Историкът Лилия Криворова, главен експерт от Националния военноисторически музей (НВИМ), в интервю за Агенция „Фокус“ за 78-ата годишнина от началото на Втората световна война.

Фокус:Г-жо Криворова, на 1 септември се навършват 78 години от началото на Втората световна война, каква е причината страната ни да се включи във войната? Кога и при какви обстоятелства се случва това?
Лилия Криворова:Две седмици след началото на Втората световна война, която избухва на 1 септември 1939 г., България обявява неутралитет. Правителството преценява, че в този момент няма нито военни, нито икономически потенциал, за да се включи във войната. Неутралитетът на България не трае дълго. На 27 септември се подписва Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия и започва натиск върху българското правителство да се включи в пакта. Първото официално предложение е направено на 16 октомври 1940 г. Правителството в София отказва да се включи във войната. Това предизвиква съответно раздразнение в Берлин, но подготовката на Германия за война на Балканите не спира. На 28 октомври Италия напада Гърция и започва Итало-гръцката война, която за Италия се развива неблагоприятно. Тогава Германия решава да се притече на помощ на своя съюзник. В тази връзка на 13 декември 1940 г. Хитлер утвърждава така наречената Директива 20, или план Марита за война срещу Гърция. В началото на 1941 г., както предвижда планът Марита, в Румъния започва да се съсредоточава 680-хилядна германска групировка, чиято задача е да премине река Дунав през България и да се насочи към Гърция. Ясно е, че за България няма почти никакъв избор, тъй като въобще не е попитана за мнение, а така или иначе германската войска ще премине през териториите ни. Тогава на 20 януари 1941 г. българското правителство се събира на заседание, което трае 8 часа. Министерски съвет прави извода, че страната не може да се противопостави на германското преминаване през България и взема решение да се присъедини към пакта. В този момент липсват каквито и да са предпоставки за оказване на съпротива на Вермахта, който до този момент е разгромил много по-силни противници от Българската армия. Започват срещи между Германия и България, като българската страна поставя категоричното условия за неучастие в бойните действия на Балканите и във всички следващи военни операции на пакта. При това категорично условие на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов във виенския дворец Белведере подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Същият този ден войските на 12-та германска армия започват да се прехвърлят през река Дунав и за по-малко от една седмица преминават през България и заемат изходните райони за настъпление на юг към Егея. Интересно е да се споменат в тази връзка реакциите на другите държави спрямо решението на България. Москва изразява своята отрицателна позиция за превръщането на България в „германски сателит“. Правителството на САЩ блокира българските авоари, а на 5 март 1941 г. Великобритания преустановява дипломатическите си отношения със София.
Фокус:Как се променя картата на България през Втората световна война?
Лилия Криворова:След 1938 г. възвръщането на Южна Добруджа е главна стратегическа цел на българската външна политическа програма за мирна ревизия на Ньойския договор. Този договор остави извън границата на България Южна Добруджа, Вардарска Македония и Западна Тракия. През 1940 г. с посредничеството на Германия, която оказва натиск върху Румъния, започват преговори в румънския град Крайова. Те продължават от 19 август до 7 септември 1940 г. Румъния и България постигат споразумение и подписват договор, съгласно който границата между тях от 1912 г. се възстановява. Южна Добруджа първоначално е отнета с Букурещкия мирен договор, с който завършва Втората Балканска война, а след това Ньойският договор препотвърждава оставането на Южна Добруджа в Румъния. Крайовският договор възстановява границата от 1912 г. и донася националното освобождение на Южна Добруджа. С него към Отечеството е присъединена територия от 7 696 кв. км, която е населена изключително с българи. Връщането на Южна Добруджа е сред най-значимите събития в живота на Третата българска държава. Важно е, че това остава единствената териториална придобивка за страна от Тристранния пакт, която е призната от държавите на Антихитлеристката коалиция след войната. Това е така, тъй като връщането на Южна Добруджа е в резултат на подписването на договор. Може би трябва да споменем, че от 21 септември до 1 октомври войските на Трета армия под командването на ген. Георги Попов влизат в градовете и селата на Южна Добруджа и само за 10 дни заемат цялата територия и излизат на границата от 1912 г. По мирен начин е постигната една част от целите за национално обединение. Другата промяна в границите през Втората световна война е свързана с разгрома на Югославия и Гърция. Югославия капитулира на 17 април 1941 г., а Гърция в края на 27 април. Тези две държави са окупирани от германската армия и техният разгром води до корекция на държавните граници на Балканите. След като германските части вече са на гръцка и югославска територия, Германия предоставя на България за администриране до края на войната Западните покрайнини с Царибродско и Босилеградско, част от Поморавието, Пиротско и Враня, както и по-голямата част от територията на Вардарска Македония с преобладаващо българско население. В новите български граници влиза Западна Тракия и островите Тасос и Самотраки. България увеличава територията си с почти 40 хил. кв. км и с почти 1,9 млн. жители. Новите територии са разпределени в три области – Беломорска, Скопска и Битолска. Районите на Пирот, Цариброд и Босилеград са включени в Софийска област. Тук е важно да кажем, че по този начин българските политици провъзгласяват осъществяването на националния идеал. Неслучайно цар Борис III е наречен Обединител. Териториалното разширение под названието „Нова България“, както се нарича по онова време тази територия, няма международно правно потвърждение. Тези територии получават специфичен статут на окупирани от Германия, които са предоставени за администрирани на българските военни и граждански власти. Трайното им оставане в пределите на България зависи от резултатите на световния конфликт. Поради тази причина след края на Втората световна война териториите на Югославия и Гърция остават извън пределите на България.
Фокус:Как се стига до Символичната война със САЩ и Великобритания и какви са последиците от нея?
