Иво Антонов, директор на Дирекция „Социална политика“ в Министерство на отбраната, в интервю за Агенция „Фокус“ за Тутраканската епопея, дала началото на освобождението на Южна Добруджа.


Фокус: Г-н Антонов, на 6 септември 1916 г. българските войски освобождават град Тутракан и превземат Тутраканската крепост. Там българите дават 2564 жертви, а румънците над 8000, като всички са погребани в Мемориалния комплекс „Военна гробница“. Каква е историята на този комплекс?
Иво Антонов: Битката за Тутракан и Добричката епопея са най-епичните сражения в съвременна български история. Понеже попитахте конкретно за Мемориалния комплекс „Военна гробница“ - Тутракан, той възниква непосредствено след бойните действия и впоследствие е организиран както в индивидуални гробове, така и в братски могили. Там почиват костите не само на български войници. Болшинството от погребаните там са румънци, които са били убити в тези епични битки за превземането на Тутраканската крепост. В нашата съвременна история има поредица от грандиозни битки и победи на Българската армия. За съжаление много дълги десетилетия тези грандиозни битки и победи бяха табу не само за историците, но и за обществото като цяло. Имаше една цензура изцяло върху освобождението на Добруджа през есента на 1916 г., заради един факт, особено при Добрич. Там Българската армия се сражава с руските войски и ги разгромява, отблъсква ги и продължава победния си ход за освобождението и на Северна Добруджа. При Тутракан разбиваме румънците, които знаете, че по време на социализма бяха наш братски народ, „вечна дружба“ с Варшавския договор и СИВ. Така че за да не обидим по-големия брат русин и по-малкия брат румънец, беше сложена една цензура върху тези битки и победи. Това е незаслужена забрава за хилядите герои, участвали в тези епични сражения и разбира се, една незаслужена цензура за велики победи на Българската армия. Превземането на Тутраканската крепост в нашия регион може да се мери единствено с превземането на Одринската крепост през пролетта на 1913 г. и Дойранската епопея през 1918 г. Все пак много малко са в европейската и световната история битките, при които една армия превзема с щурм много тежко укрепена крепост, каквато е Тутраканската. Именно затова това е повод за национална гордост, а през дълги десетилетия нашата национална гордост беше свързана с преклонение към по-големите и по-силните. Ние бяхме малки, жалки, бедни. Трябваше да удържим по фронтовете някакви минути, докато дойде да ни спаси Съветската армия. Виждате, че преди 101 години нашата армия не само, че не е чакала някой да дойде да ни спасява, а с пряк щурм освобождава, разгромява и побеждава. Това е силата на нашата армия, това е посланието на битката при Тутракан и на Добричката епопея. Силни държави, световни империи, големи малки братя – няма значение, когато българинът се бие за родината няма малки и големи, няма силни и слаби, има враг, победа и загуба. Ние загуби нямаме, така че трябва да се гордеем с нашите победи.
Фокус: Превърнал ли се е Мемориалният комплекс в национален паметник за всенародна почит?
Иво Антонов: Мемориалният комплекс „Военна гробница“ – Тутракан е едно забележително съоръжение само заради сакралното си значение и отдаването на почит към загиналите герои. Има още едно послание към него - че бившите врагове лежат един до друг. Както е казал Димчо Дебелянов: „мъртвият не ни е враг“. Този Мемориален комплекс показва, че българският народ помни и тачи своите герои, но и не забравя храбростта на тези, които са воювали срещу нас. Благодарение на Историческия музей, който съхранява и управлява този комплекс и неговия дългогодишен ръководител г-н Петър Бойчев, това военно гробище е образец за начина, по който би следвало да се почита паметта на войниците и военните герои и това, за което те са загинали – Родината. В случая цялото наше общество дължи една голяма благодарност на Петър Бойчев и неговия екип, които две десетилетия направиха от това гробище Мемориален комплекс, направиха параклис и подобриха кръстовете. Сега действително това е един обект от национално значение.
Фокус: Тутраканската епопея поставя началото на победоносния освободителен поход в Добруджа. Какви други паметници съществуват, свързани с освобождението на Южна Добруджа?
