Ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: С председателя на парламентарната комисия по отбрана ген. Константин Попов ще разговаряме за приетия от народните представители доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г. Как оценявате доклада?
Константин Попов: Докладът съдържа три основни компонента: фактологическа част, изводи и направления за бъдещата работа, която отива в трите направления и Щаба на отбраната, както и командирите, работили по доклада. В Министерство на отбраната са се справили достатъчно добре, в доклада има много фактически материал, много информация. Изводите са правилни. Разбира се направленията са общо-взето на правилната посока. Общо-взето казвам, защото наистина някой може да има някои допълнения, но това са несъществени. Според мен това, което е свършено като анализ и дадено като направление за това, какво трябва да се работи, какво трябва да се постигне, са достатъчно добре описани, обхваната е кризата за личния състав, модернизацията и разбира се подготовката, способностите на българската армия, които наистина са приоритет на Министерство на отбраната.
Водещ: Има ли основания да се смята, че докладът е нереалистичен и заблуждаващ, както твърдят от БСП?
Константин Попов: Това беше удивително да се твърди. В залата беше началникът на отбраната, който нееднократно в Комисия по отбрана на заседание изложи своите аргументи. Там беше и министърът на отбраната. Аз не мога да разбера как може в зала, когато ги гледаш тези хора в очите и да им кажеш, че те заблуждават. Те използват изключително силни думи от опозицията. Аз разбирам опозиционност, но да кажеш на тези хора, че те лъжат, извинявам се за грубия израз, ми се струва леко прекалено. Това не е държавническо отношение към една институция, каквато може да бъде българската армия.
Водещ: Каква картина за българската армия рисува този доклад за миналата година? Допускам, че тя е валидна и сега?
Константин Попов: Не. Надали е точно същото, защото много от нещата бяха свършени през тази година. Самият факт, че тази година ние приехме актуализирани проекти с инвестиционни разходи за ВВС, за Военноморските сили, нов проект за инвестиционен разход за Сухопътни войски – нима това е малко? Нима това е малко, че се назначават допълнително военнослужещи? Нима е малко, че се дават допълнително средства за образование, финансиране на висшите военни учебни заведения, за ремонти. Това съвсем не е малко. Така че, хубавото е, че българската армия се променя към добре. Това достатъчно ли е? Абсолютно категорично не. Има много дълъг път да се извърви. Има много усилия да се положат. Но важното е да имаш добро отношение, да гледаш на българската армия като нещо, в което трябва да вярваш, и в което трябва да инвестираш. Никой не иска да си влага парите в една фалирала банка, нали. Извинявам се за неприятното сравнение, българската армия дори не е банка. Българската армия е национална гордост. Българската армия е нещо, на което трябва да разчитаме в критични моменти. Така че нека да имаме добро отношение. Нека да търсим позитивното и нека да търсим градивното. Иначе по какъв начин ще градим българската армия?
Водещ: Как изглежда, обаче, българската армия днес? Ако трябва да разкажете с няколко изречения, как ще я представите?
Константин Попов: Българската армия има своите сериозни проблеми. Тези проблеми в никакъв случай не се крият. Има проблеми с личния състав, има проблеми с поддръжка на техниката. Има проблеми с недостиг на финансови средства. Мога да разказвам дълго време. Пилотите нямат достатъчно летателни часове. Всъщност имат доста малко. Те са наистина на критичния минимум като нальот. И ние всъщност трябва да им дадем уважение на тези хора, които работят в тежки условия. Но да говорим че тези условия сега са се създали, е абсурдно. Аз много добре си спомням началото на 90-те години, когато нальотът рязко падна. Разделихме се на летящи и нелетящи. Имаше цели бази, които не летяха поради липса на гориво, поради липса на авиационна техника. МиГ 29 не летеше в продължение на много време, да не уточнявам. Така че българската армия наистина през последните 28 г. преживя много трудни моменти. И тези моменти не са отминали. Но това означава ли, че ние трябва да бъдем абсолютно негативни и да говорим, че българската армия, българският войник, офицер, сержант не могат да изпълняват конституционните си задължения. Това е абсурдно твърдение.
Водещ: Проблемите наистина не са нови, но къде са ресурсите, от които да тръгне и продължи решаването им?
