Водещ: На 4 януари 1878 г. София е освободена от турско робство в хода на Руско – турската война. На бял кон в днешната ни столица влиза генерал Гурко. Повече за това събитие ще научим от д-р Николай Иванов от Националния военноисторически музей. Здравейте.
Николай Иванов: Здравейте.

Водещ: Какво е значението на датата 4 януари и освобождението на София за историята на България?

Николай Иванов: Днес честваме 142 години от освобождението на София от руските войски. Освобождението на София е важно като момент от Руско-турската освободителна война, тъй като това позволява на руските войски след превземането и на Шейновския укрепен лагер да настъпят в Тракия и това да принуди Османската империя да капитулира, което носи нашето Освобождение.

Водещ: Всъщност София последният бастион, който пада, ли е в хода на Руско-турската освободителна война, или след това има още крепости, които трябва да бъдат превзети?

Николай Иванов: След овладяването на София руската армия настъпва в Тракия и падат след това Пловдив, Одрин. Така че руската армия стига до Истанбул и това довежда до капитулирането на Турция и до подписването на Санстефанския мирен договор. На 31 октомври 1877 г. руското командване сформира западен отряд, начело с генерал Гурко, който след успешни сражения в района на Горни Дъбник орязва тила на Осман паша и възможностите за подкрепление на обсадената Плевенска крепост. На 10 декември Плевенската крепост е овладяна и така над 40 хиляди турски войници попадат в плен на руската армия. Генерал Гурко получава заповед да настъпи към Ботевград и след тежки боеве при селата Правец и Новачене частите на западния отряд овладяват Етрополе и Ботевград. Руските войски се приближават до Етрополския и Арабаконашкия проход, подготвяйки се за зимното преминаване на Стара планина. Тъй като Арабаконашкия поход е защитаван много добре от значителни турски сили, генерал Гурко решава да го завземе чрез обходни движения. Това става от изток през Етрополския проход, а от запад през т.нар. Чупринска пътека, която извежда в североизточната част на Софийското поле. В продължение на 6 дена главните сили на отряди и дясната колона, командвана от генерал Веляминов, преминават Балкана при крайно тежки условия. Освобождават селата Чурек, Поток, Елешница, Негошево, Яна, Желява и Буково и по този начин се озовават в Софийското поле. Навсякъде войните на генерал Гурко са посрещани като освободители от българското население. Средният денонощен темп на придвижването на руската армия е около 10 километра, което е голям успех при тогавашните трудни метеорологични условия. Лявата колона на западния отряд, която е командвана от генерал Дандевил, не успява да премине през връх Баба, но привлича вниманието на турското командване към десния фланг. Когато турските войски, командвани от Шакир паша, имащи за задача да отбраняват Арабаконашкия проход, научават за преминаването на руската армия южно от Стара планина, се оттеглят и през Долнокамарското поле се отправят към София. При днешното Саранци, турската армия е отблъсната от руските войски и се изтегля към Южна България. По този начин пътят към София за генерал Гурко е открит. На 1 януари генерал Гурко разпореждат част от силите да преследват отстъпващия противник в направление Пазарджик, а войските, командвани от генерал Раух, които са на негово подчинение, дава указание да се насочат към София. На 1 януари 1878 г. част от турската част в София се притичва на помощ на отряда на Шакир паша, като се опитва да нанесе удар по силния заслон на отряда, командван от генерал Веляминов при село Яна. Турците претърпяват поражение, а междувременно турските войски са изтласкани от Петрич на следващия ден. Така е прекъсната възможността на Шакир паша да настъпи към София и да се организират в града като втори Плевен, което е щяло да бъде пагубно за настъплението на западния отряд, командвано от генерал Гурко. На 2 януари генерал Гурко разполага с около 65 хиляди души, крайно недостатъчна му е кавалерията. От оперативно-тактическа гледна точка се изисква да се преследва бягащата към Татар Пазарджик армия на Шакир паша, но тази задача не е по силите на западния отряд. В горната на долината на Марица се намира значителна част от турските войски под командването на главнокомандващия турската Дунавска армия Сюлейман паша. Тяхното разгромяване е задача на главните сили на Дунавската армия, на отрядите на генерал Кравцов, генерал Радецки още не са преминали Стара планина. При така създалата се обстановка генерал Гурко решава с около 20 хиляди души от неговия отряд да овладее София, а след това да настъпи срещу главните турски сили. Превземането на София е важно, защото там се намира основната тилова база, която снабдява армията на Сюлейман паша, както казах по-рано. За отбраната на София турците разполагат със 7 редути, също с окопи за пехотата. За комендант на града назначават Осман Нури паша, който разполага с около 15 хиляди души. На следващия ден, 2 януари, колоната на западния отряд, командвана от генерал Раух, разбива турците при Враждебна, а ден след това е овладян мостът над река Искър при чифлика Чардакли. Това се намира на мястото, където е дворецът Враня. Така се отрязва пътят на турците за отстъпление към Пловдив, а в същото време западната колана, командвана от генерал Веляминов, обхожда София от север и превзема днешен Требич. Предвидено е генерално настъпление на западния отряд да се проведе на 5 януари. Комендантът на града, след като многократно преувеличава руските сили, получава заповед от главнокомандващия турската Дунавска армия Сюлейман паша да изтегли войските през Перник, Радомир и Самоков към долината на река Марица. Изтеглянето на турските войски, започнало през нощта на 3-и срещу 4-и януари, придобива характер на безредно бягство. Интересен е фактът, че частите дори забравят да вземат от пост часовите в града, а някои и знамена, които попадат в руски ръце. Повече от 1500 болни и ранени войници са изоставени. По пътя за Перник се образува дълга смесена колона от бягащи войски и мюсюлманско население. Така в тази обстановка руските войски влизат в града на 4 януари без бой и са посрещнати хляб и сол от местното население. Отслужен е и молебен в катедралния храм. При изтеглянето си комендантът на града смята да опожари града, но тук много е важна намесата на чуждестранните консули на великите сили, които се възпротивяват и не позволяват да се случи това. Особена заслуга за това има италианският консул Вито Позитано. За военен губернатор на София временно е назначен командирът на Четвърта артилерийски дивизия генерал-майор Арнолди. До идването му длъжността се изпълнява временно от полковник княз Оболенски. В София руските войски превземат много военни складове, като в единия от тях се намират около 200 хиляди сандъка с патрони. След разгрома на лагера на Вейсел паша, а четири дни по-късно от Шипченския отряд генерал Радецки, следва мащабно настъпление на руските войски в Тракия, което довежда и до капитулирането на Османската империя в тази война. И в тази обстановка на 3 март се подписва Санстефанският договор, който води до освобождението на България. Именно това е значението на София като един от опорните пунктове, на които разчита турската армия, като важен военен и административен център и най-вече като тилова база. И след превземането на София като важен административен и комуникационен център преминаването на останалата част от руските войски през Стара планина и разбиването на армията на Вейсел паша при Шейновския укрепен лагер, това са важни моменти, без които е нямало да се стигне до реализирането на победата на руската армия срещу Османската империя.

Водещ: Колко време продължава битката за София ?

Николай Иванов: Самата поредица от събития продължава няколко дена, но реално руските войски влизат в София без бой, тъй като София е освободена от турските части, които дори забравят болните и часовите си.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---