Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В празничната програма на Радио „Фокус“, посветена на 109-та годишнина от провъзгласяването на независимостта, гост е генерал Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание. Във военната си кариера ген. Попов е преминал от най-ниската пилотска длъжност до най-високата, от младши пилот в изтребителна ескадрила до командир на военновъздушните сили и началник на отбраната. Добър ден и честит празник, ген. Попов.
Константин Попов: Честит празник.
Водещ: Какво означава този ден за вас?
Константин Попов: Независимостта има много измерения. За мен това означава успех, възможност да взимаш сам решенията, да си ги отстояваш и да бъдеш част от една голяма общност, наречена български народ.
Водещ: Вие чувствате ли се независим?
Константин Попов: В моите решения, в края на краищата, може да се вслушвам в различни мнения, но аз избирам своето бъдеще. Това означава, че съм независим.
Водещ: Каква роля е играла Българската армия в обединението на България, в обявяването на независимостта на България и каква роля изпълнява тя днес?
Константин Попов: Няма как да има независимост, без да има армия. Между другото, в онези години имаме една тържествуваща, победоносна Българска армия, доказала се, начело с военен министър като Данаил Николаев, който е преминал в своя дълъг път през Шипка, Турско-българската война, Съединението, разбира се, имаме една тържествуваща армия, която е част от българския народ и отразява общия дух, общия стремеж за това да взимаш собствените решения и да носиш отговорност за тези решения. С такава армия, няколко години след това, ние жънем своите победи. И ако нямаше такава армия, ако нямаше страх от българския войник, българския офицер, най-вероятно нямаше да има независимост. Защото войските на юг и желанието е било на Османската империя всъщност да използва оръжие, за да може да се запази статуквото. Но благодарение на това, че имаме армия, благодарение на българската дипломация, усилията на правителството с Александър Малинов начело, на княз Фердинанд, но най-вече с подкрепата на българския народ, ние отвоюваме своята независимост.
Водещ: А днес така ли е? Можем ли да наблюдаваме сходна, аналогична симбиоза между армия, народ, правителство, политика, държава?
Константин Попов: Разбира се, че днес се намираме в малко по-друга среда, в малко по-други условия, в един глобален свят. Но това е и желанието. Затова празнуваме днес, за да си спомняме какви сме били и за да знаем какви трябва да сме, за да имаме бъдеще.
Водещ: Съпоставена с армиите на страните-членки на НАТО, къде се намира нашата днес?
Константин Попов: За съжаление, нашата армия беше неглижирана в продължение на много години. Но това съвсем не означава, че трябва да подценяваме българския войник, офицер, който служи днес на армията. Хората изпълняват с чест дълга си, това са достойни хора, които заслужават и обичта на народа, и заслужават да имат своето признание от всички нас – и от политици, и от управленци, така че аз вярвам в българския войник.
Водещ: Какви качества на военния елит от онези години биха били полезни на съвременните български офицери?
Константин Попов: Българските офицери винаги са били специална група хора с готовността си за саможертва, с вярата за това че трябва да работиш и да воюваш за България. Аз не бих искал да правя разлика между духа на българския офицер вчера и днес. Аз бих искал българският офицер да бъде така признат днес, както е бил признат преди това.
Водещ: Преди 100 г. да бъдеш офицер е било голяма чест. Не всеки е могъл да стане такъв. А днес – професия като всички останали. Дори щатовете в армията не могат да се попълнят. На какво се дължи тази промяна?
Константин Попов: Да, това е жалко. Мисля че преди малко отговорих на този въпрос. Наистина обществото, всички ние дължим признание на хората. Това признание може да намира различни изражения – разбира се, възнаграждения; разбира се, условия за работа; разбира се, модерна, съвременна техника, но най-вече, според мен, отношението и вярата, че тези хора са хора, които работят с пагон в името на нашата сигурност и на нашата независимост.
