Експертът по антитероризъм Христо Смоленов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 17-ата годишнина от атентата от 11 септември 2001 г., развитието на терористичните техники на атентаторите и манипулацията на тероризма върху развитието на света.

Фокус:Г-н Смоленов, на 11 септември се навършват 17 години от атентата срещу кулите-близнаци в САЩ. Съществуват ли все още неразгадани мистерии около тези събития?
Христо Смоленов:Хубав въпрос, защото според мен най-голямата мистерия остава. За мен продължава да е загадка как се стигна до тази мегапровокация. Тя е нещо повече от провокация, тя е диверсия. Според мен е и опит за преврат. Колкото и странно и дръзко да звучи от устата на един аналитик, който наблюдава развитието на нещата от другия край на друг континент, смятам, че случилото се на 11 септември е доказателство за следното: Дълбоката държава в САЩ има проблеми със самата себе си. Тя страда от шизофренно раздвоение, защото е подложена на свирепа битка за контрол от страна на две мегалобита – демократичното и републиканското. Макар че границите на политическите партии се размиват. Не можем да говорим просто за политическа намеса в тази история. По-скоро, когато трябва да отговорим на въпроса кой владее дълбоката държава, отговорът ще ни отведе към още по-дълбока международна общност, транснационално тералоби, което си играе със съдбите на отделните държави и народите им, колкото и големи, и велики да са те.
Фокус:По какъв начин се променят техниките на атентаторите през тези 17 години и манипулира ли тероризмът развитието на света днес?
Христо Смоленов:Задавате въпрос, който започва с техниката, но свършва с голямата световна манипулация. Точно така е. Еволюират техниките на нанасяне на вреда, на удари, които са в чувствителни за съответните общества сфери. Болезнени са, защото засягат нищо неподозиращи и невинни хора. Целта на всички тези отделни атентати, които започват с големият взрив, с експлозията, с използването на компоненти от оръжия за масово поразяване и свършват с елементарното на пръв поглед внасяне на несигурност. Фактът, че всеки отделен гражданин на една страна като Германия или която и да е друга, може да стане жертва на атака с нож с или без викане на „Аллах Акбар“, говори за това, че светът е заплашен от гигантска несигурност. Точно това е средата, в която става възможно именно това, за което говорих - съюзът на дълбоката държава с международната организирана престъпност. Когато нещо се обърка и замирише на предстоящи разобличения, се организират на бърза ръка зрелищни удари за отвличане на вниманието. Точно такива бяха събитията от 11 септември. Тогава част от дълбоката държава влезе в сговор с международната организирана престъпност, резултат от което беше един безпрецедентен дотогава сценарий, каскада от терористични актове на територията на САЩ. Само диверсия ли беше това? Всъщност диверсия означава подривни действия за отвличане на вниманието. Според мен зад зрелищната диверсия се криеше нещо много повече. Опит за преврат срещу президента Буш. Опит за отнемането на властта от законно избрания тогава президент по повод на това, че се е случило нещо толкова чудовищно и той не е могъл да реагира. Той обаче излезе с форсаж от критичната ситуация, подписа така наречения патриотичен акт и с това започна една нова световна епоха – ерата на глобална война срещу тероризма.
Фокус:Почти две десетилетия по-късно взе ли си светът поуките от атентата от 11 септември?
Христо Смоленов:На света поуките трябва да му бъдат поднасяни от обективно мислещи и свободомислещи хора, които излизат извън канона на непрекъснато повтаряното от мас медиите „тук стана това..“, „взривиха кола – бомба“. Просто серията от такива жестоки случки не е основната цел на тероризма. Той сам по себе си не е един глобален заговор да се вредителства на дребно, както го представят много често медиите. Това е хранителната среда за нещо, което е в ход и точно за това светът отново трябва да бъде върнат към анализ на големите уроци от 11 септември. Студената война влезе в противоречие с глобалната война срещу терора. Едната прави другата ненужна.
Сценарият за Студена война беше подготвян от същата тази дълбока международна общност, за която тя беше благоприятна среда за развихряне на хипер капитала. Той е конгломерат от наркопари, средства от трафик на хора. Той е всичко друго, но не и производителен капитал. Той е спекулативна стихия, за която се изисква максимално висок риск и напрежение в междудържавните отношения. За да процъфтява този мегабизнес, отношенията между държавите трябва да се характеризират с такова напрежение, каквото имаше по време на Студената война. Така се стига до очевидната за всеки здравомислещ и свободомислещ човек ситуация. Тези, които подготвят новата Студена война, на практика закрилят тероризма. И обратното – глобалното противодействие срещу терора, изключва истерията на Студената война. Тази истерия е хранителна среда за много сегашни и минали политически перверзии. Например създаването и подкрепата на ИДИЛ, метастазите, на която още не са разчистени.
Фокус:Продължават ли европейските и световните сили за сигурност да ходят след събитията и има ли подобрения в системите за сигурност?
