Христо Смоленов, експерт по антитероризъм, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: „Скодланд Ярд“, обяви че още около 1000 полицаи ще патрулират по улиците на Лондон след атаката в столичното метро вчера. По-рано премиерът Тереза Мей съобщи, че нивото на национална заплаха вече е „критично“. „Ислямска държава“ пое отговорност за атаката. Припомняме, че в един от най-натоварените часове в британското метро избухна бомба, а в резултат на това пострадаха 29 души. Няма информация за пострадали български граждани.
Господин Смоленов, защо Лондон? Четвърта атака в града от началото на годината.
Христо Смоленов: И пета за Великобритания. Ще отговоря на този въпрос, доколкото мога, но искам да започна с предстоящата утре хубава дата, Празникът на София и темата за сигурността. Искам да отдадем почит на един антитерорист, на един скромен и много всеодтаен войн на България, който си отиде от живите неотдавна Иван Бояджиев, който дълго време отговаряше за антитерористичната безопасност на София, включително и по мерките за защита на метрото на София. Нека да отдадем почит към паметта му.
Водещ: Човек, който много пъти е правил анализи и в нашия ефир и сме ползвали неговата експертност.
Христо Смоленов: Ние го помним още от времето, когато разследвахме атентата на гара „Буново“. Знаем, че той беше професионалист и от такива хора София и България тепърва ще имат нужда. Въпросът е, че към тях трябва да се подхожда с грижа, за да бъдат те консолидирани като общност. Българските експерти по антитероризъм са на своята висота, забележете коментарите в нашите медии са на доста по-високо ниво от високото ниво на западните коментари, защото там вкарват хората в един формат на мислене, който не е дълбок, който бих казал е преднамерено повърхностен. Ние трябва да мислим своевременно и проактивно, за да не допуснем омагьосания кръг на този самонапомпващ се страх, който вече владее Лондон. Така че нивото на терористичната опасност от начало беше заявено, че няма да бъде критична, т.е. че не се очакват скорошни нови действия в посока на всяване на ужас и предизвикване на човешки жертви. Но все пак, след заседанието на кабинета „Кобра“ и след първоначалните бодряшки твърдения на госпожа Мей, че видите ли с бързи и смели действия ще отговарят на този терористичен акт, след дежурните фрази на иначе изключително симпатичния кмет на Лондон господин Садик Хан, че ще победим терора и не се страхуваме от него, все пак трябва да си отговорим владее ли страхът лондонското население? Отговорът е – да, за съжаление. Отговорът е, че жертвите на вчерашния атентат, са повече от паниката настъпила в резултат на полуизбухването на този иначе кротко горящ в кадрите, които са останали, като свидетелство, пакет, в найлонов плик, пластмасова кофа, в нея самоделно взривно устройство с часовников механизъм, с необявен още състав на експлозива. Аз допускам, че е бил един груб опит да се постави по прочутия TATP, т.е. самоделно приготвен експлозив, който се прави на базата на перхидрол и ацетон. Всеки може да го намери в аптеките, в козметичните магазини и някои могат да се опитат да го синтезират като експлозив.
Водещ: Тук вече ставаме свидетели не на самоубийствени атентати, а както казват и разследващите, който и да е извършителят, той е поставил пакета и не е присъствал на неговото избухване. Това някакъв нов прийом ли е, какъв сигнал е това – смяна на тактиката?
Христо Смоленов: Това е почеркът на същите като профил терористи, които взривяваха и вагона за майки с деца в България, и гарата в Пловдив, и хотелът в Сливен. Идеята е, че именно тук в това студио ние предупредихме още преди година и половина, че самоубийствената тактика на терористите ще бъде заменена с по-професионална. Ще бъде заменена с действия на хора, които са платени, за да извършат съответната терористична акция и които не са готови да умират за кауза, която може би и не ги въодушевява. Истината е, че терористите като щаб за планиране на подобни операции използват вече техника на вербуване на хора, като им представят оферти, на които те не могат да отговорят. Представят им оферта затова колко биха спечелили в резултат на цял живот мирен труд и им казват, че ще им дадат двойно повече, за да направят нещо подобно. Казвам го съвсем опростенчески, но това е смисълът на технологията за вербуване на такива вече не камикадзета, а полупрофесионални, амбициозни престъпници, които искат да заработят и пари.
Водещ: Но всеки човек знае, че метрото в който и да е град е уязвима точка. Мерките за охрана там по принцип са засилени, още повече в лондонското метро.
Христо Смоленов: След като имахме случаи първа верига от подобни терористични действия, които стреснаха тогава Лондон и взеха много повече човешки жертви.
