Проф. Младен Григоров, председател на фондация „Паметници на българската слава“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 година край река Ахелой между българските войски, водени от цар Симеон Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фок, главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е срeд най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабски хронист в него взимат участие около 122 хиляди души. За тази голяма битка, завършила със съответната голяма победа за българите, ще разговаряме с проф. Младен Григоров, друг от нашите събеседници в днешното предаване „За честта и славата на България“, добър ден проф. Григоров.
Младен Григоров: Добър ден!
Водещ: И така, нека се върнем далеч назад във времето към тази велика битка. Какви са предпоставките за битката при Ахелой?
Младен Григоров: Ами предпоставката е една. Византия просто иска да ликвидира България. По-рано това се случва с хан Крум в битката при Върбишкия проход, слава богу, спечелена от българската държава. И следващото голямо сражение, чиято цел е ликвидиране на българската държава, е битката при река Ахелой. А битките на империята са именно в този смисъл.
Водещ: Споменах преди малко за една приблизителна бройка от около 122 хиляди души, които участват в боя, според арабски хронист. Това ли е точната бройка? Има ли достатъчно сведения за числеността на двете армии?
Младен Григоров: До колкото знам това е точната бройка. И това е причината да не е едно от най-големите, а най-голямото сражение в Средновековието за цяла Европа. Тъй като в тогавашните сражения са участва по максимум 15 хиляди души. Нещо повече, в битката при река Ахелой разгромът на византийската армия е бил толкова сериозен, че от 62 хиляди византийски войници и офицери се спасяват едва около 2 хиляди. Това се потвърждава 40 години по-късно от един ромейски летописец, който минава по местата на битката и казва, че още седят купищата кости на безславно изкланата византийска войска. Много години след това жителите на сегашното село Ахелой, строейки къщите си, също намираха купища от коста в земята около двете страни на реката, където е станало най-голямото избиване на ромейски войници.
Водещ: Интересното е, че в боя с византийската армия е участвал и самият цар Симеон. Военачалникът трябва да стои на командващ хълм. Какво говори това за Симеон?
Младен Григоров: Той наистина е стоял на командващ хълм. Този хълм се намира успоредно на морето и се казва Самуилова могила и до ден днешен. Там сега има една винарна на този хълм и има знак, че там е стоял цар Симеон. От там погледът е великолепен към полето и към настъпващата византийска армия. Точно зад този хълм Симеон скрива конницата и това е решаващият момент за неговата победа. Знаете, че той е ученик на голямата Магнаурската школа, като цар Симеон е готвен за патриарх, не за цар. Знаете и събитията, заради които става цар. Но така или иначе, благодарение на голямото образование, което е получил, на практика той повтаря тактиката на Ханибал от битката при Кана с римляните. Тоест, оставя настъпващата византийска армия да притисне формално българската пехота към реката и към лекото възвишение след сегашното село Ахелой. Това въодушевява ромеите и той ги удря във фланг и в гръб чрез конницата, скрита зад ниските възвишения, на които никой не обръща внимание, но те отлично я скриват. Тази контраатака с конницата Симеон я повежда лично. И не само, че я повежда лично, но и убиват неговия кон, а според някои – два коня. Така че той спазва правилото, което е останало и до ден днешен – нашите офицери са излизали от окопите с командата – „след мен напред!“
Водещ: Можем да приемаме, че умелата тактика на Симеон се оказва решаваща за победата над византийците. Но можем ли да търсим грешки в тактиката на Лъв Фока, дали той не остава заблуден от една лесна обеда, след като взима превес в централната част на бойния строй, поне в началото на битката, преди да бъде изненадан, както споменахте, от скритите резерви на Симеон зад хълма Биберна и организираната контраатака?
Младен Григоров: Точно така. Но това е майсторството на цар Симеон. Лъв Фока просто това не го е предполагал. Фока си е голям пълководещ, няма какво да крием. Но явно Симеон го е надхитрил в най-хубавия смисъл на тази дума. Неслучайно Симеон е избрал тези ниски възвишения, те много малко се подават над равнината, никой не е очаквал, че там може да бъде скрита многобройна конницата. Както и формалното отстъпление на българската пехота което е дало ентусиазъм на ромеите да се скупчат буквално пред реката, притискайки нашите, но когато българите ги удрят встрани и в гръб, византийците попадат в клещи. И става избиване, в което византийците до голяма част се самоизбиват. Те попадат в блатистата вода и започват да се давят, да се мачкат един друг, тук не само мечът е играел роля. Явно една част обаче успяват да се измъкнат и да побегнат към сегашен Несебър, тогава Месемврия.
