Военният разузнавач ген. Стефан Стефанов, бивш зам. директор на Служба „Военна информация“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“ по повод 12 януари – Ден на българското военно разузнаване

Водещ: Какви са реалните заплахи пред страната ни от създалата се криза и напрежение в Близки Изток?
Стефан Стефанов: Тежестта пада изключително и много върху нашите служби, най-вече върху разузнаването. Не изключвам, че някои задачи, някои наши съвместни операции или участия в съвместни мероприятия с други служби ще бъдат за известно време замразени. Тъй като всичко онова, което се прави зад граница от службите е в интерес на националната ни сигурност. Убеден съм, че ще бъдат взети допълнителни мерки по линия на МВР, макар че не е цитирано в решението на Консултативния съвет. Важното е едно – българският народ да разбере, че трябва да се повиши бдителността. В такава ситуация сме, че действително от всеки един от нас се изисква максимална бдителност или най-малкото, което е, да ни правят впечатление онези неща, които са необичайни – багажи, куфари по автогари, по метрото, неадекватно поведение на различни наши приятели от други арабски държави и т.н. Ние не трябва да се чувстваме, че сме някакъв остров на щастието и рано или късно няма по някакъв начин да ни засегне. В крайна сметка заедно участваме в една изключително динамична обстановка, където се решават не само нашите въпроси, но и в регионален, и в по-голям мащаб.
Водещ: В момента пряката, конкретната заплаха е към тези български офицери, които изпълняват тренировъчната мисия в Ирак. Обаче, имайки предвид, че става въпрос за хора, които са известни с това, че могат да ударят във всяка една точка от света, в този ред на мисли, контингентът ни в Афганистан застрашен ли е, макар че той е далеч от Иран и Ирак?
Стефан Стефанов: Контингентите. Аз ненапразно казах контингенти, защото не само в Афганистан, имаме и в Босна, в Косово, в Мали имаме мисия. Където има български военнослужещ, който под българското знаме изпълнява интернационални и други задачи по линия на НАТО и на Европейския съюз, съществуват заплахи, тъй като „Ислямска държава“, говоря най-вече за тези терористи, които бяха осъдени от цялото население, от всички трезвомислещи хора, е проникнала в различни държави, в различни институции. Вие знаете, че повечето от техните най-кръвожадни типове бяха от държави, които абсолютно нямат нищо общо с исляма. Имаше англичани, имаше италианци, най-големите главорези бяха от Франция – бандити някакви, криминални типове и т.н. И всички тези хора са пръснати в различни райони на света. Тук не е казано, че трябва да има някакво възмездие от хора, които са свързани с Иран. И от тази гледна точка считам, че непрекъснато, и това ще бъде за един продължителен период от време, ще виси заплахата над живота на нашите военнослужещи зад граница. Те изпълняват и други мисии, които са свързани с излизането, патрулирането, контактите с местни граждани. Което е изключително рисково. Това не се прави с някаква благородна цел. Това се прави с цел да се предотвратят или да се получи някаква информация, да се осигури някакво мероприятие, където не би трябвало да се дадат други жертви. Тоест те си изпълняват задълженията, за които са изпратени там. Но в същото време никой не може да гарантира на сто процента техния живот. И те го знаят. Аз повтарям, сега службите, нашите, българските служби, са изключително много натоварени. И в тази връзка искам да кажа, че не завиждам на моите бивши колеги от военното разузнаване, защото те са основните, които осигуряват нашето държавно ръководство с разузнавателна информация за контингентите. Това е техен приоритет. Надявам се, че те ще изпълнят задачите си както досега и няма да допуснат някаква информация да изтече или да добият, без да се докладва на ниво, което да осигури адекватни решения.
Водещ: Поводът да разговаряме с вас е празникът на военното разузнаване на 12 януари, но така или иначе тези теми са пряко свързани с военното разузнаване. Можем ли да кажем във времето как именно 12 януари е избран за празник на военното разузнаване, днес Служба „Военна информация“.