Иво Антонов: Съвсем наскоро открихме в град Добрич вторият етап от изграждането на Мемориалния комплекс на ген. Иван Колев и освободителите на Добрич. Бяха открити множество стели с имената на героите от Добричката епопея, а миналата година беше открит и внушителният паметник на великия ген. Иван Колев. Той със своята вихрена коннница разгромява и прогонва врага от нашата територия. В Добрич се намира и Добричкото военно гробище, което заедно с Тутраканското са двата символа на сакрална почит на загиналите от няколко нации. В Добричкото военно гробище има погребани войници от 7 националности, от няколко вероизповедания: християни, мюсюлмани, протестанти и други. Ако тръгнем малко по-нагоре от северната ни граница и навлезем в румънска територия в Северна Добруджа, твърде малко са останали следи от български военни гробове и погребения. Румънската държава за съжаление десетилетия наред е предприела една политика на поетапно и постепенно ликвидиране на гробовете на нашите войници. През няколко поредни експедиции Министерство на отбраната заедно с Исторически музей – Добрич и Исторически музей – Тутракан обиколихме над 120 обекта на военни паметници в Северна Добруджа, за които имахме подробни схеми и карти. За съжаление по-малко от дузина бяха оцелелите паметници и индивидуални погребения, които намерихме. Открихме едно военно гробище в стара Румъния в едно село при река Сирет, но това са единични обекти. За съжаление над 120 военни гробища са ликвидирани в Северна Добруджа, включително и последните години, както например се натъкнахме на ликвидирането на военния паметник на загиналите български войници в село Черна, Северна Добруджа. Дори местните хора не бяха разбрали, че този паметник е разрушен и унищожен. Имаме сведения и архивни снимки, карти и схеми и амбицията ни е постепенно да ги открием, да сключим споразумение с румънската държава и да започнем да възстановяваме нашите паметници и паметници знаци и в Северна Добруджа.
Фокус: Съществуват ли други места в страната има подобни военни гробища, останали от войните за национално обединение?
Иво Антонов: В днешната територия на България са малко военните гробища, защото през всичките войни, които водим през 20 век, бойните действия са извън нея. Те се намират предимно в Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Има и други военни гробища, включително и на чужди държави. В София в кв. „Орландовци“, където са Централните гробища, има на Сърбия, на Румъния, на Великобритания, Франция. Може би това там е някакъв подобен Мемориален комплекс, но български военни гробища на наша територия има съвсем малко. Наскоро излезе едно гробище от Втората световна война в района на град Петрич. Военното гробище е на загинали войници по време на опита на Верхмахта да нахлуе в България през Струмица. Има единични военни гробища и на други места, но те са съвсем малко.
Фокус: Как се поддържат военните гробища в страната и колко средства се отделят за тази цел?
Иво Антонов: Военните паметници в страната се поддържат в отлично състояние. Затова основен принос има българският народ, разбира се, със съдействието на общините и държавата. Направили сме стройна организация, която включва общините, областните администрации, централната администрация, управляваща всички дейности, свързани с военните паметници и всеки един от нас според възможностите си отделя и средства. По време на честване на бележити годишнини като 100 години от Балканската война, 100 години от Първата световна война, държавата и на централно равнище, отделя финансови средства, с които се възстановиха над 200 военни паметника в последните няколко години на територията на България. Държавата отделя средства за издирване и възстановяване на военните ни гробища и в чужбина, където се е сражавала Българската армия.
Фокус: Какви са туристическите перспективи пред такива исторически паметници и какъв е интересът на българите към тях?
Иво Антонов: Военното гробище в Тутракан, с което започнахме нашия разговор, е обект на постоянен туристически интерес, особено през последните години, когато се започва възраждане на интереса към подвига, героизма и патриотизма. Хората започват да издирват своите корени. Във военното гробище в Добрич има изписани на огромни стели по общини всички загинали, които са погребани там. Тези стели са изписани със съществена финансова и материална помощ от общините, от които са погребаните там войници. Всяка година, когато се отбелязва Тутраканската епопея, хиляди хора от цялата страна идват да почетат своите близки. Има много сериозен интерес от научните среди. Правят се научни конференции, кръгли маси, изложби, свързани с тези събития. Идват гости от чужбина. Почти на всяко честване, което се прави в Тутракан на военното гробище, идват и румънски представители. Миналата година, когато чествахме 100 години от Тутраканската епопея имаше мащабна историческа възстановка с гости от Румъния. Не само там, но и на други места започнаха да се правят много сериозни исторически възстановки, дори с международно участие на паметни битки от Руско-турската, Балканската, Първата световна война. Това е една възможност не само за културно-исторически туризъм, но и за възвръщане чрез непосредствени впечатления на паметта на българите към нашето славно минало, с което можем да се гордеем и което не е било чак толкова отдавна. 100 години за хилядолетната ни история са един кратък период.
Деница КИТАНОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---