Водещ: Разклаща ли този неупсех в значителна степен управлението на императрицата, още повече ако се прибави и загубата на Византия от битката при Катасирти?
Младен Григоров: Да, разклаща много и авторитета, и самата власт на императрицата. Защото това си е истинска военна и политическа катастрофа. Това е огромна загуба в жива сила за онези времена, пък дори и за днешните. Да загубиш 60 хиляди души въобще не е малко.
Водещ: Продължителят на Теофан пише: „ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се едни други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало“. Но какво значи тази победа за България? Утвърждава ли се с тази победа страната като главен фактор в европейския югоизток?
Младен Григоров: Не само, че се утвърждава, но България добива имперски размери. Това е първият исторически момент, когато сме на три морета. Другият такъв исторически момент е при цар Иван Асен Втори след битката при Клокотница.
Водещ: През 2007 година официално се откри паметник в чест на победата на цар Симеон Велики при река Ахелой. Именно Вие сте инициатор за вдигането на този паметник. Разкажете ни повече за зараждането на този проект до неговата реализация.
Младен Григоров: То е малко смешна и странна история. Аз работех в Поморие през 70-те години на миналия век във военния санаториум. Тогава единственото нещо, което имаше край пътя беше буквално едно тенеке, на което пишеше „Ахелой, 917 година“ и един конник имаше нарисуван. Това беше. Тогава дойде на почивка покойният министър на външните работи Иван Башев. И аз се опитах да го убедя, че трябва да се направи паметник за това най-голямо сражение на Средновековието. Той беше много културен човек, знаеше, разбира се, за събитието. Но каза, че трябва да се вземе решение в Политбюро на БПК. И той отиде до София по някаква друга работа и на връщане ме извика и ми каза, че идеята ми е много хубава и идеята е възприета. Но проблемът е, че в момента се водят преговори с гърците за „12-те спогодби“, за да ни опростят репарациите от Втората световна война. Когато чух това, се засмях. Попитах защо изравнявате гърците с Византия. Това са съвсем различни неща, гърците са част от Византия. Една голяма част от византийските императори въобще не са гърци – те са сирийци, арменци, славяни и т.н. Това е многонационална империя, подобно на Османската империя, само че не на принципа на мюсюлманската, а на християнската вяра. Всеки християнин е можел да стане император. И това е факт. А това, че гърците си присвояват византийската история се случва, защото и ние им го позволяваме. Ние също сме част от огромната византийската култура, както до известна степен и руснаците и т.н. През 2007 година аз работех за една фармацевтична компания „Чайка Фарма“ и много лесно ги убедих, в основата на което стоеше изпълнителният директор проф. Тони Веков, да финансират проекта за паметника. Веднага проектът се пое по моя инициатива от скултура Валентин Танчев и покойния художник Румен Скорчев, мой добър приятел, като те направиха един много хубав паметник. Този паметник през миналото лято навърши 10 години от своето създаване. И както обикновено става у нас по време на тържествата, на които присъства и президентът, нямаше нито дума за това кой е направил паметника, защо го е направил и т.н. Но най-важното, че този паметник съществува.
Водещ: Това ли е начинът за съхранение на народната памет? Защото паметници имаме, паметници продължават да се вдигат, но ми се струва, че някъде другаде е прекъсната връзката между съвременния българин и неговата история.
Младен Григоров: За съжаление, дано не съм прав, според има тотално настъпление на соросоидите по всички линии. Има опит да се забули, да се заличи или най-малкото да се омаловажи паметта. Те много добре знаят какво значи памет, Пушкин го е казал: Първата и най-голяма крачка към безнравствеността, това е загубата на памет. А много преди Пушкин подобно нещо е казал и Овидий: помни и надграждай. За щастие има хора и които работят за запазване на паметта, но това, което най-много ме тревожи е, че началото започва от училищата. И ако гледате предавания като „Стани богат“, например, вие онемявате понякога от неграмотността на млади хора по отношение именно на българската памет. И това, според мен, въобще не е случайно и се прави съзнателно.
Запрян ЗАПРЯНОВ

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---