Христо Смоленов, експерт по антитероризъм, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В Париж се провежда охранителна операция в района на Шанз-Елизе, след като автомобил се удари в полицейско превозно средство, преди да избухне в пламъци. Шофьорът на автомобила е в безсъзнание, предават източници от полицията. Все още не е ясно дали този инцидент е умишлен. Обществото съвсем разбираемо е особено чувствително към подобни инциденти. Още повече на фона на случилото се и снощи във Великобритания, когато в близост до джамия в Лондон миниван се вряза в група мюсюлмани. Това беше и поводът, за да поканим в студиото на „Това е България“ експерта по антитероризъм Христо Смоленов. Г-н Смоленов, преди всичко вашият първи коментар за тази новина от последните минути, свързана с инцидент на Шанз-Елизе в Париж.
Христо Смоленов: Не бих искал да звучd категорично, защото нямам нужната информация. Винаги е прибързано да се правят изводи на базата на частична или недотам пълна информация. Но като похват мога да кажа, че от доста време сигнализираме за това, че сложно замислените и осъществени със специална техника терористични актове постепенно отстъпват място на привидно импровизирани, спонтанни, но всъщност много ефективни банални инфекции, т.е. банални терористични действия, които създават у хората допълнително чувство на масова несигурност.
Водещ: Аз искам да се върнем, правейки съпоставка, разбира се, и с това, което се случи снощи в Лондон, към нощта на 4 юни, когато микробус отново връхлетя на пешеходци на моста „Лондон Бридж“. Това беше определено като кървав атентат, загинаха десетки, имаше шестима убити. На пръв поглед атаката на моста има ли нещо общо с този миниван, който снощи се вряза в група мюсюлмани?
Христо Смоленов: Привидно се създава впечатлението, че старата библейска формула „Око за око, зъб за зъб“ е в действие. Още тогава, когато стана нападението на Лондон Бридж, ударът по ресторанта, в който трима души с ножове отнеха няколко живота и странно как бяха ранени десетки хора, повече от 40, още тогава ми се стори доста неестествено и продължавам да смятам, че службите навсякъде по света не представят цялата истина. Може би защото има политически натиск върху тях да не плашат населението. Аз не мога да си представя как трима души с ножове и един миниван могат да вземат четирийсет и няколко жертви като ранени, без да броим убитите.
Тогава казах, че ми се струва, че има нещо, което ние не знаем и не ни се казва. Убеден съм, че както в Париж, така и в Лондон същото важи с пълна сила и за случките в Германия на обществеността й се казва само много малка част от цялата драма. А тя е всъщност трагедия.
Водещ: Какво ни се спестява?
Христо Смоленов: Много често оперативно погледнато, действията на терористите могат да протичат и като атака под чужд флаг. Тоест манипулиран човек, който да се представя като християнин, за да нанесе удар в мюсюлманска общност. Защото наистина „Ислямска държава“ заплаши само преди няколко дни, може би седмица, че ще наказва и тези мюсюлмани, които отказват да се радикализират, които всъщност не я подкрепят. Битката в момента като част от психологическата война, която се води, е за разширяване на социалната база на джихада. И очевидно тези представители на западните мюсюлмански общности, които не откликват много ентусиазирано на очакваната от тях роля да подкрепят джихадистите, получават шантаж, натиск и дори подобни действия. Възможно е това да е истинската картина. Разбира се, има и друга възможност, чисто рефлекторно, на базата на елементарна отмъстителност действие на хора, на които им е прекипяло да са само жертва, или да са представители на жертва.
Водещ: Да, това междувпрочем е и позиция на арабиста проф. Владимир Чуков, според когото вероятно при снощното нападение става дума за реакция на определени кръгове в британското общество, които не са съгласни с атаките, които искат по техен начин да отговорят.