Христо Смоленов:Да започнем с това, което американските колеги съумяха да извлекат като тактико-оперативни уроци. В САЩ беше разгърната изключително голяма, безпрецедентна до този момент реформа в системите за сигурност. Там нещата са от технико-оперативна и тактическа гледна точка добре решени. Същото важи и за някои големи европейски страни, като например Русия. Не можем да кажем същото обаче за страните от ЕС. Те продължават да са на мушката на терористите и не се справят ефективно и мисля, че са в дълг пред своята общественост, гражданство, което очаква по-сериозни мерки за защита. Всъщност нещата не опират само до отделни страни. С нова острота възниква въпроса заплашва ли една подобна мегапровокация новото развитие на международната политика. Възможно ли е дълбоката държава да се опитва чрез дестабилизацията на някои, например на сегашния американски президент, да тласне страната и светът към една нова трагедия от рода на 11 септември. Лично аз смятам, че инстинктите за самосъхранение на тази велика нация, няма да го позволят. Не изключвам опити за мегадиверсия и машинации от либерално-троцкистки тип. Проектът за глобално извращаване на света напоследък забуксува. Това не означава, че кукловодите са мирясали, нито че дълбокото задкулисие е загубило хъс да дообърка този и без това побъркан свят. Чакат ни много опасни месеци и години. Това, което се случва като предупреждение, да кажем статията на Стив Банън от вчера, която говори за евентуално подобно развитие на нещата. Тя предупреждава, че това нещо може да се случи и показва заинтересованите това да се случи. Парадоксално е, че още през 1862 г. Джордж Макклеллан и някои генерали от армията, демократи по убеждение, се обявяват срещу Ейбрахам Линкълн. Обявяват го за неспособен да бъде върховен главнокомандващ. Някои неща се повтарят, защото са еднотипни икономическите интереси, които правят възможни политически действия. Боя се, че всеки опит за дестабилизация ще налее вода в мелницата на глобалния тероризъм и връщането към рефлексите от Студената война. Към тази истерия, която виждаме, че кълни и процъфтява на много места по света, всъщност е една услуга към тези, които наричаме глобални терористи. Светът още не е поумнял достатъчно, но съм убеден, че той няма време да се бави в това отношение. Всички ние, и журналисти, и аналитици, и хората, които въплъщават така наречената народна дипломация са длъжни не просто да вземат отношение, но да виждат голямата алтернатива. Тя е Студена война, която подкрепя тероризма или борба срещу глобалния тероризъм, отхвърляйки парадигмите, предубежденията и истерията на Студената война.
Фокус:С убийството на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не приключи тероризмът. Роди се ИДИЛ. С какво радикалните идеи привличат бъдещите терористи и как може да се предотврати припознавате на тази идея?
Христо Смоленов:Фигурата на Осама бин Ладен е толкова одиозна, толкова много неща се изписаха за нея, че човек би могъл да си каже, че главното е спестено. Той беше поставен във фокуса на голямото разобличение, като водач на тази радикална общност, която е направила възможен 11 септември. Това е факт. Че той беше търсен дълги години из дебрите на Тора Бора или по планините на Афганистан и то безуспешно, това също е факт. Че беше идентифициран в неговото специално построено жилище, недалече от Исламабад в Пакистан и че беше убит в специална акция на тюлените, също е факт. Нека да си поставим въпроса, когато това се случи доведе ли до край, до упадък международния тероризъм. Не, сякаш някой разчисти с властна ръка пътя пред една друга по-удобна за тогавашните съответни лидери и ръководители на дълбоката държава организация ИДИЛ. Просто хората, които някак си се бяха въодушевявали от образа на Осама бин Ладен се преориентираха в полза на ИДИЛ. Някой започна да създава своя собствена армия от терористи. Президентът Тръмп беше доста ясен в това отношение, когато посочи като идеолог или като създател на цялата тази нова вълна на тероризъм Хилъри Клинтън и нейния стратегически екип. Няма да влизам в спор доколко е прав и дали е така. Просто казвам, че това е едно обстоятелство, което не може да бъде забравено. Факт е, че с елиминирането на Осама бин Ладен просто тероризмът сложи друга униформа и започна да изпълнява други оперативни и стратегически задачи в друг регион на страна. Ако продължаваме да толерираме представянето на някои терористи като борци за свобода, а други просто при вербуването им за една или друга стратегическа нова цел, нищо добро не чака тази уморена от лицемерие международна общност и съответно народите, които продължават да бъдат водени за носа.
Фокус:Нищо в света не става без пари. Откъде се финансират терористичните групировки и това може ли да се счита за ахилесовата им пета?
Христо Смоленов:Не. Това не само, че не е ахилесова пета. Финансирането като че ли винаги намира своите пътища. Винаги се намират не просто дарители, филантропи, които финансират тероризма, но и такива, които чрез своята филантропска дейност по света, включително и у нас, перат парите от терористичния бизнес. Дали всички пари, дадени за филантропия, за одобрените от международната общност цели, са от чист произход? Или някои от тях са резултат от препирането на пари от наркобизнес, пари от трафик на хора – пари, които хранят и поддържат тероризма, като една непресъхваща система. Хипер капиталът, спекулативният капитал, за който говорех, е едно голямо зло, което много сили по тази земя, включително и агенции, натоварени със специални функции, гледат като свой ресурс, като своя сфера на действие. Като нещо, на което общо взето те не биха се посвенили да заложат. Наркопарите, парите от трафика на хора и то в многомилионен мащаб са нескончаем източник на финансиране на диверсии, включително за терористични организации. Тук нещата няма да свършат с победата над „Ислямска държава“ на териториално ниво, тук нещата са обвързани в една глобална мрежа, която е оплела континенти. Тя не може да бъде прерязана на едно място, защото за мрежите е характерно, че се възпроизвеждат и съумяват да коригират щетите. Боя се, че това, което ни се говори на обикновените, добронамерени хора за това как се води борбата срещу тероризма, е по-скоро дрънкане на оръжие и няма нищо общо с финансовото противодействие с капиталите на терора.
Мога да кажа на слушателите и читателите на „Фокус“, че ни предстоят трудни години и сме длъжни, разбирайки как стоят световните въпроси да не си размиваме вниманието в коментар на това какво става тук или там по света, да пазим нашата страна, нашите деца. Това е нашата свещена отговорност. Тук аз съм повече оптимист, отколкото в международен мащаб.
Деница КИТАНОВА

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---