Полк. проф. Димитър Недялков, военен пилот и преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“

Водещ: През януари 1944г. англо-американската авиация бомбардира предимно цивилни обекти така масирано, обикновено се предполага, че цели на бомбардировачите би трябвало да са военни обекти. Как си обяснявате тази бомбардировка на цивилни обекти?
Димитър Недялков: Всяко едно оперативно действие има, по нашият, сегашен речник, пък и тогава е съществувало, център на тежестта. Тоест, имало е основна цел. Основната цел на англо-американските бомбардировки в този период е преди всичко моралът на населението, тоест, чрез въздействие върху този морал се е целяло да се изведе България, да предизвика недоволство, да се изведе България под обществен натиск от войната. Такава е била целта, разбира се, е цел на бомбардировките до известна степен са били и военни обекти от територията на страната, но това не може да се каже за януари 1944 г. Между другото, когато говорим за този начален период в това оперативно усилие на англо-американците не трябва да говорим само за бомбардировката на София. Всъщност, още на 4-ти януари, те са долетели, но за щастие на софиянци столицата е била под мъгла, така че, основните цели от територията на столицата не са били наблюдавани. Американските екипажи са преминали към действие по резервни цели. Най-пострадалият град е Дупница, над, който са хвърлени 150 авиационни бомби и загиват 59 граждани, много други са ранени, разрушени са много сгради. Между другото, снижили са обстреляли града и американски изтребители постреляли са си там, а трябва да говорим и за бомбардировката на 24-ти януари, когато под ударите попадат най-вече Враца, пък и други населени места, по същата причина, тъй като не са били наблюдавани цели. Но пак и в трите бомбардировки и на 4-ти, и на 10-ти, и на 24-ти основната част – над 90% от разрушенията са жилищни сгради, основната част от избитите хора са мирни граждани, което до голяма степен, а и последствие реакцията на българското население не оправдава тази стратегическа цел на американците, което по-късно служи и като причина за прекратяването на бомбардировките в България.
Водещ: Има живи свидетели на тези бомбардировки, те тогава са били на невръстна възраст, сега обаче си спомнят всичко ясно и все още разказват за това. Умеят ли, обаче нашите държавни мъже да слушат поуките от историята, да извличат онова, което трябва да извлекат и да се учат от него, най-вече?
Димитър Недялков: Те не само трябва да слушат, трябва и да четат. Това са неща, между другото, които не знам защо, аз вече няколко пъти го казвам включително и в предавания, това са части от историята, които трябва да бъдат записани в учебниците, учебниците на нашите деца от средното образование, учебниците в университетите и то не касае само историята. Това са поуки, много жестоки поуки практиката, защото вие говорите за политици, всъщност винаги трябва да напомняме, че следствие на тези бомбардировки са следствие от ненужно обявената война на Съединените щати и Великобритания, никой не ни е натискал тогава, говоря за 13-ти декември 1941 година, да се престараваме и да обявяваме. Представяте ли си сега да обявявам война на Съединените щати.
Не знам с какъв акъл политиците от онова време са го направили това нещо, но това си остава в историята. Въпросът е сега, има политици, които по същият начин се „зъбят“ в различни посоки, а всъщност просто трябва да отворят книгите, да отворят документите в архивите да прочетат какво се е случило, защото това са много жестоки уроци. След това някои се опитват да оправдаят действията на нашите политици от онова време, защото има представители и на партии, на които имената им сега се чуват като партийни структури, и че ние сме били обявили символична война, символична война няма.
Водещ: Да, това е много интересно понятие.
Димитър Недялков: След като си предприел подобен акт приет от Народното събрание трябва да очакваш и последствията, и тук, когато говорим за тези неща, защото сега българската войска се превъоръжава, трябва да споменем другото, че ние обявявайки война не тези велики държави – първо, не сме били подготвени, особено за воденето на такива крупни мащабни военни конфликти с такива противници, второ, много закъсняваме с превъоръжаването на българската изтребителна авиация от тонова време и сме обрекли, общо-взето, изхода на тази борба с това, че от една страна ние не сме имали количествените параметри. Нещо, което трябва да говорим, когато трябва да говорим за това какво трябва да притежаваме като военна мощ, включително в областта на авиацията. Второ не сме превъоръжили изтребителната авиация и с изтребителите, които с тип изтребител, който да може наистина да води такава война срещу такива противници от онова време. Ако трябва да споменем числа и всъщност ние сме имали към 50 боеготови изтребителя, от които основната част са били френските девоатини, които са били абсолютно, това са леки фронтови изтребители, които не са били пригодни за действия срещу четримоторни тежки бомбардировачи от типа на Б-17 и Б-24, които са основната модерна мощ на 15-тата въздушна армия от този период, за който говорим.