Константин Попов: Ресурсите, очевидно е, че са важни. Очевидно е, че са важни и вие сте свидетели, че имаше дълбок дебат и в КСНС, и в парламента, колко ресурси, приемане на план за увеличение на бюджета за отбрана до 2%, колко трябва да бъде темпът за това увеличение през годините и т.н. Ресурсите са важни. Категорично, безусловно. Но важно е и отношението към българската армия. Важно е да кажеш на един военнослужещ: „благодаря ти, за службата“. Важно е да поддържаш бойния му дух. Каквато и техника, каквито и ресурси да се осигурят за българската армия, ако българският военнослужещ е унижен, ако няма висок боен дух, как можеш да разчиташ на него?
Водещ: Важно е да се показва на този български воин, че има отношение към него, че има кой да му помогне, да го подкрепи, че някой мисли за него.
Константин Попов: Точно така. И това отношение трябва да е положително. И ние трябва да го гарантираме това отношение и с ресурси, но и с необходимото уважение. А не да бъдем негативни. Не, извинявам се за грубия израз, да оплюваме и българката армия, и да изпадаме в нихилизъм, да казваме – ние нищо не можем. Така армия не се строи.
Водещ: Какви са насоките за съсредоточаване на усилията за подобряване на ситуацията? Накъде ще продължавате?
Константин Попов: Аз очертах основните направления. Те са изписани в доклада по състоянието на армията. Много тежки стъпки се предприемат в модернизацията за закупуване на нова техника. Новата техника, разбира се, е нещо изключително важно, но новата техника изисква и хора, които са достатъчно добре мотивирани. Достатъчно добре желаещи. И новата техника върши и това включително. Хората, когато експлоатират една нова бойна техника с нови възможности, те наистина работят с удоволствие, те работят със сърце. Това е и може би по-важното – на хората в българската армия наистина да им се увеличават възнагражденията. Да, 9 месеца, след като новото правителство встъпи във власт, заплатите се увеличиха с 10%. Това достатъчно ли е? Не, не е достатъчно. Ще трябва ли да се увеличат? Да, ще трябва. Дали ще трябва и в друга социална посока да се погледне – като жилища, като условия на труд? Разбира се, че трябва да се погледне, ще трябва да се работи в тази посока. И разбира се, че трябва да се приоритизират тези неща. Но това, което е важно, е, наистина да се погледне на темата за отбрана като нещо цяло. Не само Министерство на отбраната е отговорно за отбраната на тази държава. Всъщност в Конституцията това, което пише, е, че отбраната на България е задължение на всеки един от нас. На всеки един гражданин. И това изисква много усилия от много други институции. И затова правителството прие решение да се направи цялостен преглед на състоянието на системата за сигурност и отбраната, за да се види какви други ведомства и по какъв начин те имат отношение към състоянието на отбраната, как трябва да се работи. И това е важно, защото очевидно е, че отбраната вече е приоритет. Което е добрата новина.
Водещ: Ген. Попов, като казвате, че трябва да се промени и отношението на обществото към българската армия, в тази посока как ще се работи?
Константин Попов: Това, като че ли е най-трудният процес. Тук не става въпрос единствено и само за вдигане на лозунги и за някаква изкуствена загриженост, а пък всъщност – никаква работа. Това трябва да бъде осъзнато, че тези момчета и момичета, които носят униформи, те не са там, за да станат милионери. Те са там, за да работят за държавата. А държавата е всеки един от нас. Те работят всъщност за всеки един от нас. Този, който в момента пие кафенце в кафето, този който е на работна смяна, този който е на морето, за всеки един от нас. Тези хора имат идеал, имат ценностна система и това ги крепи, и това ги държи, и ние трябва да ги окуражаваме. Разбира се, че това не може да стане с магическа пръчка, изисква време, изисква и разбира се упорита работа.
Водещ: Затруднени ли са въоръжените сили с изпълнението на мисиите си, на целите си, на всекидневието си, ако щете?
Константин Попов: Очевидно това е факт, и това не може да го дискутираме. Това е обявено преди доста време, още като бях началник на отбраната имаше доклади, които се разглеждаха в Комисията по отбрана и т.н. Това никой не го оспорва. Затруднени са и точно затова дължим уважението на тези момчета и момичета, наистина за това, което правят в момента. И не само уважение, но им дължим и разбира се и материално да ги осигурим, и да им осигурим условия на работа, и наистина да се чувстват силни, когато те защитават една силна кауза, каквато е България.
