Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. По повод 95 годишнината от смъртта на Тодор Александров, публикуваме биографичния очерк в негова памет. Той е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от октомврийския брой от 1929 г. Текстът е публикуван без автор в списанието. "Илюстрация Илинден" излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Негов редактор е Петър Мъмрев. Списанието е издание на Илинденската организация.
Тодор Александров

Когато последните топовни изстрели на Добро поле заглъхнаха и пораженството разкри фронтовете за неприятеля, македонската земя се обричаше на ново по-страшно робство. Отчаянието беше сломило и най-борческите натури. Примирението със създаденото положение се налагаше фатално и неизбежно. В такива тежки времена само предопределените от съдбата добиват вдъхновението и волята да се измъкват от развалините на поражението и с нова сила да заработят за свещената кауза, в името на която се е водила борбата. Така постъпи и Тодор. И тук е великата му заслуга към Македония и македонското освободително движение.
Тодор бързо възстанови срутения храм на революцията. Той застана пръв в него и възвести на поробените свои братя за живия македонски Бог. Вярата за борба постепенно се възвърна и движението отново се поде с фанатизма на ония, които имаха едно решение: да мрът, но победят!
Тазгодишният паметен ден на Тодор ще призове много богомолци в новия храм. Тук ще се съберат и митари и фарисеи. В името на Тодора ще се прикрият много волни и неволни прегрешения. Ще се пролеят много сълзи, ще се издекламират много тиради, човешкото лицемерие ще се манифестира с една помпозност, присъща на всички ония, които през всички времена са имали куража и дързостта да надминат своя бог. Какво от това? Духовните дрипи на тия малки хора винаги са се прикривали зад блясъка или величието на някои кумир. Важното е, че Тодор се наложи като голяма историческа фигура, той завеща цяла идеология на своите истински последователи и с течение на времето пред олтара на революцията ще останат да свещенодействуват само ония, които са закърмени от кръвта на идеализма и борческия дух на Тодора.
Тодор Александров беше роденият и вдъхновеният революционер и апостол на движението след голямата война. Апостолското прозрение в него се засилваше от вътрешната сила на пламенния революционер. Това рядко идеално съчетание на апостол и революционер даде на Тодора обаянието на велик човек и на истински вожд. Когато един ден изгрее зората на свободата и благодарните поколения проследят кървавия път на освободителното движение, името на Тодора ще бъде възведено до култ. Със своя исторически подвиг – да подеме движението и да го предаде исторически на бъдещите освободителни борби, Тодор си издигна паметник в сърцата и душите на всички съзнателни синове на българското племе. Един ден тоя паметник ще бъде и материално съзидан на Пирина, за да отразява на вечни времена възкръсналата надежда в едни тежки и отчайващи за българското племе времена.
Слава на вожда – мъченик!

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---