Кметът на София Йорданка Фандъкова в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Г-жо Фандъкова, на Архангелова задушница почитаме паметта на загиналите за родината български офицери и войници. Успяваме ли достойно да почетем делото на тези храбри мъже днес?
Йорданка Фандъкова: Опазването на историческата памет е ключово за устойчивостта на нашата нация, защото паметта възпитава отношение към всичко, което правим заедно. Мисля, че днес почитаме достойно паметта на загиналите български офицери и войници. По инициатива на патриотичните организации организираме църковен и военен ритуал пред лъва от Войнишкия мемориал, който върнахме на мястото му след 40 години. В историята на София Войнишкият мемориал е бил място за почит към загиналите български войници и офицери. Вярвам, че това място отново ще бъде място на паметта и към нашето преклонение към геройството на българските войници. Само за няколко дни от четвъртък, когато лъвът беше върнат, стотици хора отиват и поднасят цветя пред него.
Водещ: Както и вие спомнехте, лъвът от Войнишкия мемориал на Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк вече е върнат пред НДК, за да бъде осветен именно на Архангелова задушница. Къс история, която се върна на своето истинско и оригинално място. Каква е неговата история и какво символизира този лъв?
Йорданка Фандъкова: Бронзовият лъв от войнишкия мемориал се е намирал пред трите стени, разположени във формата на буквата „П“. На тях са били изписани имената на над 3 000 загинали войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк. Паметникът на Желязната дивизия е открит от цар Борис III на 28 октомври 1934 година, а от 1977 година лъвът се съхраняваше във Военноисторическия музей. Изключително съм благодарна на министъра на отбраната господин Каракачанов и на директора на Военноисторическия музей, които съдействаха за връщането на лъва на мястото му. Статуята на лъва, който държи картата на България, е дело на скулптура Михаил Михайлов. Лъвът е символ на държавността и припомня за героизма на отделни офицери и войници, сражавали се за България. Вие знаете, че през 2014-та година Столичният общински съвет взе решение за възстановяване на мемориала на Първи и Шести пехотни полкове на тяхното историческо място и преместване на скулпторите от художествено-творческият синтез „1 300 години България“. Първият етап от това решение вече е изпълнено и очакваме да продължим и с възстановяването на целия мемориал. Това е един от значимите войнишки паметници, който е съхранил спомена за хиляди герои, загинали за България, и виждаме, че хората вече с нетърпение очакват да се върне на мястото си.
Водещ: Какво, според вас, символизира актът на връщането на Военния мемориал на мястото му?
Йорданка Фандъкова: Мисля, че символизира именно връщането към важни ценности и възможността да обединим нацията си с идеите на нашите предшественица – на хората, които са давали живота за страната си.
Водещ: В София, госпожо Фандъкова, бяха възстановени Алеята на бележитите българи в Борисовата градина, Руски паметник, Докторският паметник, паметникът на цар Освободител, орлите на Орлов мост и Лъвов мост. Какво е значението на възобновяването на паметниците като цяло за София?
Йорданка Фандъкова: За мен това винаги е било кауза. Още когато станах заместник-кмет по образование и култура, си поставих задачата да възстановим Алеята на бележитите българи в Борисовата градина. Едва ли вече хората си спомнят, в какво ужасяващо състояние бяха почти всички паметници, както в Борисовата градина, така и въобще на територията на нашия град. Затова и това беше една от първите задачи и започнахме с екипа на Музея за история на София, с координацията и ръководството на заместник-кмета по култура след това, който ме наследи, да работим в тази посока. В последните години реставрирахме паметника на Васил Левски, на Незнайния воин, на цар Освободител, лъвовете на Лъвов мост. Възстановихме изцяло градината около Докторски паметник и около Руски паметник, заедно с реставрация на паметниците. Някои от тези паметници не бяха реставрирани от десетилетия, а те са чат от духа не само на София, а и на България и затова вярвам, че тази кауза наистина може да обедини всички и обединява всички. Построихме и нови паметници. Винаги въпросът за паметниците е бил изключително дискусионен, но тези дискусии за мен са изключително здравословни и важни.
Водещ: Междувременно в двора на Военната академия ще бъде изграден и параклис мавзолей в памет на загиналите офицери и войници по време на Първата световна война. Обсъдихте два проекта за това как да изглежда параклисът. Какво ще бъде посланието за поколенията с изграждането на такъв военен мемориал и ще изпълним ли дълга си към далите живота си за Отечеството?
Йорданка Фандъкова: Инициативата за такъв параклис мавзолей е на няколко общобългарски комитета, създадени още в началото на миналия век. Аз вярвам, че ще успеем да завършим тази инициатива. В началото още с генерал Константин Попов, като началник на отбраната, заедно с началника на Военна академия, поехме инициативата за изграждане на параклис мавзолей на българските войници, участвали в Първата световна война. Благодаря на всички, които се включиха активно. Благодаря на господин Красимир Узунов за това, че той беше в сърцето на инициативата още от самото начало, защото опазването на паметта за героичните битки, за свободата и независимостта на България е изключително важна мисия. Точно дворът на Военната академия в центъра на София, близо до Докторския паметник, е място, на което заедно да съберем споменът за всички славни полкове и дружини на българската войска. Параклисът и градината ще бъдат място, на което да идват много граждани, много деца, ученици, защото уроците на историята ни учат как да живеем днес и към какво да се стремим в бъдещето. Там ще бъде и място за официални церемонии, място, където можем да поднесем своите цветя, да изпратим венци. София има нужда от такова място и с подкрепата на всички граждани не само на София, но на цяла България смятам, че ще доведем тази кауза докарай. Изключително съм благодарна на Българската православна църква, лично на негово светейшество българския патриарх, който благослови тази инициатива, на кметове на много български градове, които се включиха. Наистина, сега започваме с набирането на средства, с популяризирането на проекта и наистина вярвам, че няма българин, който не желае да се включи в този родолюбив проект.
Водещ: Госпожо Фандъкова, жив ли е днес споменът за делото на всички тези войници и пехотни полкове, които са отдали живота си за отечеството?
Йорданка Фандъкова: Вярвам, че е така. Като гледам и реакцията на хората след връщането на лъва, наистина вярвам, че е така. Хиляди семейства пазят грижливо снимките, писмата, спомените за своите бащи и дядовци, участвали в различни исторически събития и е нужно заедно като общност да пазим и уважаваме тези спомени. Да. Ние живеем днес. Фокусирани сме върху всекидневните си задачи и грижи. Правим планове за бъдещето, а историята е разказ за миналото, но вярвам, че само познавайки и пазейки историята си, която е история и на победи, и на загуби, и на геройства, и на предателства, можем да изградим заедно големите каузи и за настоящето, и за бъдещето ни. Наистина очаквам днес много хора да дойдат в парка на Националния дворец на културата и очаквам много, много хора – хиляди българи не само в България, а и по цял свят да се включат и в инициативата за изграждането на параклиса мавзолей в двора на Военната академия.
Деница УЗУНОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---