Водещ: И да се помогне на тези, които искат да повишат квалификацията си, защото една модерна армия изисква и висококвалифицирани воини.
Константин Попов: Това е очевидно. Според мен, когато говорим за модернизация, ние някак си разбираме някакви платформи, някакви самолети, някакви кораби.
Водещ: Някой трябва да работи с тях.
Константин Попов: Модернизацията изисква хора с ново отношение, хора, които да са пламенни защитници, искащи да могат и да успяват. Това е.
Водещ: И да са грамотни, високообразовани. Това е много важно.
Константин Попов: Очевидно.
Водещ: Ген. Попов, парламентът прие в четвъртък и проекта за модернизация на Военноморските сили. Това е още една стъпка напред. Какво носи тази модернизация?
Константин Попов: Този проект е финалната стъпка в първата фаза. Тъй като проектите и със Сухопътни войски, и с Военновъздушните сили минаха, но щеше да бъде изключително незавършена работа, ако парламентът не беше обърнал внимание и не беше се отнесъл и към модернизацията и на третия вид въоръжени сили. Защото всъщност, извинявайте, аз все още се възприемам като военен, ние оперираме в съвместно пространство. Ние разчитаме един на друг. И Сухопътни войски, и ВВС, и Военноморски сили, ние един без друг просто не можем. И тази първа стъпка, тези три сериозни проекта, които бяха с най-висок приоритет, минаха през тази година и няма как да не кажа, че българската армия в това нещо успя. И успя да убеди и обществото, и политиците, че е необходимо това да се свърши. И да, разбира се, това са сериозни разходи за бюджета, но в края на краищата, българското общество осъзна, прие, че армията трябва да бъде модерна. Защото без армия, няма България.
Водещ: Ген. Попов, каква е гаранцията, че зад толкова очакваната модернизация няма да се прокрадне така познатата ни корупция и корупционни практики и те да станат лъжичката катран в кацата с мед?
Константин Попов: Аз слушах и министърът на отбраната в зала, слушах и колегите от опозицията. Те подхвърлиха такава тема. Разбира се, че трябва да има съмнение, че трябва да има контрол. Но в такъв момент да се поставя въпрос още преди да започне процесът е недопустимо. Не може ти да залагаш такова условие за корупция, защото просто ти се иска да очерниш някакъв успех. Естествено, в нашата система има много органи, които следят за корупция, има си прокуратура, има си полиция, военна полиция, сума ти други структури. Но в този случай има и парламент, има и Комисия по отбрана. Покажете ми, в колко други случаи един такъв проект е разглеждан от парламента, одобряван от парламента и контролиран от парламента? Има много други сделки. Има много други неща, които се вършат в държавата. Но точно, когато става въпрос за национална сигурност, е включен дори и парламентът. И това е прекрасно, защото в парламента има опозиция. Да, всички ние ще следим да няма такова нещо. Има ли гаранция, че няма да има корупция? 100% гаранция надали някой може да даде. Но категорично, когато става въпрос за национална сигурност, според мен ще има доста сериозна обществена подкрепа, доста сериозни изисквания от народните представители, всякакви такива подводни камъни да се избегнат. Иначе ние си удряме върху националната сигурност.
Водещ: Удряме върху България, това е.
Константин Попов: Удряме върху България.
Водещ: Това не са какви да са сделки, макар че и другите, за които широко говорим и обсъждаме, и те не са малки. Но тук вече става дума за престижа на история на стотици години – историята на българската войска. В края на разговора, ген. Попов, да кажете: вие завършихте в четвъртък първата фаза от модернизацията на армията. В какъв период ще премине втората фаза, кога да очакваме нейния финал?
Константин Попов: Надали тук бих могъл да бъда толкова конкретен. Това е доста продължителен процес. Аз искрено се надявам, че когато се извърши този стратегически преглед в отбраната и сигурността, когато с приетата пътна карта за развитие на въоръжените сили до 2032 г., ние ще имаме определените етапи, ще ги разгледаме. Те надали ще са само два. Може би ще са повече. Но на мен ми се ще някак си да кажем, че след 10 г. ние ще имаме една добра армия. Една армия, която е съгласно нашите желания и нашите възможности. Армия, която наистина може да си върши работата. Тук не искам да обезкуражавам хората с такъв по-дълъг период от 10 г. Но цялостната модернизация е доста продължителен процес.
Цоня СЪБЧЕВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---