аз съм чувал от стари деятели, примерно да се окаже, че аз съм записвал школник на Дрангов без да знам. Гарабед Печеян – той пък бил и на Каймакъ-Чаланъ. Той казва, „Нощно време Дрангов ни завиваше“. Живееше тук, на „Цар Борис“.
Водещ: Да, да, да.
Красимир Узунов: Кирил Дрангов – за него старите македонски фамилии, които познавах, казваха така: „Ако Ванчо беше главата, Кирил беше сърцето“.
Водещ: Ясно, и затова е „плащал“… да.
Красимир Узунов: При мен дойде един нож, който е бил на Владо Черноземски. Владо Черноземски е бил охрана на Кирил Дрангов.
Водещ: Това само по себе си е показателно.
Красимир Узунов: Значи за да те пази Владо Черноземски, значи си важен за организацията.
Водещ: Само да чуем един зрител. Извинявам се, че се наложи да чакате. Слушаме ви.
Гражданин: Има една история с полковник Дрангов, понеже чух вашия събеседник. Той е бил командир на Смолянския полк, дивизия ли, и дядо ми се явява снабдител на войсковата част на Девин, на дружината с продоволствени продукти.
Водещ: Да, да.
Гражданин: Хранителни и там за обоза. И полковник Дрангов го кани – дядо ми се казва /…/. Полковник Дрангов го кани да участва в търг за доставка на тия хранителни продукти и дядо ми, понеже е много слаб, още много начинаещ търговец се оказва и полковник Дрангов праща войник и офицер да го конвоират, да го откарат под стража, дето се казва, да участва в търга. „Абе, г-н Дрангов, аз нямам даже и средства, които да вложа там, за участие в търга“. Той извиква ковчежника – „Изплатете му досега, каквото има да получава, за да може да внесе там вноската за търга“.
Водещ: Да, участва, да. Ами, справедлив човек, да, така е.
Гражданин: И дядо ми дава някакви много ниски, смешни цени на стоките и полковник Дрангов, силно ядосан, понеже другите, големите търговци, дали доста високи цени, дръпва една сериозна реч, такава…
Красимир Узунов: Дрангова.
Водещ: Каквато той може, да.
Гражданин: „Виждате ли го, виждате ли го? Той ще храни войската, защото не гледа да изкарва големи печалби, ами гледа само за собственото семейство“.
Водещ: Да свърши работа, да. Вие откъде се обаждате, извинявайте?
Гражданин: Такава е историята. И понеже вие потвърдихте, че е бил шеф на /…/
Красимир Узунов: Не, не, бил е командир на дружина в Девин.
Водещ: Откъде се обаждате, извинявайте?
Гражданин: От Девин съм, от Девин.
Водещ: От Девин, да, много се радвам, да. Дьовлен.
Красимир Узунов: Девин, Дьовлен. В Девин той е бил командир на дружина. 21-ви Средногорски полк има изнесени по това време – едната дружина е в Пашмакли…
Водещ: Да.
Красимир Узунов: … а другата е в Дьовлен. Той е бил командир на дружина там. Между другото, това е резултат от скандалите с Фичев.
Водещ: Между другото, Дьовлен не е турското, а тракийското име на Девин.
Красимир Узунов: Така, старото име.
Водещ: Старото име, с тракийска етимология, да.
Красимир Узунов: Но това негово разпределение на практика е в резултат на скандалите с Фичев.
Водещ: Да, да, да.
Красимир Узунов: Той наистина болезнено изживява. Тогава много пише и затова…
Водещ: Но става дума за един принципен, горд човек, който от една страна е блестящ офицер, от друга страна е тежък, силен характер.
Красимир Узунов: Виж, Пламен, като му четеш статиите в „Свободно мнение“, ти не можеш да критикуваш висшия военен връх и накрая да завършиш „Който има уши, нека да слуша“.
Водещ: Да, да.
Красимир Узунов: Не можеш да напишеш, че ако си офицер, трябва да си сърцевед. Трябва да водиш войската…
Водещ: А не е ли прав обаче?
Красимир Узунов: … и в мир, и във война, да ги въодушевяваш. Ако ли не, тогава ти си посмешище за войската – носиш пагони, влачиш сабя и имаш незначително познание от живота на войската. Негова е фразата…
Водещ: Аз затова направих тази връзка с Ботев и с революцията, че морална и… Да.
Красимир Узунов: Негова е фразата „Канцеларщината изяжда военните добродетели“.
Водещ: Което в момента мисля, че е абсолютно налице.
Красимир Узунов: Това е от 40 години.
Водещ: Да.
Красимир Узунов: Когато започнем да ценим повече канцеларските, отколкото войсковите добродетели… Това е човек, който е воювал. Затова идва онова изречение, което го има в книгата: „Преди да вдигнеш войниците в атака, прекръсти се, накарай и те да се прекръстят. Ако някой се уплаши, застреляй го. Ако ти се уплашиш, нека тебе да те застрелят“. Това е такова изравняване на длъжностите…
Водещ: Аз пък ще прочета, с твое позволение, любимата ми сентенция на подполковник Дрангов. „Причина за изчезването на всяко държавно устройство е безгрижието и развалата.“
Красимир Узунов: „Безгрижието в развалата“.
Водещ: В развалата. Значи тук безгрижие в духа на оня език означава липсата на грижи, да.
Красимир Узунов: „Помнете и усърдно“… Това е поуката на почитания наш самотник – това е на Иван Рилски.
Водещ: Да, да, на Иван Рилски, точно така, от Завета на Иван Рилски.
Красимир Узунов: Така, точно. Затова книгата – на практика събрахме едни дни от 1 януари 1916 г., края на войната срещу Сърбия, последните сражения, освобождение на Гевгели, 25-29 ноември; по същото време – освобождение на Струга, двудневни градски боеве – 25-27-ми, това са 23-ти и 50-ти полк. И от друга страна го събрахме със създаването на Скопската школа и т.нар. „Опозиционна война“, защото ние не трябва да се заблуждаваме…
Водещ: Сега ще минем към школата. Само да чуем един зрител. Слушаме ви.
Гражданин: Здравейте.
Водещ: Да, заповядайте.
Гражданин: Тъй като имаше един такъв въпрос – поради каква причина полковник Дрангов и неговото име не се чува в България – за мен причината е само една: това, че тук комунистите убиват сина на Кирил Дрангов. И го убиват по такъв начин, че той е толкова драстичен, че не иска да се чува за това. Може би ви е известен случаят.
Водещ: Да, да, добре, добре.
Гражданин: Ако го знаете, просто го разкажете.
Красимир Узунов: Кирил Дрангов е убит на 7 юни 1946 г. на покрива на кооперацията, която е на гърба на „Свети Седмочисленици“. Операцията се води от Перо Шанданов и от Лев Главинчев.
Водещ: Да, достатъчно ярки имена, да.
Красимир Узунов: Има достатъчно предателства по това. Има задържан брат на съпругата му З. Нешева, който е задържан /…/, т.е. командването на Военновъздушните сили, което е старият Военен музей, където сега е Военното НДК.


Следва продължение...

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---