Водещ: Какво да направим, за да може обществото да повиши тази вяра, своята вяра в своята армия и да промени отношението си към нея?
Константин Попов: На първо място бих казал, че това е общото усещане, че само всички ние заедно, уважавайки се един друг, вървейки ръка за ръка в стремеж да сме благоденстваща нация, имаме нужда един от друг. И всеки има своето място и роля в това отношение. И едно от почетните места е за българския войник. Когато това го осъзнаем, когато това го разберем, ние наистина ще имаме общество, изградено, сигурно, уверено в силите си, победоносно общество с победоносна армия.
Водещ: Как разчитате посланията на събитията преди 109 години, генерал Попов?
Константин Попов: Разбира се, обстановката тогава е благоприятна. И много се говори за това, че в Турция има събития, младотурците каква роля имат, каква роля има Австро-Унгария, проблеми между Германия и Франция. Но аз просто дълбоко искрено искам да подчертая, че това е дело на България. Нашата независимост е наше дело. Ако нямаше просперираща България, вървяща възходящо нагоре, икономически, финансово, духовно, нямаше да имаме независимост. Ако нямахме силна армия, вдъхновени хора, нямаше да има независимост. Независимостта е наше дело, с което можем само ние да се гордеем.
Водещ: Как ние днес отстояваме и изграждаме в съвременните условия нашата независимост?
Константин Попов: Винаги можем да бъдем критични, винаги можем да искаме още, и това е положително. Но според мен важното е, че ние сме независими хора. И може и да не сме в момента много единни, може и да имаме проблеми, но в края на краищата, когато хората се чувстват независими и когато имат желание да бъдат такива, и държавата ни ще бъде независима.
Водещ: Генерал Попов, ако заради членството ни в ЕС и НАТО няма заплахи за нашата независимост, то какви са заплахите пред националната ни сигурност?
Константин Попов: Всъщност аз бих го формулирал може би малко по-различно въпроса. Може би защото има заплахи за националната ни сигурност от най-различен характер, затова сме членове и на НАТО, и на ЕС. За да можем заедно да отстояваме нашата ценностна система и нашата независимост. А заплахите растат, идват все по-близо до нас и всички сме свидетели на това. Има глобална нестабилност, нещата в нашия регион са все по-труднопрогнозируеми и затова трябва все по-често да обръщаме поглед и на структурите на сигурност, и на Българската армия, пък и към самите нас. Какво искаме ние? Искаме ли да живеем в по-добър свят, или ще се примирим с това да наблюдаваме отдалече.
Водещ: Вие сте председател на парламентарната комисия по отбрана. Тя си има своите цели и задачи, но в тези цели, струва ми се, би трябвало да влиза и отстояването, налагането на познанията за историята на Българската армия, на българската войска, на българската отбрана за изграждането на българската държавност. Какво би могла да направи вашата комисия в тази посока? За да може обществото ни днес да не гледа на 22 септември като на поредния почивен ден от наниза такива, а да знае, че това е денят на неговата държавност.
Константин Попов: Благодаря за препоръката. За нас препоръките на Радио „Фокус“ са истински бисер, изключително много ги уважаваме. Наистина комисията по отбрана има своите функции и задачи, но заедно с всичките парламентаристи, не само в комисията по отбрана, ние трябва да говорим за нашата история, за нашата величава история. За да повярваме, че можем да правим не по-малко велики дела така, както са го правили нашите деди. Сега мисля, че много от членовете в комисията в това отношение са много активни участници. Доколко това трябва да бъде организирано и доколко тази организация може да бъде създадена в парламента, надали е чак толкова лесно, при положение, че имаме различни парламентарни групи с различни интереси. Но според мен когато става дума за България, за национална сигурност, за отбрана, трябва да задължително да загърбим партийните си цветове. И, разбира се, активност и наистина чрез средствата за масова информация да се говори. Словото е важно. Думите са важни.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---