Водещ: Историята на атентатите показва, че най-често се случват в метро. Можеше ли да бъде предотвратен този атентат? Работата на службите в тази ситуация? Това не е експлозив, която избухва на неочаквано място.
Христо Смоленов: Това е самоделно взривно устройство, което показва за съжаление нещо много опасно – ако не беше толкова сериозно, щеше да бъде дори комично, защото тя не е била направена достатъчно добре, за да избухне и да предизвика очакваните разрушения. Но въпросът е, че това сигнализира за нова мода сред част от контингента хора, които не се чувстват свързани с британското общество. Чувстват се имплантирани в него, но цивилизационно не са интегрирани и никога няма да бъдат, каквито и мантри да говори политическата коректност. Забележете, Доналд Тръмп си позволи преди време критични бележки срещу колегите му от Великобритания, обвинявайки ги, че не са проактивни, а че реагират и свеждат всъщност отговорът на терористичната заплаха до реактивни, а не проактивни действия. Срещу него се надигна вълна от критични коментари, бележки, ирония. Но истината продължава да е такава. Капанът, в който се намира британското общество е щракнат. Вътре в него има огромен контингент хора, за които няма цивилизационни гаранции, че те ще чувстват част от това общество. Те се чувстват понякога подтиснати или предизвикани да са противници. Това е неспасяема ситуация, поне със средствата на интеграция, които досега се развихрят, а те са финансови и демагогски. Нещо различно трябва да се предприеме и всяко общество трябва да пази преди всичко собствения си периметър. Точно затова ние трябва да направим нашите сериозни изводи. Тук в България имаме различен цивилизационен модел на интегриране на тези различни общности, етнически и религиозни. Нашият модел е несравнимо по-добър и трябва а опазим себе си като страна, като носител на тази рецепта за противодействие на радикализацията. Защото големият проблем всъщност е радикализирането на тези външни за обществото фактори хора. Проблемът, неотдавна сравних тероризмът с ретровирус. Ретровирусът на СПИН, всички знаем, има две фази – едната ХИВ фазата, ХИВ позитивен означава носител на СПИН, в който болестта още не се е изявила. По същия начин равнището на радикализация отговаря на ХИВ състоянието на съответно уязвеният от този вирус на тероризма организъм на обществото. Проблемът е, че количеството хора инфектирани от този психологически вирус е много по-голяма от активно проявилите се носители на терористични, така да се каже, замисли. Тук резервоарът, ресурсът за радикализация е толкова голям, че западните общества не са намерили досега метод за противодействие. И бих казал, че добронамерено козметичните мерки, с които прикриват проблема, всъщност действат като бомба със закъснител.
Водещ: „Ислямска държава“ пое отговорност за този случай. Кметът на Лондон е мюсюлманин. Във Великобритания живеят хиляди мюсюлмани.
Христо Смоленов: Милиони, не хиляди, милиони. Кметът на Лондон е един работлив, честен, безупречен по отношение на биографията си и по отношение на пътя си нагоре към властта човек. Той от всяка гледна точка заслужава да бъде пример. Проблемът на западните общества е, че такъв тип примери не се прегръщат масово и не се подкрепят, освен може би в тази полуефективна процедура при гласуването, когато не знаеш дали не гласуват напук. Проблемът е, че типажът на такива хора, колкото и да бъдат популяризирани от медиите, срещат някаква вътрешна съпротива сред общностите, в които действа идеологията на екстремизма. Насилственият, насилническият екстремизъм и съответно радикализирания ислям. Не всеки, не кой да е. Затова твърдя, че българският модел на интеграция и на мирно съвместно съществуване между представители на различни верски и съответно етнически контингенти, е далеч по-гъвкав и далеч по-добър, запазвайки гражданския мир, стабилността, ако щете, и демографския баланс в страната. Говоря това срещу опитите да ни бъдат натрапени масово така наречените мигранти. Запазвайки демографския баланс, ние пазим една спасителна за Европа рецепта, която тепърва ще може да бъде популяризирана. Не забравяйте, че Волжка България е приела исляма тогава, когато ние сме приемали християнството и е дала тип ислям, който е просветен, просветителски и много по-различен от този екстремистки вариант, който е натрапен от уахабитската идеология. Тук имаме наистина цивилизационни предпоставки да говорим за особената роля на нашата страна и за особената необходимост да я опазим на този етап. И като говоря за цивилизация и цивилизационно противодействие срещу терора, имам предвид да мобилизираме всички постижения на съвременната цивилизация, включително научнотехнически и технологични, включително цялата мощ на суперкомпютрите и хората, които могат да работят с тях проактивнно. Казвам го, защото досега представите ни за противодействие на тероризма са доста механични и са ретро, бих казал. Това, което можем да направим, е да избистрим нов цивилизационен отговор на тези процеси, включвайки цялата мощ на съвременните технологии, с които между другото терористите си служат по-добре от тези, които би трябвало да им се противопоставят.
