Чавдар Червенков, бивш ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Две парламентарни комисии разгледаха на закрити заседания предложението на правителството за промяна на проекта за купуване на нови многоцелеви изтребител и мандат на кабинета за продължаване на преговорите със САЩ за купуване на самолет F-16V Block 70. Очаква се мандатът за преговорите и разрешението за увеличаването на сумата над предвидените 1.5 млрд. лв., без ДДС, да бъдат одобрени от парламента още тази седмица. Изборът на тип изтребители бе предопределен от направения преди 20 години от страната ни стратегически геополитически избор. Но начина, по който се избира от кого да се купят изтребителите, доведе до остра полемика с разделение на обществото. И води до анализа за качеството на осъществените през годините сделки с военна техника, за които бяха похарчени без съществен видим резултат милиони.
Логичен е въпросът: защо с България се провалят военните сделки? Задавам го на Чавдар Червенков, бивш ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи. Добър вечер, г-н генерал.
Чавдар Червенков: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.
Водещ: На какво се дължи неумението на управляващите да правят военни сделки?
Чавдар Червенков: Ще започна с няколко факта от по-далечната и от по-близката военна история. Сигурно някои слушатели си спомнят, че през 1998 г., преди 20 години, правителството на Иван Костов осигури на Министерството на отбраната солидна за времето сума от 60 милиона долара за изграждане на полева интегрирана комуникационна и информационна система, т.нар ПИКИС. Договорът, на стойност 58,2 милиона долара, беше сключен с фирмата „Маркони“, Италия. Договор, в който българската страна имаше само задължения, задължения да плаща редовно, и абсолютно никакви права. Ще отворя една скоба. Партньорите от „Маркони“ намериха тук едни аджамии, без никакъв опит, безскрупулно се възползваха от това и си направиха договор, който беше удобен за тях във всяко отношение. Опитите за контрол след време се приемаха за обида, а по-решителните действия доведоха до дългогодишни не особено приятни отношения на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев с прокуратурата. В резултат похарчени са тези пари, разбира се, ако някой се съмнява, системата ту я има, ту я няма. Това е първият случай, за който си спомням от по-далечното така да се каже минало. Най-тихо и без сътресения в този период мина сделката с „Даймлер Крайслер“ на министър Свинаров, повече известна като „сделката за мерцедесите“. И не сме много наясно какво и как се плати, какво получихме, но поне по тази сделка не се говори много.
Водещ: От теорията на конспирацията ли се водят тези сделки, генерал Червенков?
Чавдар Червенков: Ами така излиза. Ще ви дам пример. През 2005 г. министърът на отбраната по време на тройната коалиция Веселин Близнаков с благородната идея да се модернизират наличните тогава вертолети започна процедура за модернизация на общо 34 вертолета – Ми-24 и Ми-17 - щурмови вертолети и транспортни вертолети. Спечелена беше от израелска фирма „Елбит систъмс“. Общата сума на сделката беше 150 милиона долара. Разбира се, по теорията на конспирацията, защото фирмата получи аванс от 8 милиона евро и се покри – никакво изпълнение, никакво движение. Министерството на отбраната започна да води дела за връщане на аванса и дори имаше иск за още допълнителни 3 милиона евро неустойки. Но по информацията, която аз имам, като резултат сме пили една студена вода. По тази сделка няма информация за наказани, привлечени под отговорност и не знаем, кой и как е водил преговорите и е изготвил договора. Но резултат - нулев. Загубено време, съответно и пари.
Водещ: Спомням си и друга скандална сделка, с едни френски фрегати, там какво се случи?
Чавдар Червенков: Имате предвид френските корвети?
Водещ: Да, корвети.