Стефан Стефанов: Малко хора знаят, честваме и празник на военното разузнаване, доста от военните, моите колеги, почитат празника но не знаят как е възникнал той и защо точно на тази дата. Преди 112 години, на 12 януари излиза княжеският указ номер 190 на княз Фердинанд, с който се създава, който регламентира създаването на разузнавателна секция, която е към оперативно отделение на щаба на отбраната. Интересно е тук, че указът влиза в сила от 12 януари, но той е подписан на 31 декември 1907 година. Това го казвам неслучайно, за да видим, че преди толкова години и на 31 декември са подписвали укази. Така че от 1908 година влиза в сила всъщност, от 12 януари, указът. Това е свързано там с стар стил, нов стил и т.н. И се вменява, че на тази дата се отбелязва годишнина или рождена дата на военното разузнаване. Искам да ви обърна вниманието на друг факт – че 1997 година излиза заповед на министъра на отбраната, с която се уточнява, че служба Военна информация чества също на 12 януари своя празник. Тъй като указът, който ви цитирах преди малко, обобщава военното разузнаване като най-общо понятие. А сега, като основната структура, която се занимава с военно разузнаване, е служба Военна информация, от 1997 година това е празник на служба Военна информация. Необходимостта от подписването на този указ от Фердинанд е било свързано със заплахите около нашата държава, която тогава се е чудела от кого да се защитава и как да предотврати различните заплахи, които са били отвсякъде. И в тази връзка ние сме пионери, като сме решили да използваме всякакви средства, за да добиваме актуална информация по отношение на нашите съседи. 1891 година, когато се създават основите на нашата армия, се взема решение за изпращане на първия български военен аташе в Белград. Просто е имало вопиюща нужда от актуална информация. И тоя капитан заминава 1892 година. 10-15 години по-късно се създава някаква структура, която да обобщава информацията. Но всичко е вървяло, подтиквано от нуждите за актуална информация. Към днешна дата военното разузнаване си чества празника на 12 януари. В този термин – военно разузнаване, влиза и войсковото, влизат всички видове разузнавания. Но основната структура, която ръководи тези поделения, които са свързани с разузнаване в армията, е Служба „Военна информация“. И това е неин патронен празник.
През годините в разузнавателно отношение архивите показват, че военното ръководство на армията и държавното ръководство са били своевременно информирани. Те са знаели много добре и са били запознати с намеренията на някои от нашите неприятели, които тогава по една или по друга причина са се опитвали да застрашат нашата сигурност. Решенията обаче, които са вземали, не са били адекватни на информацията, която са получавали. Много често това е ставало под натиск или по конюнктурни и политически съображения. Тук е играла до известна степен значителна роля и външната дипломация, която общо взето ние винаги сме били в някаква коалиция с някоя от големите и по-авторитетни държави. И в зависимост от това кой е бил министър на отбраната, кой е бил министър-председател, тази информация, която се е получавала, тя е била изключително ценна, архивите показват, се е оценявала и трактувала. Може да се провери, да се види, че информацията е била пределно ясна, точна и вярна, впоследствие се разбира. Но невинаги решенията, които са вземани от нашите военни ръководители, са съответствали на нейната актуалност.
Водещ: Въпросът не опира само до предоставената информация от разузнавача, но как тя ще бъде използвана, разумно или не, от политическото ръководство на държавата?
Стефан Стефанов: Точно така. И знаете ли, има един парадокс, който прочетох в мемоарите на ген. Бояджиев, който цитира друг известен шеф на разузнаването на една западна държава, който твърди, и аз съм сигурен, че и сега е така – Когато държавните ръководители се прегръщат и целуват, тогава разузнаванията на тези държави имат най-много работа. Прегръдката няма нищо общо с интересите. Но дори за прегръдка е необходима информация.
Водещ: В наши дни остана отворен един въпрос. Този с нападението над българската база „Индия“ в Кербала, Ирак през 2003 година, декември – една черна Коледа за всички нас, когато загинаха петима български военнослужещи, а много бяха ранени. Много въпроси оттогава останаха висящи. Разследването не даде конкретен отговор, кой е виновен. Свърши ли си тогава военното разузнаване работата?