Лилия Криворова:Още на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще има символичен характер. Управляващите смятат, че поради отдалечеността на двете страни от границите на България няма да се водят бойни действия. Съвсем скоро тази война става съвсем реална и ожесточена. От 14 ноември 1943 г. до април 1944 г. западните съюзници провеждат въздушна нападателна операция срещу България. Главният обект на тази операция е столицата София, а основната цел е България да бъде заставена да излезе от Тристранния пакт. За този период от ноември 1943 г. до април 1944 г. общо 2000 самолета на съюзническата авиация нанася седем дневни и пет нощни удара. Пуснати са много фугасни запалителни бомби. Пуснати над граждански обекти те убиват 931 души и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени са около 12 500 жилищни, промишлени, обществени сгради, след които са тези на Министерски съвет, на Народното събрание, на БАН. Пилотите от 6-ти изтребителен полк са тези, които бранят небето над София. С изключителна храброст воюват срещу многократно превъзхождащ ги противник. Само в защитата на небето над София, те свалят 30 самолета на противника. За съжаление 16 от българските летци остават завинаги в небето над София. Посмъртно са повишени в по-горен чин и са наградени с военен орден за храброст. Искам да спомена поручик Димитър Списаревски, който извършва първия в историята на Българската авиация таран, като сваля един противников американски бомбардировач на 20 декември 1943 г. и загива. Също така поручик Неделчо Бончев, който извършва втория въздушен таран на 17 април 1944 г., но успява да се спаси и да остане жив. Искам да спомена още поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев, капитан Чудомир Топлодолски от 6-ти изтребителен полк, бранили небето над София и постигнали най-много въздушни победи. Общото число на свалените от Българската авиация противникови самолети в тази въздушна операция на съюзниците, възлизат над 56, като 30 от тях са само в боевете над София. Общият брой на загиналите пилоти в тези действия възлиза на 23. Освен София през януари 1944 г. американските бомбардировачи, наречени от българите „Летящи крепости“ бомбардират Дупница и Враца. Въздушната настъпателна операция на съюзниците срещу България донася големи материални щети, които са оценени на 24 млрд. лв.
Фокус:Как Българската армия се включва във военните действия по време на Втората световна война и колко време тя участва в така наречената Отечествена война?
Лилия Криворова:На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. В резултат от разгрома на немските войски в Румъния по време на Яшко-Кишиневската операция частите на 3-ти Украински фронт достигат северната българска граница. Така както преди почти четири години над страната ни надвисва мощна военна групировка, на която България не може и няма желание да се противопостави. На 8 септември България обявява война на Германия, на 9 септември се извършва смяна на властта. На власт идва коалиционното правителство на Отечествения фронт, което се ангажира да спаси България от поредната национална катастрофа. Решението на това е България да бъде присъединена към страната на Антихитлеристката коалиция и да воюва срещу Германия, за да могат да се постигнат по-благоприятни позиции при обсъждането на мирния договор. Още на 10 септември български представители се срещат с командващия 3-ти Украински фронт маршал Толбухин. Водят се разговори в румънския град Черна вода. Там се разискват условията за примирието и участието на България във войната против Германия. Доброволно предложеното от българската делегация военно съдействие е прието. От 18 септември Българската армия преминава в оперативно подчинение на маршал Толбухин. Войските на 3-ти Украински фронт се нуждаят от участието на Българската армия. В хода на Белградската настъпателна операция, българите осигуряват третия фланг на 3-ти Украински фронт. Участието на Българската армия във войната срещу Германия започва още от септември 1944 г. с нейната подготовка и от октомври се водят реални военни действия на територията на Македония, Югоизточна Сърбия и Косово. Три български армии – Първа, Втора и Четвърта провеждат четири настъпателни операции. Задачата им е да препречат пътя на изтеглилите се в Гърция и Егейска Македония германски части. За участието във втория период в края на ноември 1944 г., е създадена нова армия – Първа българска армия под командването на ген. Владимир Стойчев. Тя започва бойни действия през декември 1944 г. Първоначално воюва на Сремския фронт в Югославия, а след това на територията на Южна Унгария и на 11 май 1945 г. достига до подножието на австрийските Алпи, където се среща с 5-ти английски корпус. Това е времето, в което Българската армия се включва в завършващия етап на Втората световна война и води бойни действия. До средата на май Първа българска армия освобождава значителна част от територията на Унгария, Югославия и Австрия.
Фокус:Какви са последиците за България от тази война?
Лилия Криворова:На първо място последиците са свързани с жертвите, които дава страната ни в завършващия етап на Втората световна война. Общите загуби възлизат на 40 450 загинали, ранени, безследно изчезнали. Тя дава своя принос в опустошението на част от Европа. Излиза от войната с подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. Репарационните задължения на страната ни съгласно този договор са определени на 70 млн. долара. България плаща частични репарации - това е записано в текста на договора, тъй като е воювала против Германия. Територии от страната ни не са откъснати. Южна Добруджа е призната от Антихитлеристката коалиция и остава в територията на България. Уредено е международното положение на България, но 8-месечните военни усилия на Българската армия, се оказват недостатъчни, за да заличат последиците от съюза с Третия райх. Въпреки съществения принос за неговия разгром, България не е призната за съвоюваща на държавите от Антихитлеристката коалиция. С изключение на Южна Добруджа националните проблеми не намират решение, тъй като Вардарска Македония и Западна Тракия са върнати в Югославия и Гърция, а страната ни остава в съветската сфера на влияние. Парижкият мирен договор предопределя бъдещето на страната ни на сателит през следващите десетилетия. Като цяло Парижкият мирен договор има положителна политическа роля, тъй като с него се прекратява състоянието на война.
Деница КИТАНОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---