Ангел Найденов, директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, бивш министър на отбраната, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Навременен ли беше състоялият се при президента Консултативен съвет по национална сигурност с темата за ролята на България в развитието на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз в контекста на българското председателство? Задавам този сложно звучащ въпрос на Ангел Найденов, директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, бивш министър на отбраната. Навременен ли беше състоялият се при президента Консултативния съвет с тази тема?
Ангел Найденов: Според мен, да. Всъщност моето определени за консултативния съвет, проведен днес, е, че той беше обоснован, навременен и съдържателен от гледна точка на решенията.
Водещ: След този съвет има ли яснота за ролята на България в процесите на Европейския съюз в сферата на отбраната и сигурността? Ролята на България в процесите на отбраната на Европейския съюз.
Ангел Найденов: Ролята е очертана в конкретните решения, които взе консултативният съвет и те са първо в посока на ролята на България като председател на Съвета на Европейския съюз. Второ – по отношение на националните ни ангажименти. И трето – по отношение на европейската ни перспектива и сигурността на страните от Балканския регион. Нека си даваме сметка, че когато говорим за навременност на проведения консултативен съвет, то следва да гледаме няколко стъпки преди това, които бяха осъществени в посоката на високата степен на интеграция на държавите-членки на Европейския съюз в областта на отбраната и на сигурността. Нека да припомним, че така нареченото постоянно структурирано сътрудничество, което е всъщност най-голямата крачка, осъществена при реализацията на Общата политика за сигурност и отбрана в Европейския съюз, беше подписан на 13 ноември и един месец по-късно той беше утвърден и влезе в сила от правителствените и държавните ръководители на страните членки. Защо е толкова важно да се очертае постоянно структурираното сътрудничество? Например, това е правната рамка, която очертава и обвързващите ангажименти, която подлежи на преглед от страна на различните структури, които се създават в процеса на по-високата степен на интеграция. Всъщност в тази посока трябва да бъдат търсени съответно ангажиментите на България като председател на Съвета на Европейския съюз. Предложения, които да изпълнят със съдържание развитието на постоянно структурираното сътрудничество, предложения, които да активизират диалога по отношение на бъдещето на Общата политика за сигурност и отбрана. Нека да отворя една скоба и да кажа, че тук бяха очертани три сценария в документ за размисъл, който беше публикуван от Европейската комисия. И разбира се, не на последно място – това е създаването на различните регламенти и съответно реализацията на различните проекти, в това число многостранни, които са очертани в постоянно структурираното сътрудничество. Това са проекти, които засяга, както Европейския отбранителен фонд, така и съответно ангажиментите на всяка една страна, участваща в този процес към Европейската отбранителна агенция.
Водещ: Как България ще участва в постоянното структурирано сътрудничество?
Ангел Найденов: Българското правителство преди няколко дни – всъщност на 4 януари – одобри три много важни документа, които при всички случаи са били част от днешните обсъждания. Това е първо- Националният план за увеличаване на разходите до 2 % от брутния вътрешен продукт в период до 2024 година. Второ – това е един документ, който съдържа обвързващите ангажименти, които всяка една страна, участваща в постоянно структурираното сътрудничество представя при присъединяването си към това сътрудничество. В частност България е представила един набор около 20 конкретни ангажимента в пет раздела. Третият документ беше свързан с участие в инвестициите и споделяне на отговорностите в рамките на участието ни в НАТО. Всъщност и това са съответно документите, които очертават и част от нашите ангажименти в национален план. Предложението за разработване на Програма за развитието на отбранителните способности до 2030 година при всички случаи стъпва на тези три основни компонента. Въпросът е как точно ще се реализират конкретните ангажименти, особено тези, които са свързани с реализацията в бъдеще в периода 2024-2030 година.
Водещ: Пътната карта за тази нова Програма за развитието на отбранителните способности трябва да бъде изготвена до 15 март. Какво, според вас, трябва да включва?