Стефан Стефанов: На този въпрос мога да ви отговоря конкретно и ясно, защото пределно точно си спомням това събитие, защото се случи на 27 декември, а това е Стефановден. Помня го това събитие. В рамките на този контингент военното разузнаване нямаше свои представители. Това е истина, категорично го заявявам, аз тогава съм бил на ръководна длъжност във Военното разузнаване и съм запознат в детайли с това. Разчиташе се изцяло на разузнавателното ни осигуряване по линия на НАТО. И тогава се убедихме, на гърба на тези неприятности и на жертвите, които дадохме, че всяка държава си има разузнаване и с разузнавателните си органи участват в тази мисия, и навсякъде в другите мисии. Но информацията, която си придобиват, те си я прецизират и я ползват за техни нужди. Няма коалиционна информация и коалиционно информиране за непосредствена заплаха. Може да има такова информиране за заплахи, които са след месец, след година, но когато става въпрос за информация, която върви час за час, и когато нашите в последните минути, доколкото разбирам са били предупредени преди това по линия на НАТО, че може да има някъде терористичен акт. За съжаление тогава Военното разузнаване нямаше представители в контингента.
Датата 27 декември 2003 година е горчив урок за всички ни, които са били на ръководни длъжности във Военното разузнаване. Тогава трябва да ви кажа, че изпитахме съпричастност и изключително голяма болка към гибелта на тези наши рейнджъри. И когато анализирахме защо се е получило така, защото ние писахме информации до ръководството на Министерството на отбраната, че вероятно покрай Нова година, покрай нашите празници между Коледа и Нова година, където нормално е контингентът да се поотпусне малко или поне малко да понижи бдителността си. И точно в тази връзка ние пратихме няколко информации. От Военното разузнаване, до ръководството на армията и съм убеден, че са препратени до контингента – до старшия състав. И предполагам, че са отчели тази информация. Но нямахме конкретната информация за този терористичен акт, а той се е готвел поне няколко дни преди това. Много детайлно и много професионално са оценили обстановката и са го подготвили изключително с желание да нанесат максимални загуби и да предизвикат някакъв ефект, който в крайна сметка да доведе до понижаване на боеспособността, да се понижи самочувствието и в крайна сметка България да си прибере обратно контингента или поне да го съкрати. Което не се получи. Но главният извод беше тогава за ръководството на Министерството на отбраната и за Генералния щаб, че без наше вътрешно военно разузнаване, което да бъде вкарано в контингента, не може. И в следващия контингент ние изпратихме наши разузнавачи в състава на контингента, които по нищо не се отличаваха от останалите, но които си изпълняваха своите задачи. И тогава за първи път ни се разреши, тези момчета излизаха извън лагера, те добиваха информация от разговори с местни граждани – това е изключително опасно, изключително рисково. Но първите, които направиха това, бяха около 4-5 души, после разширихме групите. Първите хора, които участваха в тези групи, действително бяха най-добрите и най-професионално подготвените офицери от военното разузнаване. И аз се радвам, дано не предизвикам съдбата, но от 2003 година до днешна дата по вина на Военното разузнаване не сме дали един войник жертва. Което е изключително голямо натоварване за личния състав на военното разузнаване, защото всеки знае, че ако нещо се допусне, дори гражданин да бъде убит, който под някаква форма е попаднал в Ирак или в Афганистан, за това носеше вина военното разузнаване. Аз знам, че ще ми зададете въпроса, примерно имаше такива случаи като с двамата шофьори на тирове, които бяха обезглавени. Да, вие сте права да ми зададете този въпрос. Но аз тогава също бях на служба, ние нямахме информация и никой нямаше информация, че тези два тира на частна фирма тръгнали да правят бизнес в Ирак, там, където най-много имаше доказателства, че стават отвличания, главно за откуп, но когато не получат откуп, убиваха заложниците. Ние изгубихме няколко часа, за да разберем, че такива двама от някаква частна пловдивска фирма са тръгнали на своя глава. Външно министерство не знаеше за това. И постфактум се задвижихме, предприехме какви ли не рисковани действия, имахме доста хора, които работеха тогава там, офицери под прикритие, и въпреки всичко, въпреки това, че бяха скъсени сроковете, тъй като те ги показаха по телевизия, „Ал Джазира“ и тогава разбрахме кои са.