Водещ: Да, така е. Малко известен факт е този, който вие казахте, че де факто мъгла е спасила София на 4-ти януари, на 10-ти обаче не е имало мъгла. И всички тези неща, наистина не ги пише в учебниците, никой от нас не се надява, че политиците ще започнат примерно на една по-така сериозна и зряла възраст да учат история. Това трябва да се прави в училище, в университета, то не се прави за съжаление.
Димитър Недялков: Не, то образованието е непрекъснат процес, просто не трябва да се срамуват да четат, а и за мен е непонятно защо, аз съм преглеждал няколко учебника само в един открих едно изречение за тези неща.
Водещ: Да, това да наистина факти, които трябва да се знаят, за да бъдат и необходими в по нататъшното развитие, когато тези вече ученици, студенти станат политици – и за това трябва да се мисли. За съжаление, обаче не се мисли в тази посока. И тук идва и другият момент пак да поговорим за политика, защото тя е неразривно свързана – реваншизма в политиката. Много интересно е да кажем какво се случва с онези пилоти, които пазят небето на България по това време, когато властта се сменя? Списаревски загива декември месец, има обаче такива опитни асове, чиято съдба е доста незавидна.
Димитър Недялков: Парадоксалното, защото си говорим и за сегашният момент, е че преди 10ти ноември 89 г. за тези хора не се говореше, защото са царски офицери, а сега не се говори, защото са се били срещу американците, което поставя и по същия начин, както преди ги нямаше в учебниците тези имена, за мен това са велики хора. Сега и след 10-ти ноември, нали, пак ги няма тези имена, а това са млади мъже, които са били, винаги го повтарям това, поставени в абсурдната ситуация да се бият срещу такава мощ поставени в неизгодни условия. Те са излитали, загивали са и пак няма нищо за тях нито в учебниците, нито се говори, нито се разпространява делото, което, а те са били изключителни българи. Много са имената. След 9-ти септември, всъщност, в голямата си част тези хора попадат под ударите на репресивният парад. Абсурдна е съдбата на тримата командири на „Орляци“, капитани са били страхотни мъже и на вид и като интелект, и като морал. Това са капитаните Русев, Бошнаков и Топлодолски, които водят своите „Орляци“ в една епична борба от това време. Първите двама са застреляни при опит да напуснат България, защото, както се казва на прост език – „много бой са яли“ в арестите, правят опит да напуснат България и са застреляни на турската граница от наши хора. Топлодолски остава в България, той също преминава през тези процедури след 45-та г. Разбира се, уволнен е от армията. Изключителен. Всъщност, това е човекът – най-умелия тактически командир в българската изтребителна авиация, с 13 победи по точковата система от онова време. Това е командирът с най-много победи във въздушните боеве. След това прави опит да учи, защото не са им признали образованието, изгонен е от университета – той има много интересна съдба, става бетонджия, след това става бригадир на бетонджийска бригада, която е първенец в социалистическият труд от 50-те години. След това този човек е в основата и става бригадир на бригада, която е построила почти всички подвижни театрални и оперни сцени в България, награден е с народен орден на труда, върнато му е офицерското звание, между другото за чест на властите през 60-те години. И така, той е единственият от командирите, които си отива по естествен начин на 75-годишна възраст.
Водещ: Можем да си представим какво е станало със самочувствието му.
Димитър Недялков: Той не се реализира в областта на авиацията. Професията, която е била на сърцето му.
Водещ: Така е.
Димитър Недялков: И може би, е едно от изключенията за това поколение, което така си отива нито признато, и сега не го признаваме това поколение.
Водещ: Отново заради конюнктурни съображения.
Димитър Недялков: Отново, отново. Пак по политически причини и зле разбрани приоритети, а те са пример. За младите могат да бъдат изключителен пример за морал – в една обречена борба как трябва да отстояваш суверенитета на българското небе и на българската земя, защото те са защитавали българските граждани от американските бомби, от британските бомби. Питайте младите хора, но те не са виновни, те няма откъде да прочетат. Между другото, за Топлодолски сега смятаме да създадем филм, защото, пак казвам, това е човек с една изключителна биография, за която трябва да се знае.
Водещ: Да, това би било много добре, за да се види как се развива съдбата на такъв голям българин.
Димитър Недялков: Между другото Топлодолски, защото говорим за съдбата на този човек, той преди 9-ти септември, той е командира на „Орляците“, който отказва да вдигне „Орляка“ по заповед на немците. В една ситуация юни месец, тогава е имало обединено командване, и командирът на обединеното командване на въздушните сили иска българските „Орляци“ да се бият срещу бомбардировачи, които летят към Румъния. Тоест, да защитава съюзни обекти – той отказал. И го е отказал категорично, като българин след, което е свален от поста си, ограничена му е летателната дейност, но това е бил морала на българския офицер по онова време. След 9-ти 1944 г. го погват другите власти и така.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---