Христо Смоленов: Много елементарно би било не обяснението на колегата Чуков, а реалното развитие на нещата в тази посока. Лично на мен ми се струва, че нещата са по-сложни, по-хитро скроени, по-коварни в крайна сметка. Пак подчертавам моето разбиране е, че става дума за атака под чужд флаг. Този израз тепърва ще го коментираме с вас, защото в психологическата война, която наричаме съвременен тероризъм, нещата вървят към ожесточение и ще се развихрят много схеми, за които ние само си мислим, че знаем от времето на студената война.
Водещ: Според вас търсена ли е умишлено прилика с предишната атака в Лондон? На пръв поглед тя съществува.
Христо Смоленов: Тактически това е най-осъществимо, това е най-елементарно и следователно може да се прибегне към него без особена предварителна подготовка. От друга страна, има технология на вербуване на подобни атентатори, която се свежда до предлагане на много голяма сума пари на техни близки, роднини. Дори има схема, по която се изчислява как за оставащия живот на определен човек с определена професия, определен доход той не може да спечели повече от половината от това, което му се дава за осъществяването на един подобен акт. В този смисъл искам да кажа, че икономиката на тероризма е изключително потискаща, изключително дребнава и мащабна едновременно. Всъщност това става и с терористичните актове. Те са нещо, което е много локално като изпълнение, ето тук, атака срещу богомолци, мюсюлмани, излизащи от нощна молитва в джамията, която има ограничен териториален и бих казал човешки отзвук. Обаче като аспект, като компонент от психологическа война, като повод многократно да се заговори за това, като повод „Ислямска държава“ да включи тази точка в дневния си ред и да почне да тръби навсякъде по света, че мюсюлманите биват преследвани, ето всъщност какво стои като стратегия зад обикновената тактическа схема.
Водещ: Давате ми повод, за да ви попитам, макар че донякъде вече отговорихте, едно такова нападение срещу мюсюлмани с цел радикализация на мюсюлмански общности не създава ли твърде много врагове за ислямския тероризъм?
Христо Смоленов: Ако враговете са нещо, което се калкулира по законите на нашето европейско мислене, това би било наистина един контрааргумент срещу такава практика. Но за организации, които се хранят психологически, енергийно, ментално и материално от това, че обявяват война на цял свят, че създават врагове, за да предизвикват въртенето на този порочен кръг – тероризъм –отмъщение – още повече тероризъм. Дестабилизация – терор – още по-голяма дестабилизация. Виждате ли схемата, за която Маркс би потреперил и би се ударил по челото как не се сеща, че освен пари-стока-пари прим, може да има схема пари – терор – пари прим. Насилието в наше време ражда пари и се самовъзпроизвежда, мултиплицира се.
Водещ: Преди два месеца в това студио с вас коментирахме терористичното нападение на Шанз-Елизе в Париж. Тогава вие казахте, че войната с тероризма е в нова фаза вече. Това ли е потвърждението на думите ви?
Христо Смоленов: Разбира се. Зачестиха, не само, приближиха се до обикновените хора. Тези обикновени хора вече не гледат на терора като на събитие, което става през девет планини в десета, някъде на чужд терен. Той вече тропа на вратите на обикновените хора от Манчестър, Лондон, Париж, Брюксел, тук всъщност става ясно, че войната, наречена тероризъм, е пренесена на европейска територия. Само си спомнете, че някои други драстични събития, като изгорялата като факла супер сграда в Кенсингтън, не беше все още разследвана като причини. Забележете, че всички пожари, като се почне от Кенсингтън и небостъргача, който се запали, и се свърши с нашия влак до Кардам преди време, оставят една слабо изследвана възможност да се били всъщност терористични актове. Няколко блокчета термит, разхвърляни по този небостъргач и съответно запалени, могат да предизвикат това лумване като факла. И забележете, контингентът от хора, който е засегнат, съответно усещането за разминаване между социалните ангажименти на правителството, които са някъде високо в облаците, и реалностите, които удрят тези хора в тяхното ежедневие. Трагично ежедневие. Мисля, че някой много успешно работи в контекста на терористичната психологическа война. Европа губи тази война и аз няма да престана да бия тревога. Ако ние не направим необходимото за системно и организирано противодействие срещу радикализацията по времето на българското председателство на ЕС, аз съм убеден, че тук, от името на български експерти, които много добре знаят какво следва, ще трябва да напишем едно гневно писмо до госпожа Могерини. Те с бюрократични методи няма да решат въпроса, който стои като дамоклев меч, виси над всички нас европейците.