Чавдар Червенков: Ама това се случи преди повече от 11 години, 2007-а, пак по времето на тройната коалиция, която беше решила да ни ощастливи с френски модерни кораби за Военноморския флот. Тук ще отворя една скоба, това бяха кораби, които по това време съществуваха само като проект. Точно ние щяхме да бъдем първата страна, която щеше да ги придобие. По този проект имаше много мащабни планове, за съвместно производство, за създаване на работни места и всичко, което се сещате в този ред на мисли. Така че през октомври 2007-а тогавашният френски президент Никола Саркози подписа със Сергей Станишев договор за стратегическо партньорство във военната област. Това трябваше да е последна стъпка преди парафиране на споразумението, по което ние тогава по първоначалния вариант трябваше да купим 4 корвети на обща стойност 750 милиона евро. Няма да се спирам на скандалите, които съпътстваха този избор. И както е прието при нас, по онова време успяхме да обидим и всички останали участници в процедурата. И тук историята, следвайки своя естествен ход, стига до внезапен обрат – изведнъж нашите специалисти са озарени от прозрението, че тези корвети въобще не са от първа необходимост за Военноморския флот и за армията. Тази сделка беше прехвърлена по наследство на първото правителство „Борисов“. През октомври 2009 г. министър-председателят Борисов посещава Париж и тогава стана ясно, че България няма никакво намерение да купува кораби от Франция. Този въпрос се влачи докъм 2010-а, когато проектът е прекратен с финансови щети за френската страна и морални щети за нашата. А премиерът тогава, доколкото протече информация, се измъкна с обещанието, че да, ние ще купуваме едни стари белгийски фрегати, но френски компании ще участват в тяхната модернизация. Обещанията бяха забравени, фрегатите не са модернизирани и до ден днешен. Пет години след края на тази сага, проектът за покупка на нови кораби беше рестартиран тихомълком, но думата „корвета“ вече не се употребява, тя е забранена в щаба на Военноморските сили. Името на новия кораб вече е Модулен патрулен кораб. Цената на проекта е 820 милиона лева. Не беше много отдавна и всички си спомняме как избраният изпълнител се отказа, защото парите му се видели малко. А въпросът за тези френски корвети изплува още веднъж през 2011 г. струва ми се.
Водещ: През април 2011-а?
Чавдар Червенков: Да, когато министър-председателят свърза френското вето върху влизането на страната ни в Шенген с провалената сделка и сигурно имаше основание.
Водещ: Г-н генерал, само неосъществените сделки ли са в основата на горчивите премеждия на французите у нас или е проблем манталитетът и стабилността ни при преговорите?
Чавдар Червенков: Това не е единственият проблем тук, но ако обърнахте внимание, става дума за крупни сделки. Много милиони, стотици милиони евра се въртят в пространството. Това за съжаление не е последната сделка, има и една друга, която също така оставя горчив привкус, също за стотици милиони евра, която беше докарана донякъде, но пак със скандали и проблеми. Става дума за сделката или аферата с вертолетите „Кугър“ и „ Пантер“. Сделка, сключена през 2005-а за 12 броя „Кугъри“ и 6 броя „Пантер“ за Военноморските сили, на обща стойност 360 милиона евро. И тези пари ги нямаме, но сме поели смело ангажимент, че ще плащаме. Започва строежът и доставката на вертолетите, а французите сигурно са имали някакво предчуствие, защото през 2006 г. тогавашният министър на отбраната, пак същият г-н Веселин Близнаков, подписа договор с френската банка „Сосиете женерал“ за гаранционен депозит на стойност 60% от общата сделка. Тоест ако ние не спазваме условията по договора, не си плащаме, тези пари ги има блокирани в банката. Банката ще ги преведе на производителя до стойност 60% от поръчката, или 240 милиона евро. Както и се случи на практика. Което още веднъж ме кара да подчертая, че французите очевидно са си взели поука от отношенията си с нас и са взели мерки. Отново правителството на Бойко Борисов реши да спасява положението. Отказахме се от 3 броя вертолети Пантер, след тежки преговори и заплахи за неустойки, унижения и криво-ляво затворихме проблема. Докато през 2015 на някой не му хрумна да се съди с производителя за някакви недоставени резервни части на стойност 20 милиона евро. Естествено, опитен производител както в производство, така и в преговорите не се дава лесно. Въпросът стигна до Арбитражен съд и делото още се точи. Не съм следил отблизо тази сага, но арбитражното дело трябваше да приключи миналата година по това време. Не съм чул да е приключило, но знам със сигурност, че досега по него, адвокати и разправии, такси и т.