Ангел Найденов: Тя при всички случаи трябва да даде ясното първо по отношение на не само хоризонта 20130 година, на проекти, които са свързани с развитието на отбранителните способности. На първо място са така наречените „големи модернизационни проекти“. В националния план, който е свързан с реализацията на увеличението на разходите до 2 %, е записано, че България ще задели 2 милиарда и 600 милиона лева, като това са средствата, които са предвидени за реализация на големите модернизационни проекти. Около 800 милиона, всъщност 820 милиона (тук няма промяна в сумата) е стойността на проекта за придобиване на новия тип на патрулните кораби. Промяната на сумата за придобиване на новия тип боен самолет – 1 милиард и 100 милиона – и съответно по 100 милиона до 2024 годна за реализация на проекта за новите бронирани машини за сухопътните войски. Освен тях обаче се предвижда увеличаване на средствата за капиталови разходи, които също би следвало да влязат като основа за реализация на проектите за модернизация и превъоръжаване от 55 милиона на 360. Затова казва е изключително амбициозно. Кое е онова, което смущава? Смущаващото е, че в този План за увеличаване на разходите имаме едно сравнително постоянно число на бюджета в ежегодната прогноза от около милиард и 200 милион и всичко, което е над този милиард до два милиарда и 800 милиона – обърнете внимание, колкото ни трябвало да бъде сумата, за да отговаря на 2 % от брутния вътрешен продукт през 2024 година – са суми над прогнозните, без да е ясно откъде идват тези средства, какъв е източникът на тези средства. Очевидно, че става дума за държавния бюджет. Въпросът е как те се осигуряват от държавния бюджет. Така че това е първата голяма въпросителна. И втората голяма въпросителна, разбира се, фактът, че се отлага в бъдещето реализацията на тези проекти, прехвърля се отговорността на следващото правителство, в периода след 2021 година и естествено тук винаги има опасения от гледна точка на степента на реализация. Така че развитието на отбранителните способности – какви са тези отбранителни способности? Чрез какви оръжейни платформи и в какви срокове, с какво финансиране бис следвало да бъде част от тази програма?
Водещ: Съществува ли анализ на изпълнението на досегашните военни планове, господин Найденов? Питам ви, защото каква е гаранцията, че и тези сега ще се изпълнят? Решенията за ускоряване на модернизацията на армията от последното заседание на Консултативния съвет по темата през май месец миналата година, вие със сигурност си спомняте, останаха неизпълнени.
Ангел Найденов: Иска ми се да вярвам, че има такъв анализ или такива анализи поне в рамките на Министерството на отбраната. Трудно ми е да кажа дали има анализ на изпълнението, но ако съдим по темповете, с които се реализират решенията от консултативния съвет, за който вие споменахте – края на месец май 2017 година – имаме основания да изпитваме притеснения, да бъдем скептични по отношение на реализацията на тези решения, които се вземат на Консултативния съвет. Затова казах, че тези решения очертават перспектива, дават някаква надежда. Друг е въпросът как и кога се реализират като конкретно съдържание.
Водещ: Но ако тези решения се прехвърлят за следващ кабинет, досещаме се, че ще претърпят редакция.
Ангел Найденов: Не само, че се прехвърлят за следващия кабинет, но аз за пореден път казвам, че имаме основание да се съмняваме в реализма на Националния план за увеличаване на разходите и от гледна точка на факта, че той е приет само от Министерски съвет.
Водещ: А парламентът кога ще го приеме?
Ангел Найденов: За да имаме по-голяма увереност, според мен, това трябва да бъде програма, която се приема от парламента и то, обърнете внимание – с консенсус. Не просто с висока степен на съгласие. А консенсус между всички основни политически формации, участващи в парламента, което ще бъде и гаранция за тяхната ангажираност, независимо от това кой ще бъде в управлението на страната. Програма, която да бъде с ясен източник на финансиране, с конкретни цели. И тези цели са, разбира се – необходимите ни отбранителни способности.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---