Водещ: Прекалено абстрактна ли е тезата, че и това, и другите нападения във Великобритания имат нещо общо със започването на преговорите на Обединеното кралството за излизането от ЕС?
Христо Смоленов: Парадоксална е тази реакция, която се получи в резултат на опита на Великобритания да се измъкне от подложения на сериозни изпитания Европейски съюз. Парадоксална е, защото понякога сигнализирайки, че искат да са отделно, те привличат върху себе си агресията, по същия начин, както ранен човек в морето привлича акулите. Боя се, че икономическите разчети, финансовите очаквания, кроежи от типа на това, което ни предлага господин Сорос – да внасяме по милион имигранти годишно, той и неговите колеги банкери да осигуряват кредити, с които тези хора да бъдат „интегрирани“, казвам в кавички, защото много от дейците на терористичните изпълнения са уж отдавна интегрирани и виждаме, че нищо подобно не се е случило. В крайна сметка има някаква чудовищна и при това дребнава логика на печалбата, която движи цялата тази световна далавера, която аз възприемам като тероризъм.
Водещ: За пореден път споменахте, че България има шанс с председателството, което ще има на Европейския съюз, да прокара определени политики. Ще бъдат ли чути обаче експертите и доколко се чува тяхната дума?
Христо Смоленов: Обикновено не ги чуват. Затова казах, че госпожа Могерини я очаква едно много систематизирано, остро изложение, в което става ясно едно – линейните методи на противодействие срещу терора не дават резултат. Линейни методи са тези, които са силно йерархизирани, както например употребата на армейски структури, дори полиция. Аз съм дълбоко убеден, че борбата с тероризма не е предимно полицейска работа. Нужен е нов тип профилактика, нов тип превенция. Забележете, толкова тромава е системата на следствието. Какво се случва със следствието около терористичния акт в Сарафово? Та то дори не може да започне като съдебен процес, забележете. Вчера беше това, което ни изненада за пореден път – не дойдоха свидетели и процесът не можа да тръгне. А самият процес на следствие отнема много време и докато се стигне до корените на един терористичен акт, вече са се случили 10 нови. Верижната реакция, геометричната прогресия, в която се увеличават терористичните актове, не може да се сравнява с аритметичната прогресия, по която се разгръщат следствените действия, благодарение на процедурите, които в Европейския съюз и изобщо в условията на традиционната демокрация са тромави. Точно тук ни изпреварват терористите.
Водещ: Възможно ли е традиционни врагове, големи световни икономики да бъдат обединени от идеята за борба с тероризма? САЩ, Русия?
Христо Смоленов: Обединението им не може да стане просто на базата на икономически интерес. Икономическият интерес досега винаги е предполагал фрагментиране на фронта, който би трябвало да противостои на тероризма. Все пак аз съм дълбоко убеден, че новият фашизъм, терористичната идеология, която вече безпрепятствено залива Европа и света, би следвало да предизвикват нещо като онази антихитлеристка, антифашистка коалиция, която навремето обедини САЩ и Русия, и останалите оцелели от ударите на хитлерофашизма страни. Истината обаче е, че срещу тази тенденция някой много силно работи и алтернативата САЩ с Русия против „Ислямска държава“ или САЩ с „Ислямска държава“ против Русия, което беше идеологията на Хилъри Клинтън и на предишното американско правителство. Тази алтернатива засега търси своето решение. Аз съм убеден, че здравият разум изисква подобно обединение, но не съм убеден колко здрав разум и иновативно мислене е останало на високите етажи на световната власт.
Росица АНГЕЛОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---