Ген.-майор Груди Ангелов, началник на Военната академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Началникът на Военната академия „Георги Стойков Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов е на пряката ни телефонна линия. Господин генерал, честит празник.

Груди Ангелов: Честит празник на всички българи, защото наистина 3 март е един от най-българските празници, където България печели своята свобода и независимост.

Водещ: Как трябва да отдаваме своята почит към загиналите офицери и войници от руската армия и разбира се българските опълченци в техните редици?

Груди Ангелов: Ние трябва да носим в сърцата си и да не забравяме какво е направено, независимо от каква националност са, каква народност са, всички войници. Защото няма значение дали е сержант, офицер, войник, генерал – ние всички сме войници. И това че един е на една позиция, друг на друга, просто трябва да ги помним, да помним какво са направили за нас, да почитаме паметта на загиналите за свободата на нашето отечество. И аз смятам, че дотук трябва да спрем. Трябва да почитаме нашите герои, защото нашите деди са водили много битки за единението на България. Поклон пред паметта на всички загинали за свободата на Отечеството ни.

Водещ: Господин генерал, на днешния ден 3 март, може би има и някаква символика в това, е роден един голям български пълководец – полк. Борис Дрангов. Какво ни завеща той?

Груди Ангелов: Да бъдем честни, да бъдем верни на Отечеството си, да се грижим за подчинените си. Но преди всичко да бъдем предани до смърт на нашата Родина Майка България. Защото той е казал „Две смърти няма, без една не може“. Само искам да поясня, че той е роден на 3 март по стар стил, а по нов е на 15 март. Но ние го честваме както е роден на 3 март, защото има символика с това и както знаете преди 2 г. бе открит паметник на Дрангов в парка на Военната академия. И това най-накрая, аз мисля че неговата душа намери покой, и то неслучайно паметникът бе издигнат с насочен поглед към родната Македония, защото полк. Дрангов е роден в Скопие на тази дата. И той през целия си живот е правил всичко възможно да работи за единението на България. Така че това е той – човекът, отдал живота и душата си на Отечеството.

Водещ: Можем ли да кажем как се роди идеята за паметника на полк. Дрангов във Военна академия? Знаем че това отдавна е мечта на основателя на Радиоверига и Агенция „Фокус“ покойният Красимир Узунов, тя обаче получи в един момент реализация и вие също имате голям принос в това? Как се случиха нещата, разкажете ни от първо лице?

Груди Ангелов: Аз мисля, че всички, които участваха в кампанията имат изключително голям принос, защото паметникът най-накрая бе реализиран от четвъртия опит. Имало е три неуспешни опита преди това – веднага след края на Първата световна война, неуспешен. 1934 г. отново неуспешен. След това през 80-те години, 1992 г. мисля че, отново неуспешен. Идеята се роди, след като Красимир Узунов, светла му памет, написа книгата „Аз служих при Дрангов“. Просто това, като че ли отприщи насъбралата се почит към полк. Борис Дрангов. Защото той през годините беше малко или много позабравен, не се говореше за него, веднага след промените 1990 г. започна да се говори за неговото дело, за това какъв възпитател е бил. Да не забравяме, че той е основателят на Скопска школа, където е подготвял младши офицери да попълват редовете на Българската армия, защото след кървавите боеве, армията е обезкървена и няма младши офицери, които да поведат войската. Така се роди идеята. Просто седяхме една вечер в неговия офис в Агенция „Фокус“, бяхме се събрали група приятели и той каза „защо да не основем инициативен комитет да издигнем паметник на този велик българин“. И така се роди, съвсем простичко, без никаква предварителна подготовка, представяйки книгата просто увлякохме още съмишленици и нещата се случиха. Да, забавиха се малко във времето, защото идеята беше една за деня на неговата смърт да бъде открит паметника, да го почетем. Но има доста административни пречки, които попречиха. Но все пак паметникът е реалност.

Водещ: Много офицери искат да приличат на полк. Дрангов, но много малко успяват. Защо е така? С какво той е толкова специален?

Груди Ангелов: Аз мисля, че ключовата дума е посветеност. Да бъдеш отдаден с цялата си душа, на това което правиш. Не е достатъчно само да искаш да бъдеш като някой, да приличаш на някой. Просто трябва да си отдаден и да вършиш всичко с желание, с умисъл, с разум, но с душа и сърце. Няма ли душа и сърце, то няма как да се сбъднат мечтите на когото и да било, ако не се вложи сърце и душа във всичко, което правим. И да помним, да бъдем отдадени и предани на Отечеството си.

Евелина БРАНИМИРОВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---