Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Докато в София се провеждаше историческо за регионалната интеграция на Западните Балкани заседание с участието на двама президенти, четирима министър-председатели, един вицепремиер и комисаря за европейската политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, турският президент Реджеб Таийп Ердоган заяви в интервю, преди друго историческо събитие, как на Балканите посещението му в Гърция, че трябва да се ревизира договорът от Лозана, с който през 1923 г. се уреждат множество въпроси, включително границите на новата Турска република с Гърция и България. Любопитното е, че Лозанският договор определя границите между България и Турция, макар България да не е страна по него. И ако в София станахме свидетели на тласък на конструктивни процеси на Балканите, то от Югоизточната ни съседка получихме, за кой ли път, сигнали за обратното. Какво се случва всъщност в региона? Кой има интерес от постоянната подмяна на градивния подход с разграждащ, питаме историка проф. Пламен Павлов?
Пламен Павлов: Интерес, най-малко имат народите на всички страни, които изброихте, включително и народът на Турция едва ли има интерес от нагнетяване на положението, но вие правилно свързвате всичко с това, което се случи днес в София. И може би едно от обясненията, възможно за провокативното поведение на президента Ердоган е именно това, което се случва тук, тъй като Турция има претенции не само към Западна Тракия, тъй като това е скритият подтекст на целия въпрос и към Егейските острови, но също така и към Западните Балкани. Нека да не забравяме, че съвсем наскоро Ердоган сподели какво му бил казал покойният Али Изетбегович – да му пази Сараево, т.е. че Босна едва ли не е в сферата на турските държавни интереси. Също така не беше много отдавна времето, когато бившият премиер Давутооглу беше казал в момент на романтична замечтаност, че като седи в кабинета си в Анкара, така мислено едни 1000 км в диаметър ги схваща като турско жизнено пространство. Т.е. това е поредната неоосманистка илюзия, която се опитва да се превърне в неконвенционално оръжие на международните отношения на Турция.
Водещ: Но защо точно Лозанския договор?
Пламен Павлов: Аз се питам, президентът Ердоган все пак е един умен човек, добър комбинатор, макар че голяма част от неговите ходове са, виждаме, контрапродуктивни за самата Турция, но Лозанският договор беше сключен в интерес на Турция, а не във вреда на Турция. Може би трябва да се върнем към Севърския договор, според който Турция остава само в Анадола, няма излаз на Мраморно и на Егейско море, и на Средиземно, а имат само на Черно море. И големи части от нейната територия се дават на Армения. Предвижда се създаването на независима Кюрдска държава. Интересно как, когато кюрдите предявяват своите претенции за независимост, и то само да речем в рамките на Иракски Кюрдистан, Турция е абсолютно против, а в момента се оказва, че когато се отнася за нейните интереси и за нейните геополитически блянове, мисли нещо различно. Разбира се Лозанската конференция, тя коригира нещата в полза на Турция, тъй като иначе Западна Мала Азия със Смирна или днешния Измир трябваше да бъдат в територията на Гърция. Тази международна зона, която обхваща Дарданелите, Босфора и бреговете на Мраморно море, и Константинопол-Истанбул включително, вероятно също предвидено е да бъде под международен протекторат, а после най-вероятно е трябвало да отиде към Гърция. Можем само да гадаем за ходовете от онези времена, тъй като на различните конференции от онова време има различни вариации. Но в крайна сметка Лозанският договор, и това гръцкият президент го каза много сериозно в присъствието на Ердоган, той е основата на съвременните гръцко-турски отношения. Всяко негово нарушаване ще бъде разбира се посегателство и към ЕС. Нещо друго, обаче, което трябва да има реакция от българска страна. Президентът Ердоган в свойствения му така витиеват стил каза, че всъщност Турция няма териториални претенции към никого, но че на Лозанските съглашения не решавали правата на мюсюлманите в Западна Тракия, които той нарече „мои сънародници“.
Водещ: Ето тук е важният въпрос. Той казва, че иска защита на правата на етническите турци в Гърция и това е приоритет за Анкара. Защитата на правата на етническите турци в България, стои въпросът също така?
Пламен Павлов: Значи, първо, етнически турци е един термин, който според мен, е абсолютно контрапродуктивен. Турците в България, българските мюсюлмани, те са или българи, или да речем български турци и е въпрос на самоопределение на всеки един от тях като какъв се чувства. Но дори и в Турция тези тъй наречени изселници продължават да имат някаква до голяма степен българска етнокултурна характеристика. И това може да бъде само мост между двете държави, колкото и клиширано да звучи, а не да бъде точно обратното. Но нека се обърнем към Западна Тракия. Тази територия по Букурещкия мирен договор трябваше да бъде в България. И се е предвиждало още в системата на Версайските съглашения, те са ужасно несправедливи към България, разбира се, те са несправедливи в някакъв смисъл и към Турция, но те най-вече засягат наследството на Османската империя. А самият Кемал паша Ататюрк, на практика декларира отказ от османските претенции великодържавни, имперски, мегаломански на Турция. Но да се върнем към тези негови сънародници. Нека да припомня, че една значителна част от мюсюлманите в Западна Тракия са българи, а не са турци. А и тези, които имат турско самосъзнание, в голямата си част, най-вероятно са с българска кръв, така да се каже. А ние също сме до голяма степен за критика, тъй като в Гърция, тези хора, мюсюлманите, включително и българите мюсюлмани или тъй наречените помаци, те са същите хора като тези от северната страна в българска територия, да речем в Кърджалийско, в Смолянско – те какви права имат? Те учат в училище „тюркче“, учат турски език, а не учат роден език. Там се създаде преди 20 г. помашка граматика, „Гласът на помаците“ има едно радио. Т.е. виждаме, че самата Гърция е доста непоследователна, а тук в крайна сметка ние имаме ли културен център в Комотини, Гюмюрджина, както е старото име на града? Нямаме. А Турция иска някакви изключителни права върху население, което в една съществена част не може да бъде наречено турско.
