Красимир Узунов, президент на Радио и Агенция „Фокус“, в интервю за празничната програма на Радио „Фокус“ „За честта и славата на България“.

Водещ: В Деня на българската бойна слава, празникът на българската памет, не можем да не зададем въпроса за опазване и предаване на традициите от българската военна история. Наш гост е президентът на Радио и Агенция „Фокус“ Красимир Узунов. Добър ден и честит празник.
Красимир Узунов: Добър ден. Честит празник.
Водещ: Трябва ли 6 май да бъде панихида за загиналите и молебен за живите, господин Узунов?
Красимир Узунов: Сложно е да се прецени така, защото той събира два празника. Освен традиционното Гергьовден, който е имен ден на всички, които носят името Георги, става въпрос за нещо съвсем различно, защото, първо, това е бил Ден на храбростта или празник на всички Кавалери на Ордена за храброст от всички войни – от Сръбско-Българската, двете Балкански войни, Първата световна война. Т.е. този празник си е бил на определена категория хора, които са свързани с храброст, хора които са водили своите подчинени, своите другари в атака и са се покрили със слава. По стечение на обстоятелствата след подписването на Ньойския договор на 27 ноември, което е допълнително унижение на България, тъй като до тогава това е бил празникът на победите на Българската армия, за последно се е празнувал до 1919 г., подписването на договора, тогава се отива на един общ празник, който се казва Ден на Българската армия – Ден на храбростта и Празник на Българската армия. Това е преклонение пред паметта на тези, които са живели преди нас, тези които са служили преди нас и са знаели да умират в името на България. И заедно с това, това е време, в което ние трябва да се обърнем към съвремието и към бъдещето, защото очевидно е, че без армия няма България.
Водещ: Кои от традициите в историята на Българската армия са запазени, кои трябва да пазим, кои да възстановим?
Красимир Узунов: Значи няма традиция в Българската армия, която да бъде изхвърлена или традиция, от която ние да се отказваме. Традициите на Българската армия винаги и във всичко са били подчинени на едно нещо – на приемственост. Т.е. не е случайно пришивката на едно старо знаме, което се дава на ново знаме, за да вземе силата. Т.е. когато през 1937 г. се сменят знамената на онези прословути маневри в Попово на 3 октомври 1937 г., на всяко знаме има пришивка, което трябва да вземе силата на знамената от тези, които са били от предишните борби. Т.е. тогава ние сменяме знамената от 1881 г., така наречената Батенбергова емисия, с новите знамена, които са от Борисовия период. Тези знамена, тези символи трябва да бъдат валидни за всички. Без разлика от даденото управление на държавата, който го практикува в момента или преди това да е бил или този, който ще дойде след това. Армията се нуждае от традиция, от символика, нещо което да насажда любов към нея, отношение към нея в обществото, което, за съжаление, през последните години най-малкото липсва.
Водещ: Преди 9 септември на 6 май и на военните паради се е откроявала връзката между армия, народ, държава и Църква. Днес какво виждаме?
Красимир Узунов: Днес виждаме опит да се възстанови това нещо. Ние за първи път се опитахме да празнуваме 6 май 1990 г. по една инициатива на тогавашната офицерска организация Легия „Раковски“. Обидно беше да празнуваме погром на едно въстание, защото празникът на Българската народна армия беше на 23-ти септември. Нямаше как погромът на Септемврийското въстание на 23 септември да бъде празник на армията. Празникът на армията трябва да бъде достатъчно говорящ, празникът на армията трябва да бъде достатъчно символичен, празникът на армията трябва да вдъхва доверие, увереност за това единство войска-държава-народ-църква. Много дълго беше политиката в тези празници. Много дълго време се опитваха дори и след избухването на демокрацията да се използват чисто политически поводи, да се налага покриването на тези празници с някаква, макар и временна идеология. Докато в момента, това, което виждаме, е опит да се даде път на професионализма, независимо кой е министър или кой е върховен главнокомандващ. Отношението към армията трябва да се формира обаче с години. Това не става от днес за утре и не става с еднократно действие. Т.е., ако днес примерно участва македонска почетна рота в строя на Българката армия, ние не трябва да го приемаме като събитие. Ние трябва да се върнем назад към историята и ще видим, че прадядовците на тези македонски войници и офицери сигурно също са марширували в нашата армия.
Водещ: Поправете ме, ако греша, но през последните години се наблюдава сякаш намаляване на тържествата в различните градове на страната? Като че ли всичко е концентрирано в големия парад в столицата? Празнуват и няколко големи града, чиито кметове имат почит към военните традиции. Така ли е и защо?
Красимир Узунов: Това са индивидуални особености. За съжаление е вярно всичко това. Намалява се териториалното разпределение на армията върху територията на страната, много гарнизони, говорим в бивше време, в минало време, значи един Свищов, който е майка на 33-и Свищовски полк, там няма никой. Едно Русе, където освен че имахме Школа за фелдшери, преди това е имало 2 полка – 5-ти Дунавски и 2-ри Искърски – същата работа. Във Видин отдавна няма войска, където е домът на 3-ти Бдински полк, а не само и него, там е 51-рви, 52-ри полк – все славни полкове от Първата световна война. Белоградчик, където е бил 15-и Ломски полк – също. Т.е. за нас, първо, трябва да започнем и да четем по малко, да знаем за какво става дума, за да можем да просвещаваме първо местната власт, която малко от малко трябва да даде този празник и да го върне на съгражданите си, защото те го заслужват. Нямаме памет, това е причината.
Водещ: Накъде трябва да се насочи държавническото мислене за развитието на Българската армия?
Красимир Узунов: Българската армия трябва да се изгражда, да бъде боеспособна. Аз съм далеч от мисълта за европейска армия, тъй като нямаме европейски обединени въоръжени сили, които да могат да ни дадат подход, да могат да ни създадат отношения и да разпределят тежестите кой носи отговорност, кой не носи отговорност. И да се разпределя кой ще има флот, кой ще има бронетанкова техника. България трябва да се развива така, че да може да защити териториалната цялост на страната и да не правим констатации, че можем само епизодично или по-отделно, или частично да изпълняваме възложените задачи, както е в момента. Армията се нуждае от развитие. Армията не се нуждае от компромиси. Със сигурност няма как да си построим лодки, които да са конкурентоспособни на тези, които предлагат старите морски държави. Със сигурност трябва да купуваме готова техника, която веднага да влезе в експлоатация и със сигурност не трябва да правим компромис с националната си боеспособност, с националната ангажираност за съдбините на България.
Водещ: С какво паметта за военната ни история би могла да помогне и на развитието на армията ни днес, на самочувствието й?
Красимир Узунов: Като възпитание преди всичко, за да може да се възпитава отношение към тази армия и тази армия да стане желано място за работа, желано място за служба, защото първо трябва да мотивираме хората да служат, а след това да можем да се занимаваме с всичко останало. Значи, ние първо трябва да се занимаваме с изграждане на отношение към тази армия, за да можем да събираме и да решаваме проблема с некомплекта.
Водещ: Коя е поуката, която трябва да извлечем от богатата ни военна история и която има място и в наши дни?
Красимир Узунов: Само едно изречение – България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати, както казва Дрангов. Ако се върнем към Дървингов, трябва да кажем едно изречение – „Вън от Отечеството няма морал“.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---