Водещ: Тогава съвместно с цивилното разузнаване ли работехте?
Стефан Стефанов: Тогава съвместно с цивилното разузнаване. И трябва да ви кажа, тогава шеф на военното разузнаване беше ген. Пламен Студенков, шеф на цивилното разузнаване ген. Кирчо Киров. И двамата просто няколко нощи не са спали. Намерихме и хора, намерихме и местни, изпратихме оттук и други да ги търсим. Задачата беше поставена на най-високо ниво. Просто ни изпревариха с дни, един-два дена. Локализирахме горе-долу къде е мястото, защото те през цялото време бяха премествани от един лагер на друг. И трябва да ви кажа, че когато се предприемат действия, които са свързани с някакъв частен бизнес или с някакви други, примерно било нещо по дипломатическа линия или по някакви други международни форуми, всеки един гражданин на България, който е зад граница, неговата сигурност се гарантира единствено и само, ако може от институцията, която го изпраща. Но, ако стане нещо с него, тази институция веднага алармира нас – военното и цивилното разузнаване. И ние действаме постфактум като пожарникари. Което е изключително натоварване за личния състав. И аз съм убеден, че сега в продължение на толкова години вече е създаден опит, имаме достатъчно агентура или присъствие, и ръководството на военното разузнаване, говоря специално за него, си има подготвен план, разработени са разчети, не дай си Боже някъде да стане нещо с някой, имаме възможност, убеден съм, във всяко кътче на света, ако не ние, с наши партньори, да положим усилия да спасим този наш съгражданин.
Водещ: Успя ли обаче тази приемственост да се осигури, тъй като в годините на прехода военното разузнаване не веднъж и два пъти беше заклеймявано.
Стефан Стефанов: По отношение на приемствеността искам да подчертая, че това е традиция във военното разузнаване, както и в други, вероятно има такива професии други. Но при нас това е свързано с това, че тези, които са подчинени, след време наследяват своите началници. Много трудно се влиза във военното разузнаване. В служба Военна информация, за да станеш част от нейния състав, първо изискванията са високи; второ, има специална комисия, абсолютно безпристрастно се оценяват качествата. И когато влезеш вътре в системата, така да се каже, слагам в кавички, ти разбираш каква отговорност ляга върху плещите и това сплотява хората. Нали знаете, има една древна азиатска пословица – „Действията обединяват, думите разделят“. И когато двама души ги пратиш в Афганистан в контингента и да излизат заедно с патрула да провеждат разговори с деца, с възрастни хора, да разберат каква е обстановката около лагера, при риск, че едно такова дете може да е препасано с този джихадистки колан, защото има и такива, или пък някой злонамерен човек там е поставил някаква мина отстрани и чака някой да се натъкна на нея, и те приемат този риск, и този риск ги сплотява. И когато се върнат обратно в службата, те са като братя. И тази приемственост е традиция. Лошото е друго, и аз не искам да съм песимист, но искам да ви кажа нещо, което винаги е тежало върху плещите на ръководството. Когато се вкара политиката в службите и особено в разузнаването, това предизвиква невероятно чувство, неприятно чувство за това, че хората не са оценени според професионалните качества, а по това кой ще се обади, какъв е, що е, там който се обажда. Ама този бил еди-какъв си. Някъде са го видели там, че ходел на някакво събрание на някаква партия, пък другия еди-какъв си бил и така. И това до известна степен обезценява техните усилия. Те се чувстват като предадени. Няма политика, всички са ангажирани с национална сигурност и много съвестно си изпълняват задълженията. И все пак има болни мозъци – ами да пратим еди-кой си някъде, защото дядо му бил някога еди-къде си в някакво ръководство на някаква партия, или пък станал еди-какъв си, заместник-министър.
Водещ: И това важи за всяка една сфера, защото професионалистът трябва да бъде ценен.
Стефан Стефанов: Разбира се. Но при тези служби, специалните, това е особено болезнено за останалите.
Водещ: Да, така е. Единствената кауза трябва да бъде България.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---