Водещ: Казахте, че правителството трябва да реагира. Как да формулира своята реакция?
Пламен Павлов: Трябва да има, аз си спомням, че това, значи не за първи път Турция поставя, лично президентът Ердоган поставя въпроса за ревизия на Лозанския мирен договор. Тогава правителството в оставка с външен министър Даниел Митов реагира, като каза, че това е недопустимо. Имаше нота, доколкото си спомням от наша страна. Виждаме, че президентът Ердоган продължава последователно да провокира напрежение тук в тристранните отношения на практика гръцко-турско-български. И в това отношение ние трябва по някакъв начин да изразим свето неудовлетворение от това, което се предлага, без дори да бъде консултирана България по никакъв начин. Много правилно отбелязахте, че Лозанският мир третира и границата с България. Реално погледнато следващата заявка на президента Ердоган вероятно ще бъде пък за България. И той всъщност е правил подобни намеци и не само той. Така че в това отношение аз съм за, както и всички ние сме за едни приятелски, добросъседски, мирни отношения с Турция, но това трябва да бъде на принципна основа, а не да бъде в интерес само на турската държава или поне на визията за турски интереси, каквато изповядва Ердоган.
Водещ: Проф. Павлов, на фона на това, което се случва, как ще успеем да убедим европейските структури, че Балканите не носят проблеми, а просперитет и че те са едно?
Пламен Павлов: Европейските структури трябва сами постепенно да осъзнаят тази реалност. И до днес в Западна Европа, като стане дума за Европа нас някак си автоматично ни изключват. Понякога виждаме как независимо от различните причини, отношението да речем към Вишеградската четворка и към Балтийските страни, просто не може да има Европа на две, на три скорости и подобни проекции, които в крайна сметка поставят под въпрос въобще самия смисъл на ЕС. Освен това, както отбелязахте и вие, изявленията на президента Реджеб Ердоган на практика засягат и интересите на ЕС като една голяма структура. В крайна сметка границите между Гърция и България с Турция са европейските граници. Това е всъщност в някакъв не толкова изненадващ синхрон с руската политика към Балканите и съответно към Турция. Така че в това отношение малко напомнят нещата именно периода преди Лозанската конференция, когато Съветска Русия всъщност в най-голяма степен подкрепяше Кемалистката революция и действията на Турция спрямо Гърция, спрямо въобще статуквото със Севърския мирен договор.
Водещ: Какво е политическото послание от срещата днес в София, защото политическото е по-силно от икономическото?
Пламен Павлов: Те неизменно трябва да вървят ръка за ръка, тъй най-добрата политика се прави с икономически изгодни отношения за всички участници в един такъв многостранен диалог, ако мога така да се изразя. Посланието нали, че България, когато и то съвсем близо, има по-малко от месец до нашето Председателство на ЕС, наистина трябва да трасира пътя към Западните Балкани, но в никакъв случай не бива да изпускаме от погледа си и това, което днес ни припомни президентът Ердоган с провокационното си за съжаление поведение в Гърция и то на едно посещение, което е уникално само по себе си, което не се е случвало от близо 70 г., и което би трябвало да сложи някаква нова крачка в гръцко-турските отношения. Но тук не бива да забравяме и други аспекти на това, което обсъждаме. Ние наистина трябва да имаме принципна политика, в това отношение заиграването с турската страна, според мен, до известна степен е рисковано. Освен това не бива да забравяме, че Турция, като че ли сама се е нагърбила или в някакво съглашение, което ние няма как да знаем, да прокарва и някои руски визии за Балканите. Освен това да се казва, че мюсюлманите, които той нарече „сънародници“, т.е. турци, а става дума всъщност една голяма част от хората са българи по кръв и по произход, те нямали права. Как да нямат, като там има и джамии? Те съвсем спокойно си изповядват религията, тъй че подобно използване на религията като оръжие в дипломацията е крайно нежелателно. Когато упреква президента Тръмп господин Ердоган, че минава червени линии, в случая какви линии минава Турция можем да се запитаме. И може би не е лошо да попитате депутатите от ДПС, които се изказаха много, едва ли не като върли защитници на Ньойския договор, на най-голямата несправедливост в новата ни история, как ще оценят пък това, което казва турският президент за Лозанския договор? Би се получило интересно противоречие.
Водещ: Свидетели ли бяхме днес на политически карамбол?
Пламен Павлов: В някакъв смисъл, да, но ние трябва да бъдем внимателни, особено нашата дипломация, нашите политици. Защото виждаме, че стъпките на президента Ердоган на пръв поглед изглеждат малко хаотични, емоционално обагрени, но те следват една определена логика. И в това отношение ние не бива в никакъв случай да отстъпваме, че Турция има някакви права върху мюсюлманите в България, било то български турци или българи мюсюлмани, или каквито и да са други. Подобни претенции просто не могат да съществуват в съвременния свят. Те са едно грубо посегателство в двустранните отношения и са намеса във вътрешните работи.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---