Водещ: И много по-изпреварващо. Факт е, че светът става все по-несигурно място за живеене. Лондон, мечтата на хиляди млади хора да отидат, да се образоват, да работят там, да се чувстват европейци в истинския смисъл на думата, вече не е такъв привлекателен център, както и много други европейски градове, включително и Париж – емблемите на Европа вече не са това, което бяха, както се казва. От тази гледна точка, може ли полузапустелите български градове и села да се окажат едно много привлекателно място за живеене?
Христо Смоленов: Смятам че проблемът със запустелите българските села трябва да се разглежда като резерв на българската държава да приобщи големи групи от българи, които живеят или дълго време са живели в чужбина. Смятам че в тези запустели български села, на тази прекрасна недообработвана българска земя, трябва да бъдат поканени и системно привличани хора от големите български общности в Украйна, Молдова, места където между другото им става все по-трудно да живеят. Места, където рисковете на пребиваването стават все по-големи, а натискът – асимилационен, и всякакъв върху тях, нараства. Смятам че един жив, благодатен резерв на българската нация са тези големи групи българи, които са живели дълго време в чужбина и може би е редно държавата да положи системни, целенасочени усилия за тяхното интегриране в живото тяло на българската нация сега. Що се отнася до нашите младежи, които са получили западно образование, слава Богу, те трябва да бъдат интегрирани, но не по селата. Не в този агро-ретро вариант, който си представяме. Но за тях би трябвало да има оперативен простор тук и държавата има задължение към тях в не по-малка степен, отколкото към представители на гетата, които още не са се научили да четат. Не омаловажавам просветителската работа в това отношение. Българската нация е нация просветителска. Тя е съумяла да просвети славянството, сега има още по-трудната задача да просвети и нашите по-мургави братовчеди от Индия.
Водещ: Ако позволите още един нюанс в разговора: доколко зачестилите атентати във Великобритания имат връзка с решението на страната за излизане от ЕС? По-слаба ли е Великобритания в тази си позиция? Има ли и такава възможност за обяснение на атаките?
Христо Смоленов: Бих започнал обяснението на всички тези атаки и съответно наличието на толкова голям контингент от хора, представляващи друга цивилизационна традиция, с колониалното величие на Великобритания, от което са останали само парите и миналата слава. Отделен въпрос е какви са амбициите на съответно тази велика нация, но истината е, че тя никога повече няма да бъде тази империя, каквато е била. Проблемът е на всички империи. Те попиват не само парите и ресурсите на своите колонии. Те носят и проклятието на хората, които по-рано са били в робска зависимост от тях. Но да не се връщаме чак толкова далеч. Позицията на Великобритания по отношение на кризата в Ирак беше бих казал силно провокативна. Много от хората, които сега се чувстват заплашени, трябва да се попитат на кого дължим подобни събития? Кой радикализира иначе доста кротко живелите дотогава мюсюлмани в рамките на Лондон или на британските метрополии? Въпросът е, че навремето Тони Блеър беше един от ястребите, сега малко проскубан очевидно, доказано неправ. Но си спомнете с какво настървение Великобритания, която вече правилно се е отказала от думата Великобритания и е свела името си до далеч по-приемливото Обединеното кралство, с какво настървение тя заемаше икономически и всякакви позиции около Басра и как се чувстваше като едва ли не като повторение на славната си имперска роля от миналото. Е, в историята нещата се повтарят като трагедия първия път, а вторият – като фарс. Само че фарсът може да има истински трагични измерения. И когато един от най-големите познавачи на региона тогава каза – внимавайте какво правите, защото ще отворите вратите на ада, тези врати се отвориха. Светът се промени неузнаваемо. Дано да не е неспасяемо.
Водещ: Нека така да завършим нашия разговор. Надявам се, че няма да имаме поводи като днешния, за да продължим темата.
Христо Смоленов: Мисля че това звучи много добронамерено и даже политическо коректно, но по принцип невярно. Ние ще имаме, за съжаление, много такива тъжни, горчиви поводи. Аз се надявам България да бъде опазена от подобни процеси.
Росица АНГЕЛОВА

© 2021 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---