н. сме похарчили около 2 милиона лева. Така че в резултат на тази придобивка от 12-те „Кугъра“, които имаме, летят 3-4 и летят 2 „Пантера“, защото третият за съжаление го загубихме по време на едно учение. В средите на военните обаче оценките по отношение на тази сделка и по отношение на вертолетите не са особено позитивни. Постоянно слушаме упреци, че това нямали, онова нямали. Нямали уреди за полети в сложни условия и нощно време, нямали подобаващо въоръжение и т.н. Тоест придобихме някаква техника, но пак с редица компромиси и много проблеми. Тук съпътстващо можем да споменем и транспортните самолети „Спартан“, като и при тях всичко се разви по подобен начин. По абсолютно същата схема, както и при вертолетите „Кугър“. И отново искам да подчертая, че при тези отношения с Франция нали си представяте, какви големи оптимисти трябва да бъдем, за да очакваме подкрепа за Шенген или за каквото и да е по линия на ЕС.
Водещ: И така естествено стигаме до сагата F-16 – „Грипен“.
Чавдар Червенков: Ами това е последният случай, най-шумен, по който много се изговори досега и сигурно още много ще се говори. И като проследим всички перипетии от началото на този проект та до ден днешен, откриваме специфичната българска следа в неумението да се преговаря, особено когато става дума за такива крупни сделки и става дума за сериозно въоръжение. Не сме в състояние да формулираме точно какво искаме да постигнем, не сме способни да изработим една стратегия за постигане на поставената цел. Свидетели сме на поредното доказателство, как на българина му е по-добър вторият акъл, който му идва след това, но за съжаление късно. Имам предвид редицата промени в условията, които правихме, и сега последното, което ще правим пак по условията за придобиване на този самолет. Сигурно на управляващите, които имат инициативата, това, което правят, им се вижда правилно, но никой не мисли за авторитета, за мнението, които си формират за нас нашите партньори в чужбина.
Водещ: Колко са похарчените досега средства за неосъществените сделки?
Чавдар Червенков: Сигурно някой може да ни каже точните числа, но аз сега си спомням само две числа. Още през 2012 г. след редицата скандали Николай Цонев, който беше за един период министър на отбраната, каза, че за последните няколко години, може би периода 2008-2011-а според него за този период са похарчени около 1 милиард лева без някакви видими резултати, никакви придобити способности за армията. А миналата година в публичното пространство се появи едно число, че за последните двайсетина години само във Военновъздушни сили са похарчени около 2 млрд. лева, със същия резултат.
Водещ: Е, как поне експлоатираме и поддържаме закупената техника?
Чавдар Червенков: Това е другият проблем. След успешните преговори, ефективните договори, които сключваме, и когато придобием нещо, на преден план излиза вторият проблем – как го експлоатираме и поддържаме. 2000-а-2001-а имах възможност да надникна по-отблизо в кухнята на армията – в техническо отношение какво става там. И не знам защо, но са ми останали в съзнанието едни крайно негативни спомени за прояви на некомпетентност, на безотговорност, на безхаберие, бих казал. В този период не ставаше вече въпрос за финансови проблеми, както като цяло в армията, така и във Военновъздушните сили – тях ще дам за пример. И там все нещо пречи да се изпълняват задачите. Ту липсваха някакви маркучи и самолетите L-410, които тогава още се експлоатираха, не можеха да летят, ту бяхме свършили пиропатроните, понеже някой пропуснал да ги заяви, да ги достави навреме и самолетите МиГ-21 оставаха на земята, ту през зимата никой не летеше, тъй като не беше доставена една специална зимна добавка към горивото. Самолети и вертолети не летят защото сме пропуснали абонамент за техническо обслужване, не сме направили навреме необходимите заявки за консумативи и резервни части или не сме предвидили бюджет за това, и всичко останало за каквото можете да се досетите. Но не се пропускаше възможността дребни делаверки да вървят. Как ви звучи например даване на авиобомби на заем на частна фирма срещу финансова компенсация или даване под наем на транспортни вертолети, които наемателят експлоатира варварски и ти ги връща с почти изчерпан ресурс и по-късно, както можете да се досетите, те станаха излишна техника и се продадоха на „пазарна“ цена.
Водещ: Е, кой е виновен? Къде са причините?
Чавдар Червенков: Въпросът ви е основателен, отговорът му обаче е труден. Но аз не искам да хвърля цялата вина нито върху Министерството на отбраната, нито в частност върху Военновъздушни сили и върху пилотите, защото някой с основание може да ми се обиди. Ние знаем при какви условия работят те, какви усилия полагат, за да лети все пак техниката. Но крайните резултати, които виждаме, ми дават основание за това, което казах досега. Но Министерството на отбраната и армията са, така да се каже, представителна извадка на държавата и на обществото. И по старото известно правило не може в държавата всичко да е наред, а само във войската да има проблеми, както беше и приказката, че не може всичко в държавата да е наред, само във футбола да не е наред. В този ред на мисли се питам, дали има крупна сделка в държавата в други области, извън областта на отбраната, която да посочим като образец на прозрачност, дисциплина, ефективност? Сигурно има, но нещо не се досещам, да ви кажа честно.
Водещ: Къде виждате други примери?
Чавдар Червенков: Например, ето да вземем АЕЦ „Белене“, който по думите на премиера е един гьол, който струва няколко милиарда. Купуваме нови реактори един път, после ги препродаваме като реактори втора ръка, отново купуваме реактори втори път, съдим се с производителя, губим арбитражни дела, пак плащаме. С една дума изпълняваме точно програмата: изяждаме солта, отнасяме тоягите и накрая си плащаме. И ето ви съвсем пресни примери от края на миналата година – Тол системата. Разбра се, че сме платили 180 млн. лева на австрийска фирма за изграждане на системата – резултат нулев, АПИ изпадна в трудна ситуация, няколко души си заминаха, за щастие не летално. Създадоха се неудобства на всички шофьори – на българи и чужденци, и си вдигнахме имиджа, разбира се. Тази система е призована да донесе над 1 млрд. лева за тази година, за да могат пътищата ни да станат по-добри. Досега само плащаме, приходите не се виждат. Дано да няма сол и тояги и в този проект. Системата „бонус-малус“ – платени пари на консултант, произведена една въпиюща глупост. В продължение на 2 месеца ни убеждаваха, че ние нищо не разбираме и накрая се отказаха. Виновните са повишени, повишена е поне с 30% и цената на застраховката „Гражданска отговорност“ като резултат. И последно – две думи за ремонта на „Граф Игнатиев“ за софиянци. Същата схема – парите похарчени – 20 и няколко милиона, заклинание, че всичко е прекрасно, но вие нищо не разбирате, един зам.-кмет е следствен, довършителни работи при минусови температури в униформи на дядо Коледа, и най-вероятен резултат – ремонт на ремонта. Ще се въздържа да дам оценки и препоръки, само се питам кога най-после ще дойде горският?
Водещ: Може би да дадете една препоръка, все пак?
Чавдар Червенков: Ще дам жокер на министър Каракачанов, който тези дни влоши отношенията си с ромската ни общност. Предлагам му да организира с тези наши събратя инициатива – да се мобилизира наличния ресурс от врачки за разваляне на прокобата, която тегне над нашия преговорен военен капацитет. Може да има и резултат.
